Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (34)

34

Ловният свят имаше няколко телевизионни канала. Шест от тях предаваха повторения на програми, получавани чрез сателит от Съединените щати. Седмият, посветен на денонощно отразяване на събитията, свързани с Лова, беше „Ловното шоу“ с водещ популярния церемониалмайстор Гордън Филакис.

Филакис имаше квадратно загоряло лице, едри челюсти и гладко подстригана коса. Маниерът му на говорене беше жизнерадостен и бърз като стакато, той никога не спираше да говори, дори и когато няма кой знае какво да каже, а това, като се има предвид естеството на предаванията на живо, се случва през много голяма част от времето.

„Здравейте, хора, аз съм Гордън Филакис, а вие гледате Ловното шоу направо от Столицата на убийците, добрата стара Есмералда на слънчевото Карибско море. Да, приятели, това е вашата приветлива местна програма за убийци и убийства, която се предава на живо и се гледа по целия свят. Това е програмата, която някои правителства се опитаха да забранят, защото си мислеха, че вие, хора, трябва да бъдете предпазени от вида на малко истинска неподправена гюрултия и че трябва да сте доволни, като гледате измислените криминални филми, които вашите студии продължават да снимат. Но вие не ги оставихте да го направят и аз ви свалям шапка. Когато се опитаха да ни забранят, вие започнахте да купувате нашите касети изпод щанда, защото знаехте, че няма нищо лошо в това, да се гледат сцени на истинско насилие, стига те да стават със съгласието на участниците в тях.

И отново, дами и господа, нашият екип е по улиците на Есмералда, за да ви предаде интервюта с Ловци в действие, във фаталния момент на Убийството, и да ви помогне да усетите тръпката и смразяващия дъх на прекрасния свят на насилието.“

— Извинете, господине, виждам по значката ви, че сте Ловец. Не е ли „Смит & Уесън“ оръжието, което носите?

— А? О, да. Ако ме извините…

— В колко Лова сте участвали, господин…

— Ердман. Харолд Ердман. Този ми е първият.

— Ловец новак! Как ви се струва, приятели? Откъде сте, Харолд?

— Вижте — каза Харолд, — с удоволствие бих си поприказвал с вас някой друг път, но точно в момента…

Филакис се усмихна многозначително.

— Какво има, да не би да имате разстройство или както някои го наричат Ловни напъни?

— Не, нищо подобно.

— Тогава ни кажете какъв е проблемът. Ние тук сме обикновени хора, ще разберем независимо от всичко. Да нямате среща с някоя малка сладурана?

— Добре, след като искате да знаете — отстъпи Харолд, — точно се канех да убия някого.

— О, вие сте на Лов? Трябваше с това да започнете. Сигурно вече е малко късничко. Но не се тревожете, ще настигнете Жертвата си по-късно. Не ни се сърдите, нали, господин Ердман?

Харолд се ухили.

— Може пък така да е по-добре. Знаете ли, нещо не ми се нравеше съвсем в това разположение.

Филакис кимна тържествено.

— Инстинктът на Ловеца. Всички добри Ловци го притежават. Кой ви е Търсач, Харолд?

— Майк Олбъни.

— Разбира се, един от нашите известни и обичани ветерани. Напоследък късметът му поизневери, но вие ще промените това, нали?

— Ще се постарая — каза Харолд.

— Чуйте, Харолд — предложи Филакис. — Малко ми е неприятно, че пропуснахте може би добър шанс за Убийство. Дали мога да ви се реванширам? Вечеряли ли сте?

Не беше.

— Добре, какво ще кажете вие да бъдете дегустаторът в нашето шоу „Преглед на ресторантите в Ловния свят“? Хайде, ще го направим още сега. За вас ще има най-добрата вечеря на острова, а за нас малко смях, надявам се.

Филакис хвана Харолд под ръка и го поведе надолу по улицата, следван от камерата, озвучителите и обичайната тълпа от хора, които се надяваха да попаднат пред обектива, за да се видят по-късно в новините.

Скоро стигнаха до ресторанта, наречен „Моргантаун“. Филакис, Харолд, операторите, осветителите, скриптерките, асистентите и младши ръководителите от счетоводството се напъхаха в преддверието, където ги посрещнаха приятни миризми и дребен мъж над четиридесетте с угрижен вид и бял смокинг.

— О, Гордън, здравей! — каза дребният мъж.

— Здравей, Том — поздрави Филакис. — Решихме да представим твоя ресторант тази вечер.

— Божичко — възкликна Том.

— Довели сме и гост дегустатор. Том, запознай се с господин Харолд Ердман, наскоро пристигнал по нашите слънчеви брегове, официално признат Ловец и твой гостенин за вечеря. Харолд, трябва само да ядеш и да ни казваш мнението за храната.

Том посочи на Харолд една маса, а осветителите включиха приятно задно осветление. Наредиха сребърни прибори и кърпи. Донесоха червено вино с оригинален френски етикет, отпушиха го и му наляха. Харолд доближи чашата до устните си, опита го замислено и преглътна.

— Е, Харолд — обърна се към него Филакис. — Какво ще кажеш? — Той му намигна.

Харолд разбра. В живота на човек идва момент, когато внезапното прозрение му помага да преодолее границите на почтеността и честната игра, внушавани му още в детски години.

Харолд постъпи според случая. Той каза:

— Ами, не е лошо…

Филакис му хвърли поглед, който съвсем ясно казваше: „Разваляш цялата работа“.

— … не е лошо като за чистене на подове.

И се започна. Харолд отхвърли ястие след ястие с пренебрежителни думи, които си намисляше предварително с ужасна бързина в отчаяния си опит да не изглежда селянин. Някои от остроумията му не бяха съвсем лоши, както когато нарече супата от зелена костенурка „застояла блатна вода“ без почти никаква подготовка.

Филакис сваляше част от напрежението, на което Харолд бе изложен, като от време на време се намесваше и заклеймяваше обстановката, сервитьорите, обслужването, оркестъра, съдържателя, жената на съдържателя и дори кокершпаньола му.

Докато ставаше всичко това, Хулиганите на Ловното шоу — четирима мускулести мъжаги в бански от две части, въоръжени с бухалки за бейзбол, съсипваха всичко около себе си с изключение на ъгъла, където Харолд си довършваше палачинките фламбе, които той описа като полята със сладка студена супа подметка, долу-горе годна за прасета.

И като връх на цялата вечер всички изръкопляскаха на Харолд, когато той изплю еспресото си.

Най-накрая, когато не остана какво да се разрушава или яде, Гордън Филакис прегърна приятелски Том през рамо и му каза, че се е държал като истински арабия. Студията, разбира се, щеше да заплати всички щети. А като награда, че така добре го е понесъл, Гордън Филакис подари на Том билет за ложата на Ловните игри.

— Благодаря и на теб, Харолд — каза той, — че не развали работата и се включи точно в необходимия дух. Очакваме с нетърпение скоро да те видим пак, може би с вестта за първото ти Убийство.