Артър Хейли
Хотел (61)

21

Едно след друго разочарованията връхлитаха Ключаря.

Още с настъпването на вечерта той постави под постоянно наблюдение президентския апартамент. Когато дойде време за вечеря, тайно надявайки се, че кройдънският дук и дукесата ще излязат от хотела както повечето гости, той зае позиция на деветия етаж, близо до служебното стълбище. Оттам се откриваше чудесна гледка към апартамента наред с предимството, че може да се скрие веднага от нечий поглед зад вратата на стълбището. Така и направи няколко пъти, асансьорите спираха на етажа и наоколо преминаваха гости от другите стаи, но преди да се оттегли, Ключаря винаги успяваше да ги огледа набързо. Беше съобразил правилно, че по това време от деня няма да се мяркат много хора от персонала. В случай на нещо непредвидено нямаше нищо по-лесно от това да се оттегли на осмия етаж и ако се наложи, да се прибере и в стаята си.

Тази част от неговия план излезе успешна. Но сметките му се объркаха от това, че кройдънският дук и дукесата не излязоха цяла вечер от апартамента.

Все пак през това време не им поднесоха вечеря в стаята и затова Ключаря продължи да храни тайни надежди.

В един миг реши, че вероятно е пропуснал да забележи излизането на Кройдън и предпазливо премина по коридора, като се заслуша пред вратата. До слуха му достигнаха гласове, като единият от тях беше на жена.

По-късно се разочарова, когато започнаха да пристигат и гости. Идваха по един, по двама и след първите посетители оставиха отворени вратите на президентския апартамент. Малко след това се появиха сервитьорите с подноси, натоварени с ордьоври, и коридорът постепенно се изпълни с глъч от разговори, придружен от звън на чаши и лед.

Той се обърка още повече, когато по-късно пристигна един широкоплещест, млад мъж, който му заприлича на служител от хотела. Лицето му беше мрачно, както на останалите двама души, които го придружаваха. Ключаря се позабави, за да разгледа и тримата, и се досети, че другите двама са полицаи. Впоследствие се постара да си вдъхне увереност, като реши, че тази мисъл е плод на неспокойното му въображение.

Тримата си тръгнаха първи, а подир трийсетина минути напуснаха и останалите. Независимо от притока на гости в късните часове на вечерта Ключаря беше сигурен, че никой не го е забелязал или вероятно са го помислили за гост на хотела.

След като си отиде и последният посетител, в коридора на деветия етаж настъпи пълна тишина. Наближаваше единайсет часа-и явно нищо ново не би могло да се случи до края на вечерта. Ключаря реши да изчака още десет минути и после да си върви.

Оптимистичното му настроение от ранните часове на деня се смеси с угнетение.

Не беше убеден дали си струва да рискува и да остане още едно денонощие в хотела. Вече беше обмислил идеята за проникване в апартамента през нощта или рано сутринта, но накрая се отказа. Рискът беше твърде голям. Ако някой се събудеше, никакво разумно обяснение не би оправдало присъствието на Ключаря в президентския апартамент. От вчера беше ясно, че не бива да пренебрегва присъствието на секретаря на Кройдън и прислужницата на дукесата. Той проучи, че прислужницата е настанена в една от стаите на хотела и че тази вечер не е в апартамента. Ала секретарят живееше постоянно там и трябваше да има предвид, че и той би могъл да се събуди при едно нощно нахлуване. А и кучетата, които Ключаря бе забелязал дукесата да разхожда, биха могли също да вдигнат тревога.

Беше изправен пред алтернативата да изчака още един ден или да се откаже от намерението си да се сдобие със скъпоценностите на дукесата.

И тъкмо когато беше решил да си тръгне, кройдънският дук и дукесата се появиха, предхождани от бедлингтънските териери.

Ключаря бързо се пъхна в служебното стълбище. Сърцето му започна да бие учестено. Накрая, когато беше изгубил всякаква надежда, дългоочакваната възможност настъпи.

Ала не беше така лесно да се възползува от предоставилия му се случай. Очевидно дукът и дукесата нямаше да се бавят дълго. А там някъде в апартамента беше останал секретарят. Къде? Може би в стаята си при затворена врата? Или вече си бе легнал? Изглеждаше мекушав и си лягаше рано.

Каквито и рискове да криеше такава среща, той трябваше да се реши. Ключаря разбираше, че ако сега не предприеме нищо, нервите му не биха издържали още един ден.

Той чу как вратите на асансьора се отвориха и затвориха. Върна се предпазливо в коридора. Наоколо беше тихо и безлюдно. Пристъпвайки безшумно, той се приближи към президентския апартамент.

Специално направеният ключ се превъртя леко в ключалката както при следобедния опит. Той открехна една от двойните врати, после отпусна внимателно пружината и извади ключа. Бравата не издаде никакъв шум. И вратата също не из-скърца, когато бавно я отвори.

Пред него беше преддверието, а оттатък друго просторно помещение. Отляво и отдясно имаше още две врати, които бяха затворени. През тази отдясно долитаха звуците на радио. Не се виждаше никой, но осветлението в апартамента беше запалено.

Ключаря влезе. Надяна ръкавиците, а после затвори външната врата и пусна резето.

Придвижваше се предпазливо, но без да се бави. Килимът в преддверието и в гостната заглушаваше шума от стъпките му. Прекоси гостната и се приближи към вратата в другия й край, която беше полуотворена. Както и очакваше, тя водеше към две широки спални с отделни бани и помещение за дрехи помежду им. В спалните, както навсякъде, светеха лампи. Можеше безпогрешно да се определи коя е стаята на дукесата.

Сред останалите мебели имаше един висок шкаф, две тоалетки и вграден гардероб. Ключаря започна систематично да проверява и четирите наред. Нито в шкафа, нито в първата тоалетка не можа да открие търсената кутия за бижута. Имаше най-различни предмети — златни вечерни чантички, табакера и скъпи пудриери — които при други обстоятелства и ако разполагаше с повече време, с удоволствие би прибрал. Но сега трескаво бързаше да намери голямата плячка и всичко останало нямаше значение.

После отвори първото чекмедже на другата тоалетка. Нямаше нищо интересно. И със следващото чекмедже се повтори същото. В третото най-отгоре се намираше цял куп бельо. Под него лежеше висока и продълговата кутия от ръчно изработена кожа. Беше заключена.

Ключаря остави кутията в чекмеджето и се залови с ключалката й с помощта на нож и отверка. Кутията беше здраво изработена и не отстъпи. Изминаха няколко минути. Той усети, че времето минава и по тялото му изби пот.

Най-накрая ключалката поддаде и капакът се отметна назад. Под него се разкриха два искрящи реда от смайващи бижута: пръстени, брошки, колиета, обици и диадеми. Бяха изработени от благородни метали и повечето бяха украсени със скъпоценни камъни. При вида им Ключаря затаи дъх. Е, все пак част от приказната колекция на дукесата не беше предадена за съхранение в сейфа на хотела. Още веднъж предчувствието и предзнаменованието не го бяха подвели. Протегна и двете си ръце към плячката, но в този миг в бравата на входната врата изщрака ключ.

Ключаря реагира мигновено. Затръшна капака на кутията и затвори чекмеджето. На влизане беше оставил вратата на спалнята открехната и сега се втурна към нея. През тесния процеп той надникна в гостната, където тъкмо в този миг влизаше една камериерка. Беше възрастна и с тромава походка. Забавените й движения му предоставиха една-единствена възможност за спасение.

Той се извърна и се втурна към лампата до леглото. Напипа шнура й и го издърпа. Светлината угасна. А сега трябваше да вземе нещо в ръка и да се престори, че е зает. Нещо! Каквото и да е!

На стената беше облегнато малко дипломатическо куфарче. Грабна го и се упъти към вратата.

Когато Ключаря отвори широко вратата, камериерката отстъпи назад, изохка и се хвана за сърцето.

Ключаря се намръщи.

— Къде бяхте досега? Трябваше да дойдете по-рано.

Уплахата и последвалото обвинение я накараха да се обърка още повече. А той очакваше тъкмо това.

— Извинете, сър. Видях, че има хора и…

— Сега вече няма значение — сряза я той. — Свършете си работата, а освен това има и една лампа, която трябва да се поправи. — И той посочи към спалнята. — Дукесата иска да бъде в изправност тази вечер. — Той понижи глас, като се досети за присъствието на секретаря.

— Ще се погрижа, сър.

— Много добре.

Ключаря кимна хладно и излезе.

В коридора се опита да не мисли за нищо. Успя да постигне това, докато се озова в своята стая, номер 830. И там объркан и отчаян, той се хвърли върху леглото и зарови лице във възглавницата.

Измина повече от час, преди да се заеме с ключалката на дипломатическото куфарче, което беше донесъл със себе си.

Вътре лежаха една върху друга пачки с американски долари. Всичките банкноти бяха дребни и употребявани.

С треперещи ръце той отброи петнайсет хиляди долара.