Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (57)

57

Следобедът започваше да си отива. Ледената пързалка бе заляна от светлините на прожекторите. Реферът даде знак на двамата мъже да се приближат към центъра на пързалката.

Харолд се плъзна върху кънките си предпазливо, не особено сигурен, че може да пази равновесие. Беше му се случвало да се пързаля малко у дома и това сигурно беше повече, отколкото Лувейн бе правил. Като се имат предвид ръстът и теглото му, подобно състезание би следвало да е в негова полза.

Но той подозираше, че Лувейн му е подготвил някаква изненада. Тоя тип не изглеждаше достатъчно разтревожен. Даже се беше ухилил насреща му!

А и като че ли се пързаляше доста добре.

Реферът им напомни, че няма да има рундове и почивки и че каквото и да си причинят един на друг, то ще бъде законно. Ако и двамата мъже бъдат наранени в такава степен, че не могат да продължат, ще бъде обявен равен резултат. При подобна ситуация реферът ще хвърли ези-тура, за да определи победителя и победения. Само един от мъжете можеше да напусне пързалката жив.

Харолд се върна с пързаляне до малкото столче, което бяха оставили за него. Олбъни разтри задната част на врата му с неизменния жест на всички треньори от древността до наши дни.

— Важното е да помниш — посъветва го Олбъни, — че всяко действие предизвиква равно по сила и противоположно по посока противодействие. Това има голямо значение, когато размахваш бойната брадвичка.

— Друго ме притеснява — каза Харолд. — Лувейн изглежда прекалено сигурен в себе си. И май се пързаля твърде добре.

— Само блъфира, опитва се да въздейства на психиката ти — успокои го Олбъни.

Всъщност и него го бяха споходили абсолютно същите мисли. Слава богу, щеше да получи наградата си на Търсач независимо от това дали Харолд ще спечели, или ще загуби. Не че му беше безразлично какъв ще бъде изходът от борбата, но човек трябва да бъде практичен.

— Сякаш Лувейн знае нещо, което ние не знаем — усъмни се Харолд.

— Ако забележа някаква нередност — каза Олбъни, — незабавно ще подам протест. Ще бъде прекалено късно, разбира се, но ще се погрижа репутацията ти да бъде възстановена.

Чу се звънец.

— Какъвто и да е той — отсече Олбъни, — ти си по-добър. Ти ще спечелиш, Харолд. Отивай и го свършвай, момче!

Харолд потегли и битката започна.