Артър Хейли
Хотел (73)

11

Трябва да обясня лично на Уорън Трент, реши Питър Макдермот, за случилото се с кройдънския дук и дукесата.

Питър завари собственика на хотела в кабинета му на мецанина. Останалите, които присъствуваха на срещата, си бяха отишли. Алоисиъс Ройс беше при своя работодател и му помагаше да си прибере вещите, като ги подреждаше в кашони.

— Реших, че мога да свърша и тази работа — каза Уорън Трент на Питър. — Нямам повече нужда от този кабинет. Предполагам, че вие ще се настаните в него. — В гласа му не звучеше омраза, макар да не бе изминал и половин час от спора им.

Алоисиъс Ройс продължи работата си мълчаливо, докато другите двама разговаряха.

Уорън Трент изслуша внимателно разказа на Питър Макдермот за събитията от бързото му заминаване от гробището „Сейнт Луис“ през вчерашния следобед до последното обаждане по телефона на кройдънската дукеса и нюорлийнската полиция.

— Ако Кройдън са постъпили, както казвате — рече Уорън Трент, — аз не мога да им съчувствувам. Вие сте действал правилно — и като размисли, изръмжа: — Поне ще се отървем от тези проклети кучета.

— Опасявам се, че Огилви се е забъркал много сериозно.

Възрастният човек кимна.

— Този път е отишъл доста далече. Но ще си понесе последствията, каквито и да са, и това ще бъде краят — Уорън Трент замълча, сякаш преценяваше нещо наум, и накрая каза: — Предполагам, задавал сте си въпроса, защо винаги съм бил снизходителен към Огилви.

— Да — отговори Питър.

— Той е племенник на жена ми. Аз съвсем не се гордея с това обстоятелство и мога да ви уверя, че жена ми нямаше нищо общо с Огилви. Но преди много години тя ме помоли да му намеря работа при мен и така и направих. Веднъж, когато тя се тревожеше за него, аз обещах да го оставя на работа. Всъщност никога не съм искал да наруша обещанието си.

Как да обясни, недоумяваше Уорън Трент, че докато времето заличаваше Естер от паметта му, Огилви се превърна в единствената му връзка с нея.

— Извинете — каза Питър, — не знаех, че…

— Че съм бил женен ли? — старият човек се усмихна. — Малцина знаят това. Жена ми дойде при мен в хотела. И двамата бяхме млади, но тя почина по-късно. Струва си се, че оттогава е минало доста време.

Уорън Трент отново си спомни за самотата, в която беше прекарал годините си, и за още по-голямата самота, която го очакваше занапред.

Внезапно вратата се отвори и в кабинета се втурна Кристин. Беше тичала по пътя насам и бе изгубила едната си обувка. Задъхана и с разчорлена коса, тя едва успя да промълви:

— Случило се е… нещо ужасно! Един от асансьорите… Аз бях във фоайето… Толкова е страшно! Хората не могат да се измъкнат, викат…

Питър Макдермот се спусна тичешком към вратата и изтика Кристин встрани. Алоисиъс Ройс го последва веднага.