Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (40)

40

Малката елегантна червена спортна кола на Джасинт спря с вой на гуми пред блока на Лувейн точно когато здрачът се спускаше за краткотрайно, но приятно посещение на острова. Мекотата на вечерта обаче не се отразяваше в очите на младото момиче. Те бяха тъмносини и пълни с гняв.

Тя затръшна вратата на колата и закрачи към входа толкова стремително, колкото й позволяваха миниполата и тясното жакетче. Не си направи труда да позвъни. Като си отвори с ключа, който Лувейн й беше дал в един по-многообещаващ период в техните отношения, тя влезе в апартамента му.

— Лувейн? — повика го тя. Никакъв отговор не получи от тъмния апартамент. Джасинт включи осветлението и се приближи до гардероба на Лувейн. Якето му от дива коза и шапката от туид липсваха, както и бастунът столче. Значи той наистина е отишъл на вилата си точно както я бяха осведомили приятели, без дори да й каже, още по-малко да я покани. Фактът, че може би се отнася за Лов, не е извинение. Тя познаваше поне десетина от тези, които той бе поканил на гости тази вечер! А нея не беше поканил.

Въпреки че беше абсолютно бясна, тя спря да размисли върху това и се запита защо Лувейн така изведнъж бе решил да покани гости и защо, като оставим личните причини настрана, не беше поканил и нея.

Тя седна на един от прекалено натъпканите столове и запали лека наркотична цигара. Спомни си начина, по който Лувейн говореше за Харолд. Съвършената Жертва, така го беше нарекъл.

А после, я виж ти, какво става — Ловният компютър при хилядите комбинации, от които може да избира, подава точно оная, която Лувейн си е пожелал. Нещо гнило има тук. А защо е отишъл на вилата с група приятели, но без нея?

Добре, каза си тя, нека да поразсъждаваме. Лувейн се събира на вилата си с приятели, за да подмами Харолд да го последва. Но Харолд, има си и Търсач — оня Олбъни, — не може да е такъв глупак, че да го направи. Той не би отишъл в една част на острова, където добре познават Лувейн и поради навика му да се разплаща с всеки селяните го харесват.

Нещо тук не пасваше. Сякаш някаква важна част от мозайката липсваше. Имаше някаква важна информация, която й бе нужна, но Джасинт не знаеше каква е тя. Стана и неспокойно закрачи напред-назад из стаята. Погледът й попадна на стената с поставените в рамки сувенири и трофеи, които Лувейн пазеше. Тя отиде до нея и се вгледа отблизо. Да, една от рамките беше празна, мъничка такава, със сребро по края. Какво ли пък имаше в нея? Не можеше да си спомни. Канеше се да изхвърли цялата тая работа от главата си, когато нещо я накара да обърне рамката. На гърба й с четливия наклонен почерк на Лувейн пишеше: „Карта за предателство, наследена от чичо Освалд, мир на праха му“.

Лувейн си бе взел Картата за предателство! Интересно. Но заради кого щеше да я използва, като на вилата всички бяха на негова страна? Мистерията все повече се задълбочаваше и се наложи да си пийне нещо.

Тя отиде до барчето с напитките. Близо до него, на малка масичка до телефона, лежеше купче листа за бележки. Най-отгоре беше надраскано име и номер. Хортън Фут. Един от враговете на Лувейн.

Отново нещо не пасваше. Защо Лувейн ще се обажда на човек, за когото се знае от всички, че го презира?

Тя дръпна от цигарата си и пак седна. Хрумна й отговорът: Лувейн с неговия дяволски мозък се е обадил на този човек именно защото Фут би бил последният, когото биха заподозрели, че работи за него!

Навярно се е случило това, че Лувейн се е сдобрил с Фут и му е платил доста, за да продаде на Харолд Картата за предателство на Лувейн, та да си мисли Харолд, че има предимство, като отива на вилата нощес, докато всъщност Лувейн ще го чака, готов да го убие.

Това не й харесваше. Считаше, че Лувейн е постъпил много гадно: нарочи си Харолд за лесна жертва, уреди двамата да участват в един и същи Лов, а после го подмамва да падне в клопка с Карта за предателство. В маменето нямаше нищо лошо, но подобна работа не беше в духа на Ловния свят.

Лувейн не я беше включил в списъка на гостите, защото се е страхувал, че ще се досети какво замисля.

Джасинт дръпна горното чекмедженце на масичката с телефона и намери бележника с номерата на Лувейн. В него, четливо написан, фигурираше и номерът на Харолд. Лувейн нямаше как да научи толкова бързо кой е Ловецът му, не и с почтени средства!

Тя вдигна слушалката и набра номера на Харолд, даден в бележника на Лувейн. Той беше на апартамента на Нора. Нора се обади.

— Вижте — каза Джасинт, — вие почти не ме познавате. Казвам се Джасинт Джоунс, видяхме се за малко на Празничния бал. Вие сте приятелка на Харолд, нали?

— Разбира се — каза Нора. — Какво има?

Джасинт обясни накратко какво е открила.

— Аз съм стара позната на Лувейн, но той наистина не играе честно. Той мошеничи, а това не е правилно. Та си мислех да ви кажа, за да можете да уведомите Харолд, защото наистина смятам, че трябва много да внимава.

— Божичко — притесни се Нора. — Само се надявам все още да има време да го спрем да не отива там. Той трябваше да тръгне от апартамента на Олбъни. Веднага ще се обадя. Благодаря, Джасинт!

Нора, облечена в син пеньоар, късата й руса коса все още мокра от къпането, намери телефона на Олбъни и му позвъни.

Обади се Тереза:

— Домът на семейство Олбъни.

— Трябва да говоря с господин Олбъни или с Харолд.

— Те са в сутерена и обсъждат важни въпроси. Поръчано ми е да не го прекъсвам по какъвто и да било повод. Кой се обажда?

— Казвам се Нора Олбрайт. Харолд е отседнал при мене. Момичето от родния му град.

— А, да, споменавал е за вас. Да му предам ли нещо? Ще му кажа да ви се обади веднага щом свърши обсъждането.

— Вижте, наистина е ужасно спешно — каза Нора. — Току-що научих, че има някакъв номер около Картата с предателство. Имам информация, че някой си Хортън Фут я е продал на Олбъни. Но току-що открих, че Фут е нает от Лувейн. Това е нагласена работа! Ако отидат на вилата, Харолд ще попадне на засада!

— О, Света майко, не! — ужаси се Тереза. — Майк не би могъл да понесе загубата на още един клиент!

— Тогава е по-добре да го извикате от сутерена и да ме оставите да говоря с него или Харолд.

— Наистина съжалявам — каза Тереза, — но те въобще не са тук. Аз ви излъгах преди.

— Защо?

— Защото така ми поръча Майк. За да мислят хората, че той и Харолд са още в града.

— Значи вече са тръгнали за вилата?

— Заминаха преди час. Можем ли да направим нещо? Да информираме властите и да ги накараме да спрат двубоя?

— Не — каза Нора. — Постъпката на Лувейн не е нарушение на правилата. Просто противоречи на всякаква представа за почтеност и етика. Чакайте да помисля… Вижте, по-добре да затворя. Имам една идея.

Нора постави обратно слушалката. Нямаше как да се свърже с Харолд или Олбъни. Нямаше как да стигне до вилата на Лувейн навреме. Имаше само едно нещо, което можеше да направи. Надяваше се да свърши работа. Тя набра номера на „Ловното шоу“.