Артър Хейли
Хотел (60)

20

— Тази жена лъже — каза капитан Йолис, — но ще ни бъде много трудно да го докажем, ако изобщо ни се удаде.

Той продължи да се разхожда бавно из кабинета на Питър Макдермонт. Двамата детективи бяха дошли тук с Питър след позорното им оттегляне от президентския апартамент. Досега Йолис само се разхождаше и размишляваше, докато другите двама седяха и чакаха.

— Мъжът й може да не издържи — каза вторият детектив. — Само да успеем да го хванем насаме.

Йолис поклати глава.

— Няма никаква възможност. Първо, тя е много хитра, за да допусне това да се случи. Второ, като се има предвид кои и какви са те, ще трябва да пипаме много внимателно — той погледна Питър. — Не си мислете, че полицията действа по един и същи начин както с бедните, така и с богатите и влиятелните.

От другия край на кабинета Питър кимна, макар и безпристрастно. Беше извършил това, което дългът и съвестта изискваха, а по-нататък всичко бе грижа на полицията. Все пак любопитството го накара да попита:

— А бележката, която дукесата беше написала за гаража…?

— Ако разполагахме с нея — каза вторият детектив, — това щеше да бъде неоспоримо доказателство.

— А не е ли достатъчно, ако нощният контрольор, а предполагам и Огилви се закълнат в наличието на такава бележка?

— Тя ще твърди, че бележката е подправена и че Огилви я е написал сам — после се замисли и добави: — Вие казахте, че била написана на специална бланка. Може ли да видя някоя от тях?

Питър излезе и намери няколко бланки в един шкаф за канцеларски материали. Бяха отпечатани на плътна хартия в светлосин цвят, с името на хотела и герба му. Под тях бяха изписани думите „Президентски апартамент“.

Питър се върна и полицаите разгледаха листата.

— Много са хубави — отбеляза вторият детектив.

— Колко хора имат достъп до тях? — попита Йолис.

— Обикновено само няколко души. Но допускам, че много други могат да се сдобият с някой друг лист, ако наистина им се иска.

— Тогава тази възможност е изключена — изсумтя Йолис.

— Има и друга възможност — каза Питър, осенен внезапно от нова идея, и безпристрастието го напусна.

— Каква?

— Спомням си, че ме попитахте и аз ви отговорих, че след събирането на сметта, например от гаража, няма никаква възможност да намериш нещо в нея. Наистина си помислих, че… просто ми се стори невъзможно да се открие такова малко листче, но тази бележка е твърде важна.

Той усети върху себе си вперените погледи на двамата детективи.

— Има при нас един човек — каза Питър. — Той работи при пещта за смет. Сортира ръчно голяма част от отпадъците. Може би е минало доста време и навярно вече е късно…

— За бога! — прекъсна го Йолис. — Да вървим при него.

 

 

Те слязоха бързо на първия етаж, а оттам през служебния вход стигнаха до товарния асансьор, който щеше да ги отведе до подземието. Асансьорът се намираше на долния етаж и Питър дочу шум от разтоварване на пакети. Той извика на служителите да побързат.

Докато чакаха, Бенет, вторият детектив, каза:

— Разбрах, че тази седмица сте имали и други неприятности.

— Вчера рано сутринта е станала кражба. Но около тези проблеми забравих за това.

— Разговарях с един от нашите хора. Той работи с вашия началник… как се казваше?

— Фенеган. Сега той изпълнява длъжността шеф на охраната на хотела — макар че обстановката беше сериозна, Питър се усмихна. — Само че сега истинският ни шеф е зает с друга работа.

— Колкото до обира, не разполагаме с много данни. Нашите хора прегледаха списъка на гостите ви и не откриха нищо подозрително. Все пак днес се случи нещо доста любопитно. Станала е кражба в една частна къща в Лейквю. Действали са с ключ. Собственичката загубила ключовете си тази сутрин в града и този, който ги е намерил, трябва да е отишъл веднага в дома й. При това обирът носи всичките белези на кражбата във вашия хотел, в това число и предметите, които са взети, и липсата на отпечатъци.

— Арестували ли са го?

Детективът поклати отрицателно глава.

— Разбрали са няколко часа, след като е станало. Все пак разполагаме с една улика. Един съсед видял колата. Не може нищо да си спомни, освен че табелката на номера била в зелено и бяло. В пет щата използват тези цветове — Мичиган, Ай-дахо, Небраска, Вермонт, Вашингтон и в Саскачеуан в Канада.

— Каква е ползата от това?

— През следващите дни нашите момчета ще следят колите с тези номера. Ще ги спират за проверка. Може да излезе нещо. Понякога сме имали късмет и с по-малко сведения.

Питър кимна, но това не събуди у него интерес. Кражбата беше станала преди два дни, без да последват други случаи. Сега предстояха много по-важни неща.

След миг асансьорът пристигна.

 

 

Лъсналото от пот лице на Букър Т. Греъм засия от удоволствие, когато видя Питър Макдермот, единственият от цялото ръководство на хотела, който си правеше труда да се отбие долу в подземията, в помещението с пещта. Макар и редки, тези посещения се оценяваха от Букър Т. Греъм като проява на кралско великодушие.

Капитан Йолис смръщи нос от непоносимите зловония, които се усилваха от голяма горещина. По опушените стени играеха отраженията на пламъците. Надвиквайки се с шума от пещта в другия край на помещението, Питър предупреди детективите:

— По-добре оставете на мен да му обясня какво искате.

Йолис кимна. Както на мнозина, които бяха идвали тук преди, и на него отначало му се стори, че това място прилича на истинска преизподня. Учуди се как е възможно човешко същество да живее в такава обстановка независимо за колко време.

Йолис наблюдаваше как Питър Макдермот разговаря с високия негър, който разпределяше отпадъците, преди да ги изгори. Макдермот бе взел една бланка от президентския апартамент и я показа на другия. Негърът взе листа и го прибра, но на лицето му се четеше съмнение. Той махна с ръка към дузината препълнени варели наоколо. На влизане Йолис беше забелязал и други, наредени върху колички. Сега разбра защо Макдермот бе отхвърлил преди това вероятността да открият този лист хартия. И ето в отговор на някакъв въпрос негърът поклати глава. Макдермот се върна при двамата детективи.

— Повечето от тези отпадъци — обясни той — са от вчера и днес са ги докарали тук. Около една трета от това, което е пристигнало, вече е изгорено и дали листът, който търсим, също е изгорен, нямаме възможност да разберем. А колкото до останалите отпадъци, Греъм и бездруго трябва да ги прегледа заради някои други изгубени предмети, като сребърни прибори или бутилки. Докато прави това, той ще търси и листа, като този, който му дадох, но както сами разбирате — чака го огромна работа. Преди да докарат тук сметта, тя се пресова и мокрите отпадъци овлажняват всичко останало. Попитах Греъм дали ще му трябват помощници, но той ми отговори, че шансовете са още по-малки, ако дойде някой, който не е привикнал да работи като него.

— Каквото и да стане — каза вторият детектив, — няма да се обзалагам.

— Нищо друго не ни остава — съгласи се Йолис. — Как се разбрахте с вашия човек, ако намери нещо?

— Веднага ще ми позвъни горе. Ще наредя да ми предадат съобщението по всяко време на денонощието. После ще се обадя на вас.

Йолис кимна. Щом тримата си отидоха, Букър Т. Греъм зарови ръцете си в купчината отпадъци разстлани върху една голяма тава.