Артър Хейли
Хотел (75)

13

Като се затича с бързина, с каквато досега в хотела не му се беше налагало, Питър Макдермот се втурна по стълбите на мецанина.

Когато стигна до фоайето, завари там пълно безредие. През вратите на асансьора проникваха писъци, а наблизо крещяха и няколко жени. Наоколо се носеха объркани викове. Пред изплашената тълпа пребледнелият помощник-управител и едно пиколо се опитваха да отворят металните врати за шахтата на четвърти асансьор. Касиерите, администраторите и останалите служители прииждаха иззад банките и бюрата. Посетителите от ресторантите и баровете се изсипаха във фоайето. А след тях идваха сервитьори и бармани. Оркестърът в главния ресторант замлъкна и музикантите се присъединиха към множеството. Върволица от кухненски работници се изнизваше през служебния вход. Питър бе залят от поток възбудени въпроси.

— Тихо! — извика той с всички сили, опитвайки се да над-вика шума на тълпата.

За миг настъпи тишина и тогава той извика:

— Моля да се отдръпнете, за да направим каквото е необходимо — той забеляза, че един администратор го гледа: — Някой да се е обаждал на пожарната?

— Не съм сигурен, господине. Мисля, че…

— Веднага се обадете! — отсече Питър, а на друг служител нареди: — Свържете се с полицията! Кажете им, че ни трябват линейки, доктори, някой за да овладее тълпата.

И двамата тичешком изчезнаха, за да изпълнят нарежданията.

Към Питър се приближи висок, слаб човек със спортно сако и раирани панталони.

— Аз съм флотски офицер. Кажете какво ви е необходимо.

— Трябва да се освободи центърът на фоайето — отвърна Питър с благодарност. — Вземете хора от персонала и направете кордон. Разчистете място към главния изход и отворете вратите.

— Добре.

Високият човек се извърна и започна скорострелно да раздава команди. Сякаш очаквайки нечие разпореждане, хората се подчиниха. Скоро сервитьори, готвачи, администратори, пиколи, музиканти и някои отзивчиви гости оформиха редица през цялото фоайе, която се простря до изхода при авеню „Сейнт Чарлз“.

Алоисиъс Ройс се беше присъединил към помощник-управителя и пиколото, които се опитваха да счупят вратата на асансьора. Той се обърна и извика на Питър:

— Няма да успеем без инструменти. Ще трябва да се вмъкнем от друго място.

Във фоайето се втурна монтьор в работен комбинезон. Той се обърна към Питър:

— Трябва някой да помогне на дъното на шахтата. Един човек е затиснат от на кабината. Не можем да го измъкнем, нито да стигнем до другите.

— Да слизаме тогава! — отсече Питър. И той се втурна надолу по служебното стълбище, следван от Алоисиъс Ройс.

Към асансьорната шахта водеше слабо осветен тунел с посивели тухлени стени. Когато слязоха, до ушите им достигнаха още по-ясно и зловещо предишните стенания. Точно пред тях се намираше разбитата кабина, но пътят към нея беше преграден от изкривените й метални части и от проводници, които се бяха разкъсали при падането. Наблизо механиците с помощта на лостове се опитваха да разчистят пътя. Други стояха безпомощно зад тях. Писъците, обърканите викове и шумът от другите асансьори се сливаха с непрекъснатите вопли, които идваха от вътрешността на шахтата.

Питър извика на хората, които работеха!

— Донесете още лампи!

Няколко механици се забързаха към другия край на тунела.

Питър нареди на човека в работния комбинезон, който го последва от фоайето:

— Върнете се горе! Покажете пътя на пожарникарите!

А Алоисиъс Ройс, коленичил до развалините, извика:

— Изпратете веднага за лекар!

— Да — каза Питър. — Вземете някой да го доведе до тук. Направете съобщение. В хотела са отседнали няколко лекари.

Човекът кимна и побягна към фоайето.

През това време се стичаха все повече хора, които задръстваха тунела. Главният механик Док Викъри си проби път през навалицата.

— Боже господи! — извика той и се загледа втренчено пред себе си. — Боже господи! Аз им казвах. Предупреждавах ги, че ако не дадат пари, ще стане някоя беля… Той сграбчи Пи-тър за ръката. — Чу ли, младежо? Колко пъти съм ти казвал…

— После, шефе. — Питър освободи ръката си. — Можеш ли да направиш нещо да измъкнем тези хора?

Главният безпомощно поклати глава.

— Трябва ни тежко оборудване — крик, резачки…

Очевидно главният механик не беше в състояние да се заеме с тази работа. Питър му нареди:

— Провери другите асансьори. Ако трябва, спрете ги всичките. Не допускайте да се повтори същото.

Възрастният човек кимна вяло. Приведен и съкрушен, той се отдалечи.

Питър сграбчи за рамото един посивял инженер от поддържането, когото разпозна сред множеството.

— Вашето задължение е да разчистите терена. Всеки, който няма работа тук, трябва да излезе.

Инженерът кимна и започна да освобождава тунела от хората.

Питър се върна при шахтата на асансьора. Алоисиъс Ройс, коленичейки и с пълзене, се беше промъкнал под развалините и беше повдигнал за раменете стенещия ранен механик. На слабата светлина можеше да се види, че парчета от развалините бяха покрили краката и корема му.

— Билибой — окуражаваше го Ройс, — ще се оправиш. Обещавам ти. Ще те измъкнем.

В отговор се чу сърцераздирателен писък.

Питър улови ранения за ръката.

— Той е прав. Ние сме тук. Сега ще дойде помощ.

Отдалече някъде високо горе се чу воят на сирени.