Метаданни
Данни
- Серия
- Одисея в космоса (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 3001 The Final Odyssey, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 43гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2008 г.)
- Корекция
- Mandor(2008)
Издание:
ИК „Бард“, 1998
Поредица „Избрана световна фантастика“ №57
Американска, първо издание
Превод: Крум Бъчваров
Редактор: Анелия Христова
Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „Бард“, Дима Василева
Формат 84/108/32. Печатни коли 12
История
- —Добавяне
29. Духове в машината
Първата реакция на Франк Пул беше дълбоко изумление, последвано от непреодолима радост. Никога не бе вярвал, че ще установи какъвто и да е контакт, нито с европеаните, нито с Монолита. Всъщност, дори си беше представял как рита от отчаяние онази извисяваща се абаносова стена и яростно вика „Има ли някой вътре?“.
И все пак не би трябвало да е толкова удивен — приближаването му откъм Ганимед не можеше да не е било наблюдавано от някакъв разум, позволил му да се приземи. Трябваше да погледне на Тед Хан по-сериозно.
— Дейв — бавно каза той, — наистина ли си ти?
„А кой друг би могъл да е?“ — запита се Пул. И все пак въпросът му не бе глупав. В гласа, разнесъл се от малкия високоговорител на пулта за управление на „Сокол“, имаше нещо странно механично и безлично.
— Да, Франк. Аз съм, Дейв.
Последва кратко мълчание, после същият глас продължи без каквато и да е промяна на интонацията:
— Здравей, Франк. Тук е Хал.
Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ
ЗАПИС
Е, Индра, Дим, радвам се, че записах всичко това, иначе изобщо нямаше да ми повярвате.
Предполагам, че все още съм в шоково състояние. На първо място, какво би трябвало да изпитвам към някой, който се е опитал — и е успял — да ме убие, дори това да се е случило преди хиляда години! Но сега разбирам, че не трябва да обвинявам Хал, нито пък когото и да е друг. Има един отличен съвет, чиято полза често съм осъзнавал: „Никога не отдавай на злонамереност нещо, което се дължи просто на некомпетентност“. Не съм способен да изпитам какъвто и да е гняв към група програмисти, които изобщо не познавам и които са мъртви от векове.
Радвам се, че всичко това е кодирано, тъй като не зная как трябва да се използва, а много от онова, което ви казвам, може да се окаже пълна глупост. Вече страдам от информационно пресищане и трябва да помоля Дейв да ме остави за малко — след всички препятствия, които преодолях, за да се срещна с него! Но мисля, че това няма да нарани чувствата му — пък и не съм сигурен дали има каквито и да е чувства…
Какво представлява той? Добър въпрос! Е, наистина е Дейв Боумън, но лишен от по-голямата част от човечността си, като… хм… като резюме на книга или техническа статия. Нали знаете, конспектът може да ви даде цялата основна информация — но без какъвто и да е намек за авторовата личност. И въпреки това има моменти, в които усещах, че нещо от стария Дейв все още се е запазило. Няма да пресилвам нещата, като кажа, че се зарадва да ме види — по-скоро беше умерено доволен… Аз лично още съм много объркан. Все едно след дълга раздяла да срещнеш стар приятел и да откриеш, че вече е станал друг човек. Е, все пак са минали хиляда години — не мога дори да си представя преживяванията му, макар че, както ще ви покажа, той се опита да сподели с мен някои от тях.
А Хал — той несъмнено също е тук. През повечето време няма как да разбера кой разговаря с мен. В медицинската литература нямаше ли примери за раздвояване на личността? Може би е нещо подобно.
Попитах го как се е случило това с двама им и той — те — по дяволите, Халмън! — се опита да ми обясни. Нека повторя: може отчасти да съм го разбрал погрешно, но това е единствената ми работна хипотеза.
Разбира се, ключът е Монолитът, в неговите различни проявления. Не, това не е подходящата дума — някой не го ли беше нарекъл своего рода космическо швейцарско ножче? Вие все още го използвате, както забелязах, макар че и Швейцария, и нейната армия са изчезнали преди векове. Това е многофункционално устройство, способно да направи всичко, което поиска. Или което е програмирано да направи.
Преди четири милиона години в Африка, за добро или лошо, той ни е дал онази еволюционна начална скорост. После неговият близнак на Луната ни зачакал да изпълзим от люлката. Вече се бяхме досетили за това и Дейв го потвърди.
Казах, че той няма много човешки чувства, но все още изпитва любопитство — иска да научава нови неща. И каква възможност само му се е открила!
Когато юпитерският Монолит го погълнал — не мога да се сетя за по-подходяща дума — Дейв получил повече, отколкото дал. Макар че Монолитът го използвал — очевидно като заловен екземпляр и като средство за проучване на Земята — той също можел да го използва. С помощта на Хал — а кой би могъл да разбере един суперкомпютър по-добре от друг? — Дейв проучил паметта му и се опитал да открие предназначението му.
Вижте сега, това е нещо напълно невероятно. Монолитът е фантастично мощна машина — само си помислете какво е направил с Юпитер! — но нищо повече. Действа автоматично и няма съзнание. Спомням си, че веднъж си представих как ритам Великата стена и викам „Има ли някой вътре?“. И верният отговор щеше да е: „Не, няма никой друг, освен Дейв и Хал“.
Нещо повече, някои от системите му може би са започнали да отказват — Дейв дори предполага, че е напълно оглупял! Навярно е бил оставен без надзор прекалено дълго и е дошло време за ремонт.
Той също смята, че Монолитът е направил поне една погрешна преценка. Навярно това не е точната дума — може да е било съзнателно и внимателно обмислено…
Във всеки случай последствията от нея са… хм, наистина страшни и ужасяващи. За щастие съм в състояние да ви я изложа, така че можете сами да решите. Да, макар че това се е случило преди хиляда години, когато на Юпитер пристигнала втората мисия с „Леонов“! И през цялото това време никой не се е досещал…
Много се радвам, че ми поставихте мозъчна шапка. Разбира се, тя е безценна — не мога да си представя живота без нея — но сега върши работа, за която изобщо не е предназначена. И се справя забележително добре.
На Халмън му трябваха десетина минути, за да разбере как работи и да влезе в интерфейс. Сега имаме мисловна връзка — което, честно казано, е доста силно напрежение за мен. Трябва постоянно да го моля да забавя темпото и да ми говори с по-прости думи.
Не съм сигурен какво ще се получи. Това е хилядагодишен запис на преживяването на Дейв, по някакъв начин съхранен в невероятната памет на Монолита, после прехвърлен в моята мозъчна шапка — не ме питайте точно как — и накрая излъчен към вас през ганимедската централа. Пфу! Надявам се, че няма да получите главоболие, докато го качвате.
Прехвърляме се към Дейв Боумън до Юпитер в началото на двайсет и първи век…