Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hotel, 1965 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пламен Матеев, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 75гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2008)
Издание:
Артър Хейли. Хотел
Второ издание
Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990
Преводач: Пламен Матеев, 1988
Рецензент Александър Бояджиев
Редактор Кръстан Дянков
Художник Бисер Дамянов
Художествен редактор Мария Табакова
Технически редактор Станка Милчева
Коректор Светомир Таков
Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.
Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.
Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе
Завършване Ф „Абагар“, В. Търново
Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book
История
- —Добавяне
4
Когато се събуди малко преди осем, в първите минути Уорън Трент не можа да разбере на какво се дължи бодрото му настроение. После се досети: тази сутрин щеше да завърши сделката, която вчера уговори с Профсъюза на надничарите. Устоявайки на натиска, на мрачните предсказания и всякакви трудности, той успя да спаси „Сейнт Грегъри“ — само за часове преди определения срок — да не бъде погълнат от хотелската корпорация на О’Кийф. Това беше негова лична победа. Постара се да забрави мисълта за странния си сговор с профсъюза и последиците, които по-късно биха могли да му докарат още по-големи неприятности. Щеше да мисли за това, когато му дойде времето: сега много по-важно бе, че успя да се отърве от непосредствената опасност.
Надигна се от леглото и сведе поглед към града от прозореца на апартамента си на петнайсетия етаж. Навън беше прекрасен ден, слънцето грееше от чистото, почти безоблачно небе.
Той си тананикаше, докато вземаше душ, а след това Алоисиъс Ройс го обръсна. Забелязвайки необичайната радост, обхванала Уорън Трент, Ройс изви вежди в недоумение, ала в ранните часове шефът му не беше склонен към разговори и въпросът остана неизяснен.
Щом се облече и влезе във всекидневната си, незабавно телефонира на Ройъл Едуардс. Ревизорът, който бе открит от телефонистката в дома му, даде да се разбере, че бе работил цяла нощ, а сега шефът му прекъсва и полагаемата се закуска. Пренебрегвайки отсянката на недоволство в гласа на Едуардс, Уорън Трент се опита да разбере какви са резултатите от нощното посещение на двамата счетоводители. Според думите на ревизора те били запознати със сегашните финансови затруднения на хотела, но не открили нищо необичайно и, изглежда, са останали доволни от отговорите на Едуардс.
Успокоен, Уорън Трент го остави да завърши закуската си. Навярно точно в този миг, помисли си той, във Вашингтон слушат по телефона доклада, потвърждаващ казаното от него относно състоянието на „Сейнт Грегъри“. Предположи, че скоро ще му се обадят и оттам.
Наскоро след това телефонът иззвъня.
Ройс се канеше да сервира закуската, докарана преди малко на една количка, но Уорън Трент му даде знак да изчака.
Гласът на някаква телефонистка обяви, че го включва на междуградска линия. Когато се представи, друга телефонистка пък го помоли да изчака. Накрая в телефона рязко прозвуча гласът на председателя на Профсъюза на надничарите:
— Трент?
— Да, на телефона. Добро утро.
— Дявол да го вземе, вчера ви предупредих да не криете от мен информация, но вие се оказахте достатъчно глупав да се опитате. Та чуйте какво ще ви кажа: тези, които са се опитвали да ме мамят, накрая са съжалявали, че са се родили. Тоя път имате късмет, че дочух каква е работата, преди да се подпише сделката. Но това да зи бъде за предупреждение: не се захващайте повече с такива игри.
Неочакваната промяна и резкият, смразяващ глас за миг лишиха Уорън Трент от дар слово. Той се окопити и възрази:
— Но за бога, нямам никаква представа за какво става дума.
— Нямате представа, когато в проклетия ви хотел стават расови вълнения и след като тази история е заляла всички нюйоркски и вашингтонски вестници.
Бяха му необходими няколко секунди, докато свърже гневното словоизлияние с доклада на Питър Макдермот от предишния ден.
— Да, вчера сутринта стана малък инцидент. Но то съвсем не беше расово вълнение или пък нещо подобно. А когато разговарях с вас, още не знаех за това. А дори и да знаех, никога нямаше да се сетя, че е толкова важно, та да ви кажа. Що се отнася до нюйоркските вестници, все още не съм ги прегледал.
— Моите членове ще ги прегледат. Ако не тези, то останалите от цялата страна, които ще разнесат историята до довечера. При това, ако вложа пари в хотел, от който гонят негрите, всички до един, дори най незначителните конгресмени, така ще се разпищят, сякаш ги колят.
— Значи вие не се интересувате от принципа и какво правим, стига да не се забелязва.
— Аз се интересувам от моя бизнес и най-вече, когато влагам капиталите на профсъюза.
— Ние бихме могли да запазим в тайна нашия договор.
— Ако вярвате, че това е възможно, тогава излиза, че сте по-голям глупак, отколкото ви смятах.
— Да, наистина — съгласи се мрачно Уорън Трент. Рано или късно новината за съглашението щеше да се разчуе. Реши да опита друг подход: Това, което вчера стана в хотела, не е единствен случай. Такива неща са се случвали и преди в хотелите от Юга и пак ще се случват. Ще минат ден-два и вниманието на хората ще се отклони другаде.
— Може и да е така, но ако вашият хотел се финансира от Профсъюза на надничарите, то още на другия ден вниманието дяволски скоро ще се насочи към него. А на мен това не ми трябва.
— Бих искал да изясня всичко. Трябва ли да разбирам, че независимо от извършената през миналата нощ проверка на финансовото състояние от двамата ви счетоводители вчерашната ни уговорка вече отпада?
Гласът от Вашингтон отговори:
— Бедата не е във финансовите ви документи. Отчетът на моите хора беше положителен, но уговорката се отменя по други причини.
Е, в крайна сметка, помисли си Уорън Трент, благодарение на вчерашния инцидент, който счете за незначителен, от ръцете му беше изтръгнат нектарът на победата. Съзнавайки, че каквото и да каже е вече без значение, той добави язвително:
— Вие не винаги сте проявявали толкова внимание при влагането на профсъюзните капитали.
Последва мълчание, а после президентът на профсъюза добави меко:
— Някой ден ще съжалявате за тези думи.
Уорън Трент бавно остави слушалката. На съседната маса Алоисиъс Ройс беше разтворил нюйоркските вестници, изпратени по пощата. Той посочи „Хералд Трибюн“ и каза:
— В този са писали повече. В „Таймс“ нищо не видях.
— Във Вашингтон излизат по-късни броеве — каза Уорън Трент и прегледа бегло заглавията на „Хералд Трибюн“ и поместената снимка. На нея беше изобразена вчерашната сцена във фоайето на „Сейнт Грегъри“ с доктор Николас и доктор Инграм в центъра. Допусна, че по-късно ще му се наложи да прочете целия репортаж, но сега нямаше никакво желание за това.
— Желаете ли да сервирам закуската?
Уорън Трент поклати глава.
— Не съм гладен — очите му трепнаха несигурно и срещнаха твърдия поглед на младия негър. — Навярно си мислиш, че получих това, което заслужавам.
— Нещо подобно, струва ми се — замисли се Ройс. — По скоро бих казал, че не можете да приемете времето, в което живеем.
— Дори да си прав, това повече няма да те притеснява. Струва ми се, че от утре мнението ми тук повече няма да се взима под внимание.
— Съжалявам.
— Това означава, че О’Кийф ще поеме управлението — старецът се приближи към прозореца и се загледа навън. Помълча, после внезапно каза: — Предполагам си разбрал какви условия ми предлагат. Между другото ще мога да остана да живея тук.
— Да.
— При това положение като завършиш правния факултет следващия месец, ще трябва да те настаня някъде тук. Макар че би трябвало да те изгоня.
Алоисиъс Ройс се поколеба. В друг случай би отвърнал бързо и рязко, но сега разбра, че това, което стигна до ушите му, е всъщност призивът на един поразен, самотен човек към него да не го изоставя.
Ройс се разтревожи при мисълта, че трябва да вземе решение, и то в близко време. Почти дванайсет години Уорън Трент се беше отнасял към него като към син. Съзнаваше, че ако остане, ще трябва в свободното си време, след задълженията в адвокатската кантора, да поеме незначителните задължения на компаньон и довереник. Животът му съвсем нямаше да е неприятен и все пак се раздвояваше и от други доводи, които му въздействуваха при взимането на решение, дали да остане, или да си отиде.
— Още не съм обмислил всичко — излъга той. — По-добре да си помисля.
Уорън Трент се размисли: всичко наоколо се променяше — от незначителното до голямото и при това съвсем внезапно. Ни най-малко не се съмняваше, че Ройс скоро ще го напусне, така както контролът над „Сейнт Грегъри“ най-накрая му се изплъзна от ръцете. Навярно чувството за самота и обзелото го усещане, че е отстранен от главния поток на житейските събития, бяха нещо обичайно за хората, живели твърде дълго.
— Можеш да излезеш, Алоисиъс — обърна се той към Ройс. — Бих искал да остана за малко сам.
След няколко минути реши да позвъни на Къртис О’Кийф и официално да обяви поражението си.