Теодор Драйзер
Стоик (14)

ГЛАВА XIV

Толифър се почувствува съвсем окрилен от тази необичайна среща. След като излезе от бюрото, той пое на север по Пето авеню, за да разгледа красивия палат на семейство Каупъруд. След като се полюбува на линиите и декорациите на този италиански дворец, се почувствува като герой на някакво приключение и взе файтон за ресторант „Делмонико“ на Пето авеню и Двадесет и седма улица. В този район обядваше цветът на нюйоркското общество — амбициозни сноби, артисти, художници и адвокати, които идваха тук, за да видят другите и да бъдат видени от тях. Толифър не си тръгна от ресторанта, докато не поговори с най-малко шестима от по-известните му посетители, а и понеже беше в превъзходно настроение и със самочувствие, направи силно впечатление на още много други.

Между временно Каупъруд се разпореди в Централното акционерно-кредитно дружество, където бе един от директорите, лицето Брус Толифър, живущо в „Алков“ на Петдесет и трета улица край Парк авеню, да бъде уведомено да се яви незабавно в отдела за специалните разходи, където ще му бъдат дадени инструкции във връзка с възложената му задача. Толифър изпълни нареждането още същия ден, получи аванс от една месечна заплата — осемстотин долара, и се почувствува на седмото небе. Веднага се зае да разучи възможно най-внимателно нюйоркската история на семейство Каупъруд, като разпита не само вестникарите, но и всички други добре осведомени лица в бохемските барове и ресторанти в града: в „Джилои хаус“, „Мартиник“, „Марлборо“ и „Метрополитън“ на Бродуей и Четиридесет и втора улица, тази Мека на светските безделници.

След като установи, че Ейлийн се е появявала с този или онзи актьор в някои ресторанти или на конни състезания, както и на други обществени места, той реши да се включи по някакъв начин в тези събирания, където можеше да я срещне. Разбира се, най-доброто начало би било едно официално запознаване.

Уредил по такъв начин развлеченията на Ейлийн, Каупъруд вече можеше да хвърли всички сили в уреждането на продажбата на поне част от чикагските си ценни книжа. Същевременно очакваше как ще тръгнат преговорите на Коул с представителите на линията Чаринг Крос. Главната му цел засега бе да протака още, докато ги докара до такова състояние, че на следващата им среща те да му направят разумно предложение.

Затова когато Джаркинс пристигна с новината, че Грийвс и Хеншоу отново са готови да разговарят с него, той не прояви голям интерес. Ако наистина му направят изгодно предложение, а не просто да го ударят на пазарлък както преди и ако се появят през следващите десетина дни…

После Джаркинс веднага изпрати телеграма до лондонския си съдружник Клурфейн, изтъквайки необходимостта да се действува веднага. След двадесет и четири часа господата Грийвс и Хеншоу се качиха на кораб за Ню Йорк. А след пристигането си се затвориха за няколко дни с Джаркинс и Рандолф, за да обсъдят условията на предложението, което щяха да направят на Каупъруд. Накрая си уредиха среща с него, без да знаят, че той самият бе нейният инициатор, и бяха въведени в кабинета му от Джаркинс и Рандолф, които също не подозираха каква роля играят.

Каупъруд много добре знаеше, че Грийвс и Хеншоу са известни английски строителни предприемачи. Както му съобщи Сипънс, бяха и сравнително богати. Освен договора си с Електротранспортната компания за изграждане на тунелите и станциите на новата подземна железница неотдавна бяха откупили от нея за тридесет хиляди лири разрешителното за строеж и експлоатация на цялата линия.

Сега Електротранспортната компания очевидно имаше финансови затруднения. Поради участието на акционери като Райдър, лорд Стейн, Джонсън и неколцина техни приятели тя разполагаше с хора с добри познания в правото и финансите, но нито един от тях нямаше истинска представа как да финансира и успешно да експлоатира подобно предприятие; от друга страна, те нямаха достатъчно собствен капитал за такова начинание. Лорд Стейн навремето бе вложил големи суми в двете централни линии — Районната и Метрополитън, но те не му носеха никакви доходи. Затова той се отказа от линията Чаринг Крос и убеди компанията да отстъпи правото на собственост върху нея на Грийвс и Хеншоу за тридесет хиляди лири плюс онези десет хиляди, които те бяха внесли предварително за полагането на линиите и оборудването на тунелите. И тъй като Каупъруд обмисляше проекта за строеж на нова кръгова линия, той естествено не би имал нищо против да придобие линията Чаринг Крос, която можеше да бъде експлоатирана самостоятелно, а ако пък успееше да си осигури контрол върху старите линии, можеше да създаде единна мрежа, присъединявайки новата линия към старите. С други думи, това бе голям шанс за него.

Но когато Грийвс и Хеншоу, придружени от Джаркинс и Рандолф, които бяха положили немалко усилия,, за да уредят тази среща, се появиха при Каупъруд, той ги посрещна доста хладно. Грийвс, едър представителен мъж в цъфтящо здраве, бе типичен пример за самоуверен и самодоволен еснаф. Хеншоу, също висок, но слаб п бледен, правеше впечатление на по-светски мъж. Каупъруд прегледа плановете и документите, които те разстлаха на масата пред него, и като изслуша още веднъж внимателно цялата история, сякаш я чува за пръв път, им зададе само няколко въпроса.

— Да приемем, господа, че тази сделка ме заинтересува дотолкова, че да поискам да се запозная подробно с нея — каза той. — В какъв срок бихте могли да ми осигурите това? Защото, ако правилно съм ви разбрал, вие ми предлагате вашия контролен пакет акции заедно с договора за постройката на линията. Така ли е?

При тези думи Грийвс и Хеншоу се вцепениха — те изобщо не възнамеряваха да му предлагат подобно нещо. Затова побързаха да му обяснят, че биха искали той да купи половината от акциите за тридесет хиляди лири, а останалите петдесет процента и договора за строежа да запазят за себе си. Но затова пък — както съвсем наивно му обясниха — били готови да използват влиянието си при пласирането на акциите по сто долара на обща стойност осем милиона; тези акции били пуснати от Електротранспортната компания, но тя нямала възможност да ги разпродаде и им отстъпила своята половина. Добавиха също, че човек като Каупъруд несъмнено ще успее така да подхване финансирането и експлоатацията, че тя да му носи доход, на което Каупъруд само се засмя — интересуваха го не строежът и експлоатацията на новата линия, а контролът върху цялата мрежа на подземните железници.

— Доколкото разбрах от нашия разговор, от строежа на линията вие ще получите за вашата компания значителна сума, не по-малко от десет процента? — попита Каупъруд. — Така ли е?

— Очакваме да получим обичайната печалба за строителни работи, не повече — отвърна Грийвс.

— Да допуснем — отбеляза вежливо Каупъруд. — Но ако правилно съм ви разбрал, господа, вие очаквате да спечелите най-малко петстотин хиляди долара от строежа на линията, без да се смятат доходите, които ще получите като притежатели на акции от същата компания, за която строите?

— Но срещу нашите петдесет процента ние се задължаваме да привлечем някакви английски капитали — обясни Хеншоу.

— А колко по-точно? — внимателно попита Каупъруд, като си каза, че ако успее да получи петдесет и един процента от акциите на Чаринг Крос, си струва да помисли.

Но както стана ясно сега от отговора им, те самите още не знаеха на колко ще възлезе този капитал. Ако Каупъруд се захванеше с проекта, той щеше да поеме задължението да внесе необходимата гаранция в държавни ценни книжа и това щеше да направи строежа възможен — тогава двадесет и пет процента от всички разходи щяха да се покрият от продажбата на акциите, които ще се купуват.

— А вие можете ли да ми гарантирате това? — заинтересува се Каупъруд. — С други думи, съгласни ли сте да приемете като условие за вашето участие в проекта задължението да задвижите този капитал, преди да получите акциите?

Не, такъв риск те не можели да поемат. Но ако се окаже, че не са събрали необходимата сума, тогава сигурно ще се наложи да отстъпят и да оставят за себе си по-малко от петдесет процента от акциите, да речем — тридесет или тридесет и пет, но при условие че строежът бъде възложен на тях.

Каупъруд отново се усмихна.

— Изненадвате ме, господа — каза той. — Вие сте така компетентни по инженерната, техническата част на проекта, а финансовата, изглежда, не ви интересува. Не бива така. Нима не сте учили дълги години, нима не сте работили много след това, за да достигнете сегашното си положение и престиж, които ви дават възможност да получавате такива поръчки? И на мен, финансиста, ми се наложи да измина същия път. Напразно си мислите, че има предприемач, разполагащ с капитал, който ще се съгласи да даде от джоба си парите за строежа и експлоатацията на толкова голяма линия. Няма да намерите такъв човек — рискът е прекалено голям. Всеки финансист ще се види принуден да действува така, както смятате да действате вие: ще накара други да вложат своите капитали, И никой финансист няма да ви предложи пари за някое предприятие, преди да осигури, на първо място, печалба за себе4 си, а на второ — за тези, чиито капитали е вложил в проекта. А за да има такава възможност, той трябва да си осигури повече от петдесет процента от акциите.

Грийвс и Хеншоу не можаха да му отговорят нищо, и той продължи:

— А вие искате не само да вложа капитала си или поне по-голямата част от необходимата сума, която ще ви даде възможност да съберете останалата; вие искате да ви заплатя и за строежа, а след това да експлоатирам построената с мои пари железница заедно с вас. Ако наистина очаквате това от мен, няма за какво да говорим. Такова предложение не ме интересува. Бих могъл да купя вашето имуществено право върху акциите, за което сте платили тридесет хиляди лири, ако това ми осигури контролния пакет. Едва тогава бих могъл да ви оставя вашия дял от десет хиляди и договора за строежа, но нищо повече. Защото освен всичко останало има и гаранционни акции за шестдесет хиляди лири, за които също трябва да се плащат четири процента.

Джаркинс и Рандолф мълчаха унило, защото усещаха, че нещо е останало недомислено. А Грийвс и Хеншоу смутено се поглеждаха. Така да се провалят! Нищо не спечелиха, само се изложиха.

— Добре — каза накрая Грийвс. — Явно вие сам ще решите как да постъпите, мистър Каупъруд. Но бихме искали да знаете, че за нас не съществува по-разумно предложение от нашето. Лондон е изключително подходящ за строителство на подземна железница. Ние нямаме единна мрежа и линии като тази безусловно са необходими; те все едно ще бъдат строени, а и пари за тях ще се намерят.

— Възможно е — отвърна Каупъруд, — но аз лично предпочитам да изчакам. Ако след време преценки те всички възможности и се убедите, че няма да се справите с този проект, може би ще потърсите подкрепата ми. Тогава се обърнете към мен в писмена форма и ще помислим. Но аз съм длъжен да ви заявя предварително: можете да разчитате на моето участие в този проект само в случай, че аз диктувам условията. Естествено това не значи, че ще се меся във вашите строителни работи или ще променя условията на договора ви. Смятам, че той може да остане в този си вид, стига вашите разходи по оборудването да ме удовлетворяват.

Той замълча и почна да барабани с пръсти по масата, сякаш искаше да покаже, че разговорът е приключил. Но когато англичаните станаха, за да се сбогуват, добави:

— И тъй като ние не постигнахме сега никакво сериозно споразумение, ще ви бъда много признателен, господа, ако запазите нашия разговор в тайна.

Каупъруд направи знак на Джаркинс да остане и когато другите излязоха, се обърна рязко към него:

— Все такива ги вършите, Джаркинс, а работата сама ви се пъха в ръцете. Видяхте ли какво етана? Водите ми тези хора и те, както и вие, твърдят, че държат в ръцете си голям договор за строеж на метрополитен в Лондон. Ако запретнем ръкави печалбите ни от такова предприятие могат да са несметни. А тези хора ми се явяват, без да имат и най-малката представа как да водят деловите си работи. Но затова пък вие много добре знаете — трябва да имам контрол, пълен контрол над предприятието. Не съм сигурен, че и сега са разбрали какъв огромен опит имам и как мога да се развихря, ако получа такъв великолепен договор. Мислят си, че мога да се помамя от половината печалба, а те със своите приятели да имат контрол над строежа. Предупреждавам ви, Джаркинс — и Каупъруд му хвърли такъв злостен поглед, че на Джаркинс му полазиха мравки по гърба, — ако искате да ми бъдете полезен, спрете да се занимавате с това глупаво предложение и се постарайте да ми набавите най-подробни и изчерпателни сведения за лондонската подземна железница и за това, какви възможности се крият в нея. Колкото до вашите лични съображения относно мен и деловите ми работи, можете да ги запазите за себе си. Ако преди да поканите тези хора при мен, си бяхте направили труда да пообиколите Лондон и да си изясните на място всичко, което може да се разбере за тях, сега нямаше да ни губите времето нито на мен, нито на тях.

— Да, сър — промълви Джаркинс. Той беше тлъсто, пухкаво човече на около четиридесет, издокаран като конте, като манекен от витрина, а сега се обливаше в пот от силното вълнение. Имаше черни неспокойни очи, малко остро носле и меки пълни устни. Все си мечтаеше за някакъв голям финансов удар, който ще го направи пръв милионер и знаменитост, привличаща погледите на всички тези избраници, които посещават премиерите, спортните състезания, кучешките изложби и всякакви други снобски сборища. Той имаше доста познати и в Ню Йорк, и в Лондон.

Каупъруд го знаеше и разбираше, че Джаркинс може да му бъде полезен. Само че сега не намираше за необходимо да си разкрива картите пред него и се ограничи само с няколко намека, като реши, че те са напълно достатъчни, за да се хвърли Джаркинс по следите на Грийвс и Хеншоу и да се опита да постигне споразумение с тях. Той дори сигурно щеше да замине за Лондон, а в такъв случай… по-добър агент по рекламата, здраве му кажи!