Теодор Драйзер
Стоик (11)

ГЛАВА XI

Де Сото Сипънс замина за Лондон с необходимите му помощници, настани се в една къща в Найтсбридж и се зае да събира данните, които според него щяха да са необходими на Каупъруд.

Веднага му направи впечатление, че двете стари подземни лондонски линии — Метрополитън и Районната, или така нареченият вътрешен кръг, обхващаха като в примка центъра на града, също както при изградената от Каупъруд чикагска трамвайна мрежа, която се бе оказала така рентабилна за него и бе нанесла такива неприятни щети на конкурентите му. И двете лондонски линии — първите подземни железници в света — бяха зле оборудвани и все още използваха парка тяга, но включваха и достигаха до всички най-важни места в центъра и представляваха ключ към целия подземен транспорт. Те минаваха успоредно на разстояние от около една миля и в краищата си се сливаха, за да могат влаковете от едната линия да преминават на другата и да обслужват целия район от Кензингтън и гара Падингтън на запад от Олдгит Стрийт и квартала около Английската банка на изток. Всъщност тази зона обхващаше всичко важно — главните улици, финансовата и търговската част, театрите, големите хотели, гарите и сградите на парламента.

Сипънс веднага узна, че поради лошото оборудване и неумелата експлоатация тези линии носят много малка печалба. Но те можеха да бъдат направени по-рентабилни, тъй като освен автобусите нямаше друг удобен транспорт до тези райони.

Нещо повече — парните локомотиви предизвикваха все по-силно недоволство сред обществеността, а и част от младите финансисти определено бяха склонни да се намесят в подземния транспорт, за да го електрифицират и модернизират. Сред тях бе и лорд Стейн, крупен акционер на Районната линия, за когото Каупъруд бе споменал на Сипънс. Лорд Стейн бе и важна фигура в лондонското общество.

Това състояние на нещата, описано най-подробно от Сипънс, въодушеви Каупъруд. Идеята за централно колело бе добра, можеше да се подеме, да се подкрепи с концесии или актове за отклонения към по-далечните райони, а това щеше да му осигури тъкмо такава власт, която да го постави начело и в центъра на всякакви по-нататъшни разширения.

И все пак, ако не решеше да бръкне в собствения си джоб, откъде щеше да вземе пари за всичко това? Може би около сто милиона в крайна сметка! Той се съмняваше, че в момента ще успее да привлече някой виден финансист, който да осигури необходимите капитали, тъй като сегашните лондонски линии, изглежда, едва покриваха разходите си. Разбира се, тъкмо сега бе доста рисковано да се захване с такова нещо, то трябваше да се предхожда и съпровожда от изключително ловка рекламна кампания, която да го представи във възможно най-добра светлина.

Каупъруд изреди наум всички крупни американски финансисти заедно с техните учреждения и банки, главно живеещи на Изток, на които би могъл да разчита благодарение на някогашните си делови връзки с тях. Трябваше да им даде да разберат, че в случая иска по-скоро да си извоюва престиж, отколкото да извлече печалби. Беренис беше права: това негово последно и най-голямо начинание, ако въобще се осъществеше, трябваше да е на по-високо равнище от предишните и да му донесе опрощение за всичките му грехове и обичайни мошеничества.

Дълбоко в себе си обаче той далеч не бе готов да се откаже от всичките стари похвати, с които досега бе организирал и експлоатирал железниците. Нещо повече, тъй като непочтените му методи не бяха така добре известни в Англия, както в родната му страна, сега повече от всеки друг път Каупъруд бе склонен да създаде няколко акционерни дружества — за всеки отделен участък от мрежата, който ще бъде добавен или модернизиран — и да продаде на лековерното население „разводнени“ акции. Така се правеха тези неща. Хората винаги можеха да бъдат подлъгани да изкупят всичко, стига то да им бъде представено като много рентабилно. Всичко зависеше, разбира се, от силата, репутацията и стабилността на предприятието, а това се постигаше със съответните връзки. След като реши всичко това за себе си, той веднага телеграфира на Сипънс, като му благодари и му нареди да чака в Лондон нови инструкции.

Междувременно майката на Беренис пристигна и двете се устроиха временно в Чикаго. Беренис и Каупъруд, всеки по свой начин, й дадоха да разбере какво е станало и че отсега нататък животът и на тримата ще се определя от тази нова и вероятно нелека връзка. Макар мисис Картър да си позволи да пророни някоя и друга сълза пред Беренис — главно защото се обвиняваше за миналото си, което, настояваше искрено тя, било истинската причина за сегашната съдба на дъщеря й, тя все пак не беше толкова нещастна, смазана, колкото си представяше понякога в своето неустойчиво съзнание. Защото в края на краищата, размишляваше тя, Каупъруд е голям човек и както той самият й заяви, Беренис не само ще наследи значителна част от капитала му, но ако Ейлийн умре или ако му даде развод, той непременно ще се ожени за нея. Засега, разбира се, нещата ще останат както преди: Каупъруд е приятел на мисис Картър и настойник на дъщеря й. Каквото и да се случеше и каквито и мълви да се носеха, те щяха да поддържат това обяснение. И за тази цел трябваше да се виждат възможно най-рядко на обществени места и да се държат по общоприетия начин. Как ще си уреждат срещите той и .Беренис, си беше тяхна лична работа, но никога нямаше да пътуват на един и същ кораб или влак, нито да отсядат в един и същ хотел.

В Лондон Каупъруд се надяваше да се вижда по-често с нея в обществото, особено ако всичко вървеше по план и той успееше да се свърже с висшите финансови кръгове и евентуално да използва познанството си с Беренис и майка й, като приема в дома им тези едри магнати, който са добре разположени към него — защото очакваше от мисис Картър да създаде обстановка, която да е съвсем естествена и подобаваща за една вдовица и дъщеря й — и двете богати и с добро име.

Беренис естествено беше във възторг — нали всъщност всичко това бе замислено от нея. А мисис Картър въпреки мнението си за Каупъруд като за безжалостен и едва ли не жесток, безкомпромисен човек, когато нещата опираха до личните му удобства, почти се убеди, след като го изслуша, че всичко това е за тяхно добро. Беренис й бе обяснила нещата по възможно най-деловия начин:

— Аз наистина обичам Франк, майко — каза й тя, — и искам да бъда с него колкото е възможно повече. Знаеш, че той никога не ме е скланял да отида при него — аз самата го направих и предложих всичко това. Много отдавна, още когато узнах, че парите, с които живеем, не са твои, а негови, ми се струва несправедливо да вземаме и да не даваме. И все пак бях същата страхливка като тебе — твърде егоистична и леко уязвима, за да се опълча срещу живота без нищо зад гърба си, както и щеше да бъде, ако той ни бе изоставил.

— О, знам, че си права, Беви — каза майка й почти умолително. — Моля те, не ме укорявай. И без това немалко страдам. Моля те, недей. Винаги съм мислила само за твоето бъдеще.

— Моля те, майко, моля те — утешаваше я Беренис, размекнала се на свой ред, тъй като все пак обичаше майка си, колкото и глупава и безразсъдна и да е била тя. Вярно, че докато беше още ученичка, не ценеше високо вкуса, познанията и преценките й. Ала сега, когато знаеше всичко, вече виждаше майка си в друга светлина, не че я оправдаваше напълно, но й съчувстваше за сегашното й положение. Вече не й правеше пренебрежителни и високомерни забележки, дори напротив, отнасяше се с нея само с доброта и разбиране, сякаш се опитваше да й компенсира злините, които я бяха сполетели.

И така сега тя добави меко и утешително:

— Помниш ли, майко, опитах се да разбера какво мога да правя на този свят и бързо установих, че не съм възпитана по начин, който да ме подготви за трудностите. А те неизбежно щяха да се появят пред мен. Твърде много съм била пазена, глезена. Не че обвинявам тебе или Франк. Но за мен вече няма бъдеще, поне в тази страна. Сигурна съм, че е най-добре да свържа живота си е Франк, защото той единствен може да ми помогне.

Мисис Картър кимна в знак на съгласие и се усмихна тъжно. Знаеше, че трябва да направи това, което иска Беренис. Собствен живот тя нямаше, невъзможно й бе да съществува по друг начин, бе зависима от Каупъруд и дъщеря си.