Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Victim Prime, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Григорова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2008 г.)
- Корекция
- Mandor(2008)
Издание:
Библиотека 2001, №1
Робърт Шекли. Гладиаторите на Есмералда
Тази книга е издадена от „Атика“. Набор ДФ „Балканпрес“. Печат ДФ „Софияпринт“
Шрифт: Таймс. Формат 70х100/32. 14 печатни коли. Цена 12 лева
София 1000 ул. „Граф Игнатиев“ 2
© Милена Григорова, преводач
© Жеко Алексиев, библиотечно оформление
© Текла Алексиева, корица
© Атика, 1992
Robert Sheckley. Victim Prime
Methuen Paperback, London, 1987
История
- —Добавяне
13
Точно когато се канеше да влезе в хотела, Харолд чу човешки крясъци и бързия плясък от стъпките на тичащ човек. Огледа се и видя един мъж, който тичаше по тротоара към него. На около половин метър след тичащия имаше друг мъж, който го преследваше. Вторият мъж държеше пистолет.
В момента, в който първият мъж профуча край Харолд, вторият стреля. Харолд, притиснат здраво към стената на хотела, чу как нещо прелетя край дясното му ухо и се удари силно в гранита. Куршумът бе минал само на сантиметър от него. Той погледна нащърбеното място на стената. Преследван и преследвач свиха тичешком в една странична уличка.
Харолд влезе в хотела и отиде на рецепцията. Управителят — тъмнокож, белокос човек, облечен в омазани бели панталони и тениска, вдигна поглед от вестника си.
— Пет долара на вечер, платени предварително — каза той. — Банята е в коридора.
— Мене едва не ме убиха — каза Харолд.
— Вниманието не е излишно по тия места — отвърна управителят. — Движението е отвратително.
— Не, куршум беше.
— А, Ловците — каза управителят и направи жест, който можеше да означава: „Момчешки им работи“. — Искате ли стая? Подпишете се тук.
Стаята беше малка, с бели пердета, сравнително чиста, с едно легло и мивка. Двойната стъклена врата на терасата гледаше към покрит с калдъръм площад със статуя по средата.
Харолд си взе раницата и отиде по коридора в банята. Той изтърка мръсотията от себе си, изкъпа се, обръсна се, след това изпра костюма си и се преоблече в джинси и синя работна риза. Върна се в стаята, намери закачалки и провеси нещата си да се сушат.
В стаята имаше телефон. Харолд извади късчето хартия с номера на Нора от протъркания си портфейл. Трябваше да се свърже първо с телефонистката на хотела, която, както му се стори, не отговори цяла вечност, но накрая разговорът му бе приет.
— Нора? Ти ли си?
— Кой се обажда?
— Познай.
— Хайде да не си играем, Франк, ти ли си?
— По дяволите, Нора, нима наистина искаш да кажеш, че не знаеш кой се обажда?
— Харолд? Наистина ли си ти? В Ловния свят ли си?
— Така ми се струва — отвърна Харолд.
— Но как така… Няма значение, можем да си поговорим за това по-късно. Ще дойдеш ли у дома на чашка?
— Иска ли питане?
— Хайде, идвай.
Тя му обясни как да стигне.
Навън по улиците тълпите бяха гъсти, а във въздуха се носеха миризмите на пържено олио с подправки, на печено месо, сладко-киселите изпарения на виното и слабият натрапчив аромат на кордит[1]. Хората, край които минаваше, бяха невероятни. Облечени бяха във всевъзможни дрехи, сред които кожи, бански костюми, гръцки туники, римски тоги, ренесансови шапки, индиански препаски и туркменски халати. Имаше и други костюми, които Харолд не можа да разпознае. Това място беше наистина странно, точно както казваха хората. Но благоденстваше и на Харолд тази гледка му бе приятна. Той никога не беше виждал толкова чисто, бляскаво място. По тротоарите бяха насадени дървета и ти ставаше приятно отново да ги гледаш. Харолд бе чувал, че на острова имало цяла гора, и му се искаше да я види.
На няколко пъти му се наложи да пита за пътя, но най-накрая стигна до малкото площадче с фонтана, което Нора му бе описала. Намери входа на сградата с характерна каменна арка. Той влезе, качи се по каменните стълби на втория етаж и позвъни на първата врата вляво.
Вратата се отвори и насреща му застана Нора.
— Хайде, влизай — каза тя.