Теодор Драйзер
Стоик (10)

ГЛАВА X

Междувременно в Ню Йорк Ейлийн си блъскаше отчаяно главата, как да го подреди този свой живот, вече лишен от илюзии. Макар че домът й — „палатът Каупъруд“, както всички го наричаха — бе една от най-разкошните и красиви сгради в Ню Йорк, за нея той си оставаше празна черупка, гроб на любовта и светските й амбиции.

Едва сега тя разбра каква мъка е причинила на първата жена на Каупъруд и на децата им. Навремето не знаеше, че жена му страда. Но сега трябваше на свой ред да изпие тази горчива чаша. Въпреки самоотвержената си любов, въпреки че се бе отказала от дом, приятели, близки и от доброто си име заради Каупъруд, Ейлийн бе сполетяна от най-дълбоко отчаяние. Други жени, безскрупулни, жестоки, й го бяха отнели, но не от любов, а заради богатството и славата му. Той се сближаваше с тях заради младостта и чара им, чар, с който Ейлийн можеше да се мери допреди години. Но тя нямаше да го остави да я напусне! Никога! Никоя от тези жени нямаше да се нарече госпожа Франк Алджърнън Каупъруд! Тяхната любов бе скрепена в свещен брак и това никой не можеше да й отнеме! Каупъруд нямаше да посмее да скъса открито с нея или да започне развод. Ейлийн знаеше за него твърде много, а и другите също, или поне тя щеше да се постарае да го узнаят, само да се опиташе той да я остави. Ейлийн не можеше да забрави как Каупъруд открито й призна, че обича младата и красива Беренис Флеминг. Къде ли беше тя сега? Вероятно с него. Обаче тя никога няма да му стане жена. Никога!

Но каква ужасна самота. Тази голяма къща, тези стаи с техните мраморни подове, техните врати и тавани е дърворезба, техните украсени с картини стени! И тези слуги, които сигурно до един я шпионираха! А и нямаше какво да прави, нямаше с кого да се види. Малцина искаха да общуват с нея! Обитателите на големите съседни къщи не благоволяваха да забележат нито нея, нито Каупъруд въпреки цялото им богатство!

Около нея се въртяха няколко обожатели, които тя търпеше, и някой и друг роднина, между тях и двамата й братя, които живееха във Филаделфия. Те бяха богати и с добро обществено положение, но рядко се срещаха с нея, защото бяха набожни и тесногръди, а и техните жени и деца не одобряваха поведението на Ейлийн. Братята й идваха понякога на обед или вечеря или дори нощуваха у нея, когато биваха в Ню Йорк, но винаги без семействата си. И тя усещаше, че скоро няма да ги види пак. Отлично разбираше всичко, а и те също.

Друг живот тя нямаше, нито други хора около себе си. Понякога я търсеха неколцина актьори и пройдохи, но главно да й искат пари на заем, докато всъщност се интересуваха само от по-младите си приятелки. Ейлийн не можеше да си представи, че след Каупъруд ще се влюби в някой от тези евтини търсачи на удоволствия. Да се поддаде на моментно влечение — да! Но само след дълги и мъчителни часове на самота и мрачни мисли понякога се оставяше на физическото привличане, на любовния брътвеж, на алкохола! О, живот, самота, старост! Празно съществуване, лишено от всичко, заради което някога си е струвало да живее!

Каква подигравка бе тази великолепна къща с нейните галерии с картини, скулптури и гоблени! Защото Каупъруд, нейният съпруг, идваше толкова рядко. А когато дойдеше, винаги беше нащрек, а пред слугите се държеше като внимателен мъж. А те естествено раболепничеха пред него, тъй като Каупъруд беше господарят и наистина всичко тук бе негово и той можеше да се разпорежда както си иска. А ако тя решеше да се заяде или да негодува, колко приветлив и мил ставаше той, хващаше я за ръка или докосваше нежно рамото й и казваше: „Но недей забравя, Ейлийн. Ти си и винаги ще си останеш госпожа Франк Каупъруд и трябва да изпълниш дълга си като такава!“

А ако избухнеше и се разплачеше, цялата в сълзи и с треперещи устни, или пък напуснеше стаята, понесена от вихъра на чувствата, той тръгваше след нея, убеждаваше я и с неуловимия си чар я придумваше. А когато не успееше, й изпращаше цветя или я канеше на опера след вечеря. Ейлийн скланяше и неизбежно издаваше колко слаба и суетна е душата й. Защото нима появата с него сред хората не означаваше, че поне донякъде тя все още е негова съпруга, господарка на дома му?