Артър Хейли
Хотел (29)

5

Има мигове, помисли си Питър Макдермот, когато трябва да вземеш решение за проблеми, с които си се надявал, че никога няма да се сблъскаш. Но ако това ти се случи, всичко прилича на кошмар. Дори по-лошо, съвестта ти, убежденията, честността и предаността те напускат.

Трябваше му по-малко от минута, за да разбере какво се е случило във фоайето, макар че обясненията все още продължаваха. Питър си помисли, че беше напълно достатъчно да погледне гордия негър на средна възраст, седнал спокойно до бюрото в нишата, възмутения доктор Инграм, уважавания президент на стоматолозите, и помощник-управителя, обзет от от угодническо безразличие, след като товарът на отговорността бе вече свален от плещите му — всичко това беше напълно достатъчно, за да схване положението.

По всичко личеше, че внезапно са възникнали затруднения които при липса на такт могат да доведат до опасен взрив.

Той долови присъствието на двама наблюдатели — единият бе Къртис О’Кийф с познатото му лице от многобройните фотографии, който наблюдаваше от почтително разстояние, а другият — млад, широкоплещест мъж с очила с дебели рамки, облечен в панталони от сива каша и спортно сако. До него имаше доста ожулен куфар и той привидно оглеждаше фоайето с небрежен поглед, при все че не пропускаше нищо от драматичната сцена, която се разиграваше пред бюрото на помощник-управителя.

Президентът на зъболекарската асоциация се изпъчи с целия си ръст от метър и половина, а под непокорната бяла коса кръглото му червендалесто лице пламна и устните му се присвиха.

— Господин Макдермот, ако вие и вашият хотел не оттеглите невероятната си обида, предупреждавам ви откровено, че ще си докарате куп неприятности — очите на дребничкия доктор ядно проблясваха и гласът му отекна още по-силно: — Доктор Николас е един от най-изтъкнатите представители на нашата професия. След като отказвате да го настаните, трябва да ви уведомя, че аз приемам това като лично оскърбление спрямо мен и останали членове на нашия конгрес.

Ако бях страничен наблюдател, а не участник в тази история, помисли си Питър, вероятно щях да приветствувам това. Но реалността го предупреди: ти си участник, твое служебно задължение е да прекратиш по всякакъв начин тази сцена във фоайето. И тогава той предложи:

— Може би вие и доктор Николас — и той спря учтиво поглед на негъра — ще се съгласите да дойдете в моя кабинет, където бихме могли да обсъдим нещата спокойно.

— Не, господине! Да върви всичко по дяволите, но можем да обсъдим нещата тук. Няма да крием нищо в тъмните кю-шета — разгневеният дребничък доктор тропна с крак. — И така — ще настаните ли моя приятел и колега доктор Николас, или не?

Хората започнаха да извръщат глави, а някои от минаващите се спряха. Мъжът със спортното сако, преструвайки се на безразличен, се беше примъкнал наблизо.

Каква ли съдбовна случайност, помисли си мрачно Питър, ме сблъсква с човек като доктор Инграм, комуто инстинктивно се възхищавам. И не беше ли смешен фактът, че едва вчера Питър оспорваше политиката на Уорън Трент, която доведе до този резултат. Нетърпеливият лекар настоятелно питаше:

„Ще настаните ли приятеля ми?“ За миг Питър почувствува изкушението да отговори „да“, без да го е грижа за последиците. Но съзнаваше, че това е безполезно.

Той можеше да дава разпореждания на администраторите, но нямаше правото да настани този негър в хотела. По този въпрос съществуваше строга заповед, която можеше да бъде отменена единствено от собственика на хотела. Обсъждането на въпроса със служителите от рецепцията щеше да задълбочи конфликта и в крайна сметка нямаше да доведе до желания резултат.

— Аз също съжалявам, доктор Инграм — каза той, — че трябва да постъпя по този начин, но за жалост съществуват определени разпоредби, които не ми позволяват да настаня доктор Николас при нас. Бих желал да променя нарежданията, но нямам такава власт.

— Значи потвърдената резервация за вас няма никакво значение?

— От голямо значение е. Но ние трябваше да уточним някои подробности, когато ангажирахме хотела за вашия конгрес. Не направихме това и там е нашата грешка.

— Ако бяхте внесли уточненията тогава — отряза го дребният лекар, — конгресът нямаше да се проведе във вашия хотел. При това дори и сега можете да го загубите.

— Аз им предложих друг хотел за господина, господин Макдермот — намеси се помощник-управителят.

— Не ни трябва — обърна се отново към Питър доктор Инграм. — Макдермот, вие сте млад и доколкото виждам и интелигентен. Как се чувствате, след като постъпвате така?

Защо пък да лавирам, помисли си Питър и отговори:

— Откровено казано, докторе, никога не съм изпитвал такова неудобство.

И добави тихичко на себе си: Да имах достатъчно смелост и увереност, щях веднага да си изляза и да напусна този хотел. Но разумът му се противопостави: И така да е, какво ще постигнеш? Заради това няма да дадат стая на доктор Николас, а само ще се лишиш от правото да оспорваш решенията на Уорън Трент, както направи вчера и възнамеряваш да правиш и занапред. Не си ли струва да останеш само за това и в крайна сметка да постигнеш каквото можеш? Да, би било добре, но му трябваше повече увереност, че това би могло да стане.

— По дяволите, Джим! — разнесе се огорченият глас на доктора. — Но аз няма да оставя тая работа така.

Негърът поклати глава:

— Не мога да скрия, че това ме обижда, и предполагам, че войнствените ми колеги ще ме посъветват да продължа да се боря — той сви рамене. — Всъщност предпочитам да се занимавам с научноизследователска работа. Следобед има самолет за северните щати и ще се опитам да замина с него.

Доктор Инграм се обърна към Питър:

— Какво? Не разбирате ли? Този човек е уважаван преподавател и научен работник. И той трябва да изнесе един от най-важните доклади.

Питър отчаяно си помисли, че трябва да намери някакъв изход.

— Не зная дали ще приемете предложението ми. Ако доктор Николас е съгласен да го настаним другаде, аз ще уредя участието му в заседанията в този хотел.

Питър разбра, че това би било безразсъдно. Нямаше да е лесно да се уреди и можеше да се стигне до открито стълкновение с Уорън Трент. Но поне щеше да се опита да го направи, ако ще и да напусне.

— А на останалите мероприятия, на вечерите и на обедите? — негърът го гледаше право в очите.

Питър бавно поклати глава. Не си струваше да обещава неща, които не можеше да изпълни.

Доктор Николас сви рамене и лицето му се изопна.

— Няма никакъв смисъл, доктор Инграм, аз ще изпратя доклада си по пощата, за да го раздадете на участниците. Струва ми се, че в него има някои неща, които ще ви заинтересуват.

— Джим! — дребничкият белокос старец беше сериозно обезпокоен. — Джим, нямаше да зная какво да ти кажа, ако ти самият не беше чул всичко това.

Доктор Николас се огледа за чантата си.

— Ще повикам пиколо — каза Питър.

— Не! — отстрани го доктор Инграм — Носенето на тази чанта е привилегия, която аз заслужавам.

— Извинете, господа — чу се гласът на мъжа със спортното сако и очилата. Те се извърнаха и в този миг щракна фотоапарат. — Чудесно! — каза той. — Нека опитаме още веднъж — и той присви очи през обектива на своя „Ролейфлекс“ и затворът щракна повторно. Като остави апарата, той отбеляза: — Филмът е високочувствителен и е направо великолепен. По-рано старите филми щяха да изискват светкавица.

— Кой сте вие? — попита рязко Питър Макдермот.

— Какво имате предвид, името ми или професията?

— Който и да сте, тази сграда е частна собственост. Хотелът е…

— О, я престанете! Само не с тия стари номера — фотографът нагласи отново обектива, погледна към Питър и пристъпи към него: — Няма да ви направя нищо, малкия. Така ще се размирише във вашия хотел, като приготвя материала, но ако искате да прибавя и една снимка със скандала, продължавайте! — Той се ухили на нерешителността на Питър. — Трябва да ви кажа, че вие бързо се усещате.

— Вие журналист ли сте? — попита доктор Инграм.

— Хубав въпрос, докторе — ухили се мъжът с очилата. — Понякога моят редактор казва „не“, макар че днес не вярвам да откаже. Особено като му изпратя това малко съкровище, което открих през отпуската си.

— От кой вестник сте? — попита Питър, надявайки се да бъде някое неизвестно издание.

— „Ню Йорк Хералд Трибюн“.

— Чудесно — кимна в знак на одобрение президенът на асоциацията. — Те ще издокарат добре работата. Предполагам, видяхте какво се случи.

— Можете да смятате, че всички съм запомнил — каза журналистът. — Ще ми трябват само някои подробности, например фамилното ви име. Но най-напред искам да ви направя една снимка на улицата заедно с другия доктор.

Доктор Инграм сграбчи колегата си за ръката:

— Ето така трябва да се борим, Джим. Ще изкараме името на този хотел по всички вестници в страната.

— Прав сте — съгласи се журналистът. — Телеграфните агенции ще се заемат с това. А също и с моите снимки, без съмнение.

Доктор Николас кимна бавно.

Нищо не може да се направи, помисли си Питър. Абсолютно нищо.

Забеляза, че Къртис О’Кийф беше изчезнал.

Докато всички отминаваха, доктор Инграм каза:

— Ще ми се да приключим бързо с този въпрос. Като свършите със снимките, искам да се заема с преместването на конгреса от този хотел. Тези хора можеш да ги притиснеш само на едно място — финансите.

И силният му глас заглъхна навън.