Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Victim Prime, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 16гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2008)
Разпознаване и корекция
NomaD(2008 г.)
Корекция
Mandor(2008)

Издание:

Библиотека 2001, №1

Робърт Шекли. Гладиаторите на Есмералда

Тази книга е издадена от „Атика“. Набор ДФ „Балканпрес“. Печат ДФ „Софияпринт“

Шрифт: Таймс. Формат 70х100/32. 14 печатни коли. Цена 12 лева

София 1000 ул. „Граф Игнатиев“ 2

© Милена Григорова, преводач

© Жеко Алексиев, библиотечно оформление

© Текла Алексиева, корица

© Атика, 1992

 

Robert Sheckley. Victim Prime

Methuen Paperback, London, 1987

История

  1. —Добавяне

32

Джасинт обядва с чичо Езра в трапезарията за привилегировани лица на Ловния клуб. Те ядоха истинска храна, а не синтетичните боклуци, които фабриките за хранителни продукти по света непрекъснато бълваха. Джасинт всъщност не харесваше истинската храна — в училище тя се хранеше само с нулобургери, в които нямаше нито една калория или карбохидрати. Но знаеше, че истинската храна е скъпа, затова твърдо бе решила да се научи да я харесва. В училище ги учеха, че вкусът към скъпите неща може да се култивира, стига човек да има желание да работи неуморно по този въпрос.

Намираха се на терасата върху покрива на най-високата сграда в Есмералда — само на двадесет и два етажа, но с великолепен панорамен изглед към целия остров.

На стената зад тях един гигантски монитор предаваше „Ловното шоу“. На екрана се сменяха картини от окървавени улични ъгли, изпълнени с любопитни тълпи, зяпнали към покрити с чаршафи тела в локвички кръв, които понякога излизаха яркозелени поради атмосферните смущения, влияещи на автоматичния цветен монитор. Един глас зад кадър коментираше: „Здравейте, тук е Гордън Филакис, който ще направи за вас кратък преглед на днешните Ловни събития. Рано този следобед Лутер Фабиус от Берлинсберг, Западна Германия, постигна чисто Убийство на Биф Едмъндсън от Калгари, Канада. Ако ни слушат някои от приятелите или близките на Биф, искам да знаете, че смъртта му беше бърза и че той умря, вършейки това, което сам би пожелал да прави. Ал Мактагарт, трикратният победител в Лова от Бойси, Айдахо, проследи и уби Херман Ибанец, стрелящия и с двете ръце петкратен Ловец от Буенос Айрес. Току-що пристигна последната новина: Ал Смит от Лансинг, Мичиган, току-що е пратил на оня свят Едвард Григ от Оаху, Хавай, но е бил глобен с десет точки, когато автоматът му излязъл извън контрол и наранил няколко души в тълпата. Така никога няма да станеш Ловец на годината, Ед…

А сега да минем на малко по-лека вълна, Максуел Сантини, сервитьор в «Сърфа и жезъла» в центъра на Есмералда, бил убит този следобед, когато отишъл в стаята на господин В. С. Микълстън в Лондон с поднос с яйца, шунка и ръжен хляб. Той бил пронизан в гръдния кош от хвърлен нож, докато отварял вратата. Микълстън твърди, че Сантини не е почукал, просто е влязъл «без предупреждение» и е попаднал по «погрешка на малко упражнение по точност с добрия стар стилет». Профсъюзът на Сантини предяви обвинение в лична злонамереност — сандвичът бил закъснял с един час — и отнесе въпроса в съда. Решението, произнесено този следобед, оправда Ловеца, постановявайки: «Какво значение има един сервитьор повече или по-малко?»“

Джасинт вдигна ръка и задвижи преградния екран, който закри монитора и ги изолира от звука и светлината на „Ловното шоу“.

— Всичките тези духовитости ме дразнят — каза тя. — И Лувейн е същият.

— А? — обади се чичо Езра, като употреби възклицанието, което на Есмералда е запазено за по-възрастни хора. — Той е добре, нали?

— Предполагам, да, нищо още не му се е случило. Странно как компютърът е събрал тези двамата. Подборът би следвало да е случаен, нали?

Езра се усмихна и й намигна.

— Чичо, ти имаш ли пръст във въвличането на тези двамата в един и същ дуел?

— Нищо не съм направил — каза Езра. — Само помолих Ловния компютър да ми направи една малка услуга. Той знае от коя страна са му намазани схемите, така да се каже.

— Мислех, че компютрите не би следвало да могат да правят такива неща.

— Могат, ако са снабдени с новата „Програма за отказване от предпочитанието към оператора и налагане на код“.

— Ти си извършил мошеничество, за да се срещнат Лувейн и Харолд! Ах, ти, лошо старче!

Езра сияеше. Обичаше да чува такива думи от устата на хубави млади момичета.

— Да, аз го уредих по молба на Лувейн. На момчето му трябва едно лесно Убийство, за да си възвърне самоувереността. Той беше много добър преди, Джасинт, много, много добър. Лувейн беше най-първокласният убиец, който градът беше виждал от доста време насам. И той отново може да стане такъв с малко помощ.

— Но това, което си извършил, е мошеничество — настоя Джасинт.

Езра сви рамене.

— Какво значение има едно дребно мошеничество, ако е за доброто на семейството?

Джасинт се върна в апартамента на Лувейн, обзета от по-дълбоки мисли, отколкото бе свикнала. Тя всъщност се оказа изправена пред дилема. Не беше съвсем сигурна, че измамата, дори и за доброто на семейството, е редна. Особено след като тази измама щеше да доведе до смъртта на Харолд, младежа, който й се бе сторил не чак толкова непривлекателен и с когото имаше намерение да излезе веднага щом открие начин да го накара да я покани на среща.

Колкото повече си мислеше за това, толкова по-лоша й се виждаше измамата, макар че не можеше да разбере точно защо. Същинският въпрос обаче беше, как да постъпи? Притесняваше я това, че не знае. Почуди се дали да не хвърли ези-тура, но накрая отложи въпроса, като лапна едно приспивателно.