Артър Хейли
Хотел (53)

13

Непрекъснатото бръмчене на някакъв комар, който бе успял да се промъкне в ягуара, събуди Огилви от следобедния му сън. Той се разсъни бавно и отначало не успя да си припомни къде се намира. После в паметта му изплуваха събитията в цялата им последователност: тръгването от хотела, шофирането в утринния здрач, неоснователната тревога, решението да изчака през деня, преди да продължи на север, и накрая набраздения, тревясал път до горичката, където скри колата.

Очевидно прикритието беше добре подбрано. Като погледна часовника си, установи, че е спал необезпокояван в продължение на осем часа.

Докато се пробуждаше напълно, усети, че го обзема болка. В колата беше задушно, краката му бяха вдървени и го боляха от свитата поза, в която бе дремал на задната седалка. Чувствуваше устата си пресъхнала и с неприятен вкус. Беше ожаднял и изпитваше вълчи глад.

Ръмжейки от болка, Огилви изправи туловището си и отвори вратата на колата. Внезапно отгоре му връхлетя цяло ято комари. Пропъди ги с ръка, после се огледа наоколо, като се ориентира бавно, сравнявайки околността с това, което бе видял сутринта. Когато пристигна, беше все още хладно и едва се развиделяваше, а сега слънцето се бе издигнало високо и дори в сянката на дърветата жегата беше непоносима.

Като излезе накрая на горичката, той забеляза в далечината магистралата с нагрятия въздух, който трептеше над асфалта. Рано сутринта там нямаше никакво движение, но сега и в двете посоки бързо преминаваха коли и камиони и шумът от моторите им едва долиташе до Огилви.

Но наоколо, освен постоянното жужене на насекомите, не се забелязваха други признаци на живот. Пред него, чак до магистралата, се бяха ширнали задрямали поляни, спокойният коларски път и самотната горичка, зад която бе скрит ягуарът.

Огилви се облекчи и после разтвори един пакет, който беше сложил в багажника, преди да потегли от хотела. Беше увил в хартия термос с кафе, няколко консерви с бира, сандвичи, салам, бурканче с краставички и ябълков сладкиш. Ядеше лакомо, като наквасяше залците си с големи глътки бира, а после и с кафе. То беше изстинало през нощта, но беше силно и с приятен вкус.

Докато ядеше, слушаше радиото в очакване на новините от Ню Орлийнс. Когато започнаха, споменаха бегло за разследването по катастрофата с колата и че не са направени нови разкрития.

След това реши да поразгледа наоколо. На неколкостотин метра, на върха на една могилка, се намираше друга горичка, малко по-голяма от първата. Прекоси голото поле и от другата страна на дърветата съгледа лениво, кално поточе с обрасли в мъх брегове. Коленичи до водата, поизми се, доколкото беше възможно, и се почувствува освежен. Тревата беше по-зелена и по-примамлива, отколкото онази в гората, където беше скрит ягуарът, и той се изтегна с наслада, като подложи под главата си сакото.

Когато се намести удобно, Огилви премисли събитията от изминалата нощ и това, което му предстоеше. Отново стигна до заключението, че срещата му с Питър Макдермот пред хотела е била случайна и че засега можеше да я забрави. Би могло да се предположи, че когато Макдермот научи за отсъствието на главния инспектор, щеше да последва подобна на взрив реакция. Но това не би му помогнало да разбере накъде е отишъл Огилви и защо е заминал.

Разбира се, беше напълно възможно да вдигнат тревога през изминалата нощ поради някоя друга причина и сега може би усилено търсеха Огилви и ягуара. Но според новините по радиото нямаше такава вероятност.

В крайна сметка перспективите изглеждаха надеждни, особено при мисълта за парите, прибрани в сейфа, и останалата сума, която щеше да получи утре в Чикаго.

Сега не му оставаше нищо друго, освен да почака да се стъмни.