Артър Хейли
Хотел (47)

7

По време на двайсетминутната молитва, преди да донесат закуската в апартамента му, Къртис О’Кийф долови на два пъти, че мисълта му блуждае в друга посока. Това беше обичайна проява на безпокойство, за която той набързо се извини пред бога, без да отделя прекомерно внимание, тъй като инстинктът да бъде постоянно в движение бе част от природата на хотелския магнат, даден му от бога по всяка вероятност.

Все пак си припомни с облекчение, че днес е последният му ден в Ню Орлийнс. Довечера щеше да замине за Ню Йорк, а утре за Италия. Крайната цел на пътуването за него и Додо беше хотелът на О’Кийф в Неапол. Освен смяната на декора би било приятно да отседне още веднъж в един от своите хотели. Къртис О’Кийф никога не разбираше смисъла на отправяното му критично обвинение, че човек може да обиколи света, без да напуска САЩ, ако винаги отсяда в хотелите на О’Кийф. Независимо от предпочитанието си да пътува в чужбина той обичаше обкръжението на познатите неща — американската обстановка с малки отстъпки пред местния колорит; американски тоалетни, американска храна и преди всичко американците. Това се предлагаше в заведенията на О’Кийф.

Нямаше значение, че само след седмица щеше да бъде обхванат от нетърпението да напусне Италия, така както сега му се тръгваше от Ню Орлийнс. В неговата империя имаше много места — „Тадж Махал — О’Кийф“, „О’Кийф — Лисабон“, „Аделанда — О’Кийф“, „О’Кийф — Копенхаген“ и други, където посещенията на важното началство, макар и недотам значимо засега за ефективната дейност на веригата, би стимулирало бизнеса така, както една катедрала може да се сдобие със слава при посещението на папата.

По-късно, разбира се, подир месец-два, щеше да се върне в Ню Орлийнс, когато „Сейнт Грегъри“ — по това време „О’Кийф — Сейнт Грегъри“ — ще бъде надлежно прегледан и оформен според нормите за хотелите на О’Кийф. Пристигането му за церемонията по откриването ще бъде триумфално, с фанфари, с граждански почести и статии в пресата, радиото и телевизията. Както винаги при такива случаи, щеше да доведе със себе си свита от знаменитости, включително и холивудски звезди, които лесно могат да бъдат поканени на такъв щедър пир на аванта.

Мисълта за всичко това изпълваше Къртис О’Кийф с нетърпение. Чувствуваше се леко разстроен, защото все още не беше получил официалния отговор от Уорън Трент съгласно условията, предложени преди две вечери. Вече бе четвъртък предиобед. Оставаше по-малко от час и половина до обяд — крайния срок, за който се бяха уточнили. Очевидно собственикът на „Сейнт Грегъри“ възнамеряваше, воден от някакви свои съображения, да изчака до последната секунда, преди да приеме условията.

О’Кийф нетърпеливо крачеше из апартамента. Преди половин час Додо тръгна на обиколка из магазините, за която й бе дал няколкостотин долара на едри банкноти. Предложи й да включи в покупките някакви леки дрехи, защото в Неапол бе по-топло, отколкото в Ню Орлийнс, а в Ню Йорк нямаше да имат време за покупки. Додо както винаги му благодари сърдечно, но все пак малко странно, без онова пламенно въодушевление, което показа при вчерашната екскурзия с парахода из пристанището, която струваше само шест долара. Странни същества са жените, помисли си той.

Беше застанал пред един прозорец и гледаше навън, когато телефонът от другия край на дневната иззвъня. Той се приближи до него с няколко крачки.

— Да?

Очакваше да чуе гласа на Уорън Трент. Вместо това телефонистката съобщи, че го търсят от провинцията. Миг по-късно в телефона се разнесе калифорнийският провлачен говор на Ханк Лемницър.

— Вие ли сте, господин О’Кийф?

— Да, аз съм.

Някак странно на Къртис О’Кийф му се искаше неговият представител за западното крайбрежие да не смята, че е необходимо да му звъни два пъти за едно денонощие.

— Имам новини за вас.

— Какви новини?

— Подписах договора за Додо.

— Мисля, че вчера ясно ви казах: настоявам за нещо по-специално за госпожица Лаш.

— Колко специално имате предвид, господин О’Кийф? По-хубаво от това не може да бъде — истински удар. Додо има голям късмет.

— Обяснете ми.

— Уолт Карзън снима нов вариант на „Ако можеш да ме вземеш със себе си.“ Спомняте ли си? Ние дадохме пари за тази история.

— Спомням си.

— Вчера разбрах, че Уолт търси момиче, което да играе ролята на Ан Милър. Това е една хубава второстепенна роля. На Додо ще й пасне като сутиен по мярка.

Раздразнен, Къртис О’Кийф още веднъж поиска Лемницър да бъде по-деликатен в избора на изразите си.

— Допускам, че ще има пробни снимки.

— Разбира се.

— Тогава как можем да сме сигурни, че Карзън ще се съгласи за тази роля?

— Шегувате ли се? Не подценявайте влиянието си, господин О’Кийф. Додо е приета. При това позвъних и на Сандра Строугън да поработи с нея. Познавате ли Сандра?

— Да — Къртис О’Кийф познаваше много добре Сандра Строугън. Тя имаше славата на една от най-изисканите преподавателки по актьорско майсторство в света на киното. Наред с останалите си постижения тя се славеше със способността си да привлича неизвестни момичета с влиятелни покровители, които превръщаше в доходоносни принцеси от екрана.

— Наистина се радвам за Додо — каза Лемницър. — Винаги съм харесвал това момиче. Само че трябва да действаме бързо.

— Колко бързо?

— Искаха я още вчера, господин О’Кийф. При това всичко се урежда, както съм нагласил останалите неща.

— Какви останали неща?

— Джени Ламарш! — Ханк Лемницър беше озадачен. — Да не би да сте забравил?

— Не! — О’Кийф, разбира се, не беше забравил остроумната и красива брюнетка от Васар, която преди месец-два му бе направила такова впечатление. Но след вчерашния разговор с Лемницър той беше прогонил поне временно от мислите си Джени Ламарш.

— Всичко е уточнено, господин О’Кийф, Джени ще отлети довечера за Ню Йорк и утре ще се срещнете с нея. Ще прехвърлим на нейно име резервацията на Додо за Неапол, а Додо ще пристигне направо тук със самолета от Ню Орлийнс. Всичко е много просто, нали?

Наистина беше просто. Толкова просто, че О’Кийф не можеше да открие никакъв пропуск в този план. Интересно защо ли пък му се искаше да намери пропуск.

— Можете ли да ми гарантирате, че госпожица Лаш ще получи тази роля?

— Господин О’Кийф, кълна се в гроба на майка си.

— Майка ви е все още жива.

— Тогава в гроба на баба си — последва мълчание, а после внезапно доловил всичко, Лемницър каза: — Ако се притеснявате да го кажете на Додо, тогава аз бих могъл да свърша това. Трябва само да излезете за два часа, а аз ще й позвъня и ще уредя всичко. Без много шум и без много сбогуване.

— Благодаря. Аз сам мога да се оправя с това.

— Както желаете, господин О’Кийф. Исках само да ви помогна.

— Госпожица Лаш ще ви уведоми с телеграма за часа на пристигането си в Лос Анджелос. Ще я посрещнете ли на летището?

— Разбира се. Ще бъде чудесно да се видя с Додо. Е, хубаво, господин О’Кийф, желая ви приятно прекарване в Неапол. Завиждам ви, че ще бъдете с Джени.

О’Кийф затвори телефона, без да се сбогува.

 

 

Додо се върна задъхана, натоварена с пакети и следвана от един ухилен пиколо, също отрупан с покупки.

— Трябва да се върна, Кърти. Има още.

— Можеше да поръчаш да ти ги изпратят — изръмжа О’Кийф.

— О, така е по-интересно. Като на Коледа — тя се обърна към пиколото: — Заминаваме за Неапол, за Италия.

О’Кийф подаде един долар на пиколото и изчака да си отиде.

Като се освободи от пакетите, Додо горещо прегърна О’Кийф и го целуна по двете бузи.

— Мъчно ли ти беше без мен? Ах, Кърти, колко съм щастлива!

О’Кийф нежно се освободи от ръцете й.

— Нека да поседнем. Искам да ти кажа за някои промени в нашите планове. И аз имам хубави новини за теб.

— По-рано ли ще заминем?

Той поклати глава.

— Това засяга повече теб, отколкото мене. Работата е там, мила, че на теб ти дават роля в киното. Аз работих дълго по този въпрос и тази сутрин разбрах, че всичко е уредено.

Той усети върху себе си невинните, сини очи на Додо, които го проучваха.

— Увериха ме, че ролята е много добра. Всъщност аз настоях да направят така. Ако всичко е наред, както се и надявам, това може да бъде началото на нещо много голямо за тебе — Къртис О’Кийф замълча, съзнавайки несъстоятелността на думите си.

— Предполагам, това означава… — промълви Додо, — че ще трябва да замина.

— За жалост, мила моя, така е.

— Скоро ли?

— Опасявам се, че трябва да тръгнеш утре заран. Ще заминеш със самолета направо за Лос Анджелос. Ханк Лемницър ще те посрещне.

Додо кимна бавно в знак на съгласие. Тънките й пръсти се насочиха разсеяно към лицето й и отметнаха назад кичур пепеляворуса коса. Това беше един от неподправените жестове на Додо, изпълнени с дълбока чувственост. Без да съзнава, О’Кийф изпита внезапен пристъп на ревност при мисълта, че Ханк Лемницър ще бъде заедно с Додо. Лемницър, който вършеше основната работа по осигуряване на любовни приключения на шефа си в миналото, никога не би се осмелил да флиртува предварително с избраниците му. Но след това… След това беше друго. И той отхвърли тази мисъл от главата си.

— Искам да знаеш, мила, че ще ми бъде много тежко да те загубя. Но трябва да помислим и за твоето бъдеще.

— Няма нищо, Кърти — Додо все още не откъсваше поглед от него. Колкото и невинно да го гледаха очите й, той бе обзет от нелепата мисъл, че те проникват до самата истина. — Няма нищо. Не бива да се тревожиш.

— Надявах се, че повече ще се зарадваш на ролята в киното.

— Радвам се, Кърти. Страшно се радвам. Страхотен си, когато искаш да направиш нещо много мило.

Поведението й възвърна увереността му.

— Това е наистина чудесна възможност. Убеден съм, че ще се справиш добре, а аз, разбира се, ще следя отблизо кариерата ти.

И той реши да насочи мисълта си към Джени Ламарш.

— Предполагам… — каза Додо с пресекнал глас. — Предполагам, че ще заминеш довечера преди мене.

Но той взе внезапно решение и отвърна:

— Не, ще анулирам резервацията си и ще замина утре сутрин. Довечера ще уредим специална вечер за нас двамата.

Додо го погледна с благодарност и в този миг телефонът иззвъня. С чувство на облекчение пред възможността да приключи разговора, той вдигна слушалката.

— Господин О’Кийф ли е? — попита приятен женски глас.

— Да.

— На телефона е Кристин Франсис, секретарката на господин Уорън Трент. Господин Трент желае да попита дали е удобно да се срещнете сега.

О’Кийф погледна часовника си. До дванайсет оставаха няколко минути.

— Да — съгласи се той. — Мога да се срещна с господин Трент. Кажете му да заповяда.

Той затвори телефона и се усмихна на Додо.

— Изглежда всеки от нас, мила, има повод да празнува — ти за блестящото си бъдеще, а аз за новия хотел.