Артър Хейли
Хотел (19)

10

Къртис О’Кийф и Додо се настаниха удобно в своите съседни апартаменти и Додо се зае да подрежда багажа и на двамата, което бе едно от любимите й занимания. В една от просторните гостни магнатът проучваше финансов доклад, поставен в синя папка с надпис „Поверително — «Сейнт Грегъри», предварително проучване“.

Додо разгледа внимателно великолепната кошница с плодове, която Питър Макдермот беше поръчал за апартамента, избра си една ябълка и я разряза, докато телефонът до лакътя на О’Кийф звънеше вече втори път в продължение на няколко минути.

Първо се обади Уорън Трент, за да поднесе учтивите си приветствия и да се осведоми дали всичко е наред. Къртис О’Кийф (представи искрените си уверения, че „по-добре не би могло и да бъде, скъпи Уорън, дори и в хотелите на О’Кийф“, а после прие поканата за себе си и Додо да вечерят в тесен кръг със собственика на хотела.

— С най-голямо удоволствие — любезно отвърна магнатът, — а между другото искам да отбележа, че вашият хотел много ми харесва.

— Точно от това се страхувам — отговори сухо Уорън Трент.

О’Кийф силно се изсмя.

— Довечера ще говорим за това, Уорън. Ако трябва, ще отворим дума и за бизнеса, но преди всичко очаквам един разговор с големия майстор на хотелското дело.

Когато затвори телефона, Додо го гледаше, смръщила вежди.

— Кърти, ако той е толкова голям майстор, защо ще ти продава хотела си?

Той отговори, както винаги, сериозно, макар предварително да знаеше, че тя няма да схване смисъла на думите му.

— Това е така, защото живеем в друго време, а той не го съзнава. В наши дни не е достатъчно да си добър хотелиер, а трябва и да си правиш добре сметката.

— Я гледай — каза Додо — какви големи ябълки.

Второто позвъняване последва веднага след първото. Беше от телефонните автомати във фоайето на хотела.

— Здравей, Огдън — каза Къртис О’Кийф, когато другият се представи. — Тъкмо сега чета твоя доклад.

Във фоайето, единайсет етажа по-надолу, един плешив, бледен човек, който приличаше на счетоводител, а наред с останалото той си беше такъв, кимна към младия си придружител, застанал пред остъклената телефонна кабина. Наричаше се Огдън Бейли и живееше в Лонг Айлънд, но тук в хотела през последните две седмици се беше записал под името Ричард Фаунтин от Майами. С характерна предпазливост той избягваше да използува услугите на централата на хотела или пък да звъни от телефона в стаята си на четвъртия етаж. Той доложи с точен приглушен глас:

— Има някои неща, които трябва да уточним, господин О’Кийф, а също така и последната информация, която, предполагам, ще ви интересува.

— Много добре. Дайте ми още петнайсет минути и после елате при мене.

Като затвори телефона, Къртис О’Кийф каза замислено на Додо:

— Радвам се, че ти харесват плодовете. Ако не беше ти, отдавна да съм сложил край на тези фестивали на плодородието.

— Е, аз не ги харесвам чак толкова — тя го гледаше с широко разтворените си детски сини очи. — Но ти никога не ядеш плодове и направо е ужасно да се хвърлят.

— В един хотел твърде малко неща се изхвърлят — увери я той. — Каквото оставиш, ще го вземе друг и дори ще го изнесе през задния вход.

— Майка ми е луда за плодове — каза Додо и откъсна чепка грозде. — Би си изгубила ума по една такава кошница.

Той отново се зае с финансовия доклад, но го остави.

— А защо да не й изпратим една кошница?

— Ами сега ли?

— Разбира се — и като вдигна телефона, той помоли да го свържат с цветарката на хотела. — Обажда се господин О’Кийф. Мисля, че вие сте доставили плодовете в моя апартамент.

Отговори му развълнуван женски глас:

— Да, сър. Да не би нещо да не е наред?

— Нищо подобно. Само че бих искал една такава кошница с плодове да се изпрати спешно в Ейкрън, щата Охайо, за моя сметка — и подаде слушалката на Додо: — Кажи адреса и ако искаш да предадат нещо на майка ти.

Когато свърши, Додо бурно го прегърна.

— Ах, Кърти, ти си чудесен!

Нейната искрена радост му доставяше удоволствие. Стори му се странно, че като своите предшественички Додо приема скъпи подаръци, но, изглежда, дребните неща, както тази кошница, й доставяха най-голямо удоволствие.

Той прегледа материалите от папката, точно след петнайсет минути на вратата се почука и Додо отиде да отвори. Тя въведе в гостната двама мъже с дипломатически куфарчета — Огдън Бейли, който бе позвънил по телефона, и Шон Хол, който беше с него във фоайето. Хол приличаше поразително на шефа си, но бе по-млад и след десет години, помисли си О’Кийф, и той щеше вероятно да придобие същия бледен и съсредоточен вид, което несъмнено се дължеше на безкрайното взиране във финансовите отчети и бюджетни кредити.

Магнатът поздрави сърдечно и двамата. Огдън Бейли, наричан сега Ричард Фаунтин, беше един от вещите, заемащи ключови позиции представители в организацията на О’Кийф. Освен че притежаваше необходимите качества на счетоводител, той обладаваше необикновената способност да влезе във всеки хотел и след дискретно наблюдение в продължение на една, две седмици, обикновено незабелязано за ръководството на хотела, да изготви финансов отчет, който по късно се оказваше необичайно точен и близък до истинските данни на хотела. Хол, който беше открит и обучен от самия Бейли, показваше многообещаващи възможности за разгръщането на същия талант.

Двамата учтиво отклониха предложеното им питие, както и очакваше О’Кийф. Настаниха се на едно канапе срещу него, без да бързат да си разтворят куфарчетата, като че ли знаеха, че преди това ще трябва да извършат някои формалности. В другия край на гостната Додо отново се зае с кошницата с плодове и сега белеше един банан.

— Радвам се, че успяхте да дойдете, господа — уведоми ги Къртис О’Кийф, като че ли тази среща не беше запланувана много преди това. — Може би преди да се заемем с нашата работа, ще бъде редно да се помолим за помощта на всевишния.

И като каза това, в резултат на дългогодишния си опит, хотелиерът застана ловко на колене, сключвайки набожно ръце. С изражение, граничещо със смирение, сякаш бе правил това многократно, Огдън Бейли последва шефа си, а след кратко колебание и по-младият Хол зае същата поза. О’Кийф хвърли поглед към Додо, която ядеше банана си.

— Мила моя — каза той тихо, — ние смятаме да се помолим за божията благословия на нашето начинание.

Додо остави банана.

— О’кей — отвърна тя съпричастно и се плъзна от стола си. — Влизам в тон с тебе.

Преди много месеци многобройните молитви на нейния благодетел, отправяни често и по най-необичаен повод, дразнеха Додо по непонятни за самата нея причини. Но накрая тя привикна с тях, както беше привикнала с много други неща, и това повече не я тревожеше.

В края на краищата — сподели тя със своя приятелка — Кърти е един сладур и си мисля, че след като лягам по гръб заради него, то тогава мога да застана и на колене.

— Всемогъщи боже — поде Къртис О’Кийф с притворени очи и с мъжествено, спокойно изражение на розовото си лице, — да бъде твоята воля, възнагради ни с успехи в нашето начинание. Благослови ни и ни помогни да се сдобием с този хотел, наречен в твоя чест „Сейнт Грегъри“^[1]. Горещо те молим да го приобщиш към останалите в нашето сдружение, напътствано в полза и слава, тебе господи, от покорния ти слуга. — Дори когато си имаше работа с бога, Къртис О’Кийф смяташе, че трябва да пристъпи направо към целта. — Ако се сбъдне волята ти, господи, нека тя бъде изпълнена неотложно и без загуби, та да може благосъстоянието, което ние, твоите слуги, владеем, да не намалее, а да се съхрани и умножи в полза твоя. Дари с благословията си и тези, които ще ни прославят, за да постъпят угодно на волята ти и да бъдат благоразумни в своите деяния. И накрая, господи, бъди винаги с нас за успеха на делото ни, за напредъка на нашите начинания, за да ги предопредилим за чест и слава твоя. Амин! А, сега господа, колко трябва да платя за този хотел?

О’Кийф отново се беше възкачил на своя стол. Но трябваше да мине някоя друга секунда, докато останалите разберат, че последното изречение не е част от молитвата, а встъпление към деловите разговори. Бейли пръв се окопити и като се надигна ловко от пода, седна на канапето и извади съдържанието на куфарчето си. Хол, със сепнато изражение, побърза да го последва.

Огдън Бейли започна почтително:

— Аз няма да говоря за цената, господин О’Кийф. Както винаги вие ще вземете решение по този въпрос. Но няма съмнение, че ипотеката от два милиона долара, която следва да се изплати в петък, ще допринесе изключително много договарянето да се извърши в наша полза.

— Тогава по този въпрос няма никакви изменения, така ли? И не е ставало дума за продължаване на срока или пък някой друг да я изплати?

Бейли поклати глава.

— Попаднах тук на великолепни източници на информация, които ме увериха, че това няма да стане. Никой от финансовите кръгове не желае да се обвързва с това най-вече заради непрекъснатите загуби на хотела — аз ви представих тези сметки, — като към тях може да се добави и лошото ръководство, както е добре известно.

О’Кийф кимна замислено, а после отвори папката, която беше разгледал преди това. Той отдели една страница, написана на машина.

— Вие имате твърде оптимистични представи за потенциалните печалби.

Светлите му, проницателни очи се впиха в лицето на Бейли.

Счетоводителят се усмихна с усилие.

— Известно ви е, че не съм склонен към прекомерно фантазиране. Няма никакво съмнение, че в най-близко време доходите могат да нараснат както чрез изнамиране на нови източници и средства, така и чрез преразглеждане на старите възможности. Възлов проблем тук е начинът на управление. А той е невероятно лош. — Бейли кимна към младия Хол. — Шон е поработил в тази насока.

Леко смутен, Хол погледна към записките си и започна.

— Системата на управление в този хотел е крайно неефективна и в резултат на това ръководителите на отделните звена са постигнали изключителна независимост. Такъв е случаят например с отделението за снабдяване с провизии, където…

— Една минутка.

Прекъснат от работодателя си, Хол мигом замълча.

— Не е необходимо да ме запознавате с всички подробности — каза решително Къртис О’Кийф. — Аз разчитам на вас, господа, да проучите накрая и това. На тези заседания искам да ми представите една широка картина на общото състояние на нещата.

Независимо че този упрек беше поднесен сравнително деликатно, Хол се изчерви, а от другия край на гостната Додо му отправи съчувствен поглед.

— Доколкото разбирам — каза О’Кийф, — наред със слабостите в управлението налице са и големи кражби от страна на персонала, като чрез тях изтичат и печалбите.

Младият счетоводител кимна утвърдително.

— Огромни кражби, сър. Особено на хранителни продукти и алкохолни напитки.

Той се канеше да направи описание на тайните си проучвания в различните барове и зали на хотела, но се въздържа. За това биха могли да се погрижат и по-късно, след приключването на покупката, когато в хотела щеше да започне работа така наречената „ремонтна бригада“.

От кратковременния си опит Шон Хол знаеше, че процедурата по присъединяването на всяка нова единица към веригата от хотели на О’Кийф неизменно следваше един и същи образец. Чрез задълбочено и системно разследване и чрез подкупи групата натрупваше материал за финансовото и действителното състояние, като изследваше слабостите и преценяваше потенциалните, неизползувани възможности. Там, където беше уместно, както в този случай, се провеждаха дискретни проучвания извън пределите на хотела, сред деловите кръгове на града Притегателната сила на името О’Кийф и вероятността за бъдещи сделки с най-голямата верига от хотели в страната бяха достатъчни за получаване на исканата информация. Шон Хол отдавна беше разбрал, че във финансовите среди предаността отстъпва пред практическия интерес.

След това, въоръжен със събраните сведения, Къртис О’Кийф направляваше преговорите, които в повечето случаи завършваха успешно.

И в хотела се настаняваше ремонтната бригада.

Тази група се ръководеше от един вицепрезидент на корпорацията на О’Кийф и беше съставена от упорити и експедитивни експерти в областта на управленческата дейност. Те не само можеха да преобразят, но и наистина прекрояваха всеки хотел по стандартния модел на О’Кийф за кратки срокове.

Обикновено първите промени, предприети от бригадата, засягаха персонала и администрацията; едромащабните изменения включително, реконструкция и подмяна на съоръженията, настъпваха по-късно. Бригадата работеше обикновено с усмивка на уста, уверявайки всички заинтересовани, че няма да настъпят никакви драстични нововъведения, дори когато ги осъществяваше. „Когато започваме — казваше един от членовете на групата, — най-напред заявяваме, че няма да предприемем никакви промени по отношение на персонала, а след това се заемаме с уволненията.“

Шон Хол допускаше, че същото ще се повтори съвсем скоро и в хотел „Сейнт Грегъри“.

Понякога Хол, който беше сериозен млад човек, възпитан в духа на старите квакери, не разбираше своя дял в цялата тази работа. Независимо че бе един от новите служители на О’Кийф, той вече беше станал свидетел на това, как няколко хотела с приятни индивидуални качества биваха поглъщани съобразно правилата на управленческата машина на веригата. До известна степен това го натъжаваше и често се чувствуваше неловко относно етичността, с която се постигаха тези цели.

Но винаги личните амбиции вземаха превес над такива чувства, както и фактът, че Къртис О’Кийф плащаше щедро за извършената работа. Месечната заплата и растящата банкова сметка изпълваха Шон Хол с удовлетворение и в тези мигове на безпокойство.

Съществуваха също така и други възможности, но дори и като мечтаеше, той си позволяваше само смътно да ги обмисля. Откакто прекрачи прага на апартамента тази сутрин, Хол определено усещаше присъствието на Додо, макар и да се стремеше да не я гледа. Сладострастната й чувственост на блондинка, която изпълваше помещението, събуждаше такива трепети у Шон Хол, каквито неговата приятна, кестенява съпруга, която беше великолепна на тенискорта и работеше като секретарка в Асоциацията на родителите и учителите, никога не можеше да предизвика в душата му. Като размисляше над успехите на Къртис О’Кийф, на Шон Хол му минаваше несигурната и случайна мисъл, че и този велик човек в началото на своя жизнен път е бил също млад и амбициозен счетоводител.

Мислите му бяха прекъснати от въпроса на О’Кийф.

— Впечатленията ви за лошото ръководство за целия хотел ли се отнасят?

— Не съвсем, сър — Шон Хол прегледа записките си и се съсредоточи върху проблема, с който се беше занимавал през последните две седмици. — Има един човек: главният заместник-управител Макдермот, който, изглежда, е изключително компетентен. Той е на тридесет и две години и е завършил Корнелския университет. За жалост в досието му има едно тъмно петно. От Министерството на вътрешните работи направиха проверка и аз разполагам с техния доклад.

О’Кийф прегледа листа, който му подаде младият счетоводител. В него се съдържаха най-важните факти около уволнението на Питър Макдермот от хотел „Уолдорф“ и последвалите неуспешни опити да си намери нова работа, преди да бъде назначен в „Сейнт Грегъри“.

Магнатът върна листа мълчаливо. Решението за Макдермот щеше да се вземе от ремонтната бригада. Нейните членове обаче бяха запознати с изискването на Къртис О’Кийф служителите му да притежават неопетнени морални качества. И независимо че Макдермот беше твърде компетентен сътрудник, би било неприемливо да остане на работа при новия режим.

— Има още няколко добри служители — продължи Шон Хол — на по-малки длъжности.

Разговорът продължи още петнадесетина минути и накрая Къртис О’Кийф заяви:

— Благодаря ви, господа. Обадете ми се, ако има нещо ново и важно. Аз също ще поддържам връзка с вас.

Додо ги изпрати.

Когато тя се върна, Къртис О’Кийф се беше изтегнал на канапето, което двамата счетоводители бяха освободили. Очите му бяха затворени. Още в първите дни от своята кариера той беше развил способността да си подремва в свободните минути, като по този начин възстановяваше силите си, които изглеждаха неизчерпаеми в очите на неговите подчинени.

Додо го целуна нежно по устата. Той усети влагата на устните й и нейното тяло, което едвам го докосна. Меките й пръсти се плъзгаха по тила му, като го галеха нежно. Кичур мека, копринена коса се спусна ласкаво по лицето му. Той вдигна поглед и се усмихна:

— Зареждам батериите си — отвърна и продължи със задоволство: — А и ти също ми помагаш.

Пръстите й продължиха да се движат. След десет минути той беше освежен и отпочинал. Протегна се, отвори отново очи и седна. След това стана и протегна ръце към Додо.

Тя се приближи неудържимо, притискайки се плътно, извила жадно тялото си около него. Той почувствува, че вечно стаената й чувственост се е превърнала в безпощадна, дръзка пламенност.

С нараснала възбуда я поведе към съседната спалня.