Артър Хейли
Хотел (49)

9

Къртис О’Кийф гледаше Уорън Трент със злоба и недоверие.

— И вие имате нахалството да се явите и да ми кажете, че сте продал хотела на друг?

Те бяха в гостната на апартамента на О’Кийф. Непосредствено след като Емил Дюмер си отиде, Кристин Франсис позвъни по телефона, за да уговори срещата, на която Уорън Трент присъствуваше. Додо, върху чието лице беше изписана неувереност, бе застанала зад О’Кийф.

— Можете да го наричате нахалство — отвърна Уорън Трент. — Ако питате мен, това е само информация. Може би ще ви бъде интересно да разберете, че не съм продал хотела изцяло и че съм запазил значителна част от акциите за себе си.

— Тогава и тях ще загубите! — лицето на О’Кийф беше почервеняло от гняв. От много години не му се беше случвало да пожелае да купи нещо, и то да му бъде отказано. Дори сега, обзет от мъка и разочарование, той не можеше да повярва, че наистина му отказват. — Боже господи! Кълна се, че ще ви смажа!

Додо протегна ръка и докосна О’Кийф за ръкава.

— Кърти!

Той дръпна рязко ръката си.

— Я млъкни!

Вените по слепоочията му видимо запулсираха. Беше преплел стегнато пръсти.

— Ти си развълнуван, Кърти. Не трябва да…

— Върви по дяволите! Не се бъркай в тази работа!

Додо извърна умоляващо очи към Уорън Трент. Погледът й успокои Трент, който беше готов да избухне.

— Можете да постъпите, както пожелаете — каза той на О’Кийф. — Но ще ви припомня, че не разполагате с божественото право единствено вие да купувате. Освен това вие дойдохте тук по собствено желание, а не по моя покана.

— Вие ще проклинате този ден! Вие и всички останали, които и да са. Аз ще строя. Ще срина този хотел и ще го разоря. Всеки замисъл от моите планове ще бъде отправен към унищожението на това място и на вас заедно с него.

— Ако някой от нас доживее дотогава — след като се беше овладял, Уорън Трент почувствува, че самообладанието му се възвръща, докато О’Кийф не можеше да се успокои. — Може и да не доживеем, разбира се, дотогава, защото за осъществяването на намеренията ви е необходимо време. А и новите собственици могат да ви накарат да пръснете доста от парите си.

Това беше необосновано предсказание, но той се надяваше, че някой ден ще се сбъдне.

— Вън! — избухна О’Кийф.

— Този хотел все още е мой — каза Уорън Трент. — Докато още сте мой гост, вие разполагате с известни привилегии в своите стаи. Все пак ще ви предложа да не прекалявате с тях. И като се поклони леко и почтително на Додо, той излезе.

— Кърти — каза Додо.

О’Кийф, изглежда, не я чу. Той дишаше тежко.

— Кърти, добре ли си?

— Непременно ли трябва да задаваш тъпите си въпроси? Разбира се, че съм добре — и гневно закрачи из стаята.

— Та това е само един хотел, Кърти. А ти имаш още толкова много.

— Аз искам да имам и този.

— Но този възрастен човек има само един хотел…

— О, да! Ти, разбира се, гледаш по този начин на нещата! Предателски и глупаво — гласът му беше креслив и истеричен. Додо, изплашена, никога не го беше виждала така разгневен.

— Моля те, Кърти!

— Аз съм обграден от глупаци! Глупаци, глупаци, глупаци! И ти си глупачка. И затова ще те разкарам. Ще те заменя с друга.

Още в същия миг той се разкая за думите си. Дори и на него самия те подействуваха като удар, охлаждайки гнева му като внезапно угасен пламък. Последва кратко мълчание, а после той промърмори:

— Извинявай! Не трябваше да казвам това.

Очите на Додо бяха замъглени от сълзи. Тя докосна косата си с онзи разсеян жест, който беше забелязвал и преди.

— Аз се досещах, Кърти. Не трябваше да го казваш.

Тя отиде в съседния апартамент и затвори вратата подир себе си.