Артър Хейли
Хотел (6)

6

След набързо привършения спор с администратора Питър Макдермот прекоси коридора и се върна в 1439.

— Ако не възразявате — осведоми той доктор Ъксбридж, — ние ще преместим вашия пациент в друга стая на същия етаж.

Високият суховат лекар, който се отзова на молбата на Кристин, кимна с глава, оглеждайки тясната „скапана“ стая с плетеница от водопроводни и отоплителни тръби.

— Всяка друга стая ще бъде по-добра от тази.

Докторът се приближи до леглото на възрастния човек, за да му пусне поредната доза кислород, а Кристин припомни на Питър:

— Сега трябва да намерим сестра.

— Ще оставим доктор Арънс да уреди това — Питър продължи да размишлява на глас: — Хотелът трябва да поеме този ангажимент, което означава, че сме задължени да заплатим разходите. Смяташ ли, че твоят приятел Уелс може да си плати?

Бяха излезли отново в коридора и гласовете им звучаха приглушено.

— Тъкмо това ме притеснява. Смятам, че няма много пари.

Питър забеляза, че когато Кристин се съсредоточава, носът й очарователно се набръчква. Той усети близостта й и лекия дъх на приятен парфюм.

— Е, добре — каза той. — Няма да задлъжнеем много до сутринта. Ще наредим на финансовия отдел да разгледа случая.

Когато донесоха ключа, Кристин тръгна напред, за да отвори новата стая 1410.

— Готово — заяви тя, като се върна.

— Най-добре е да разменим леглата — каза Питър. — Нека закараме това легло в 1410, а оттам да донесем другото в тази стая.

Но се оказа, че вратата е много тясна.

Албърт Уелс, който дишаше по-леко и бе възвърнал естествения цвят на лицето си, предложи:

— Цял живот съм вървял пеша. И сега мога да повървя малко. — Доктор Ъксбридж обаче поклати решително глава.

Главният механик премери разликата в ширините на леглото и вратата.

— Ще сваля вратата от пантите — каза той на болния. — Тогава ще излезете оттук като тапа от бутилка.

— Няма нужда — каза Питър. — Има и по-бърз начин, ако не възразявате, господин Уелс.

Другият се усмихна и кимна с глава.

Питър се наведе, уви раменете на възрастния човек с едно одеяло и го вдигна.

— Имаш силни ръце, синко — каза дребничкият човек.

Питър се усмихна и после закрачи леко по коридора към другата стая, като че ли носеше дете.

След петнадесет минути всичко вървеше като по вода. Съоръжението с кислородната бутилка беше пренесено благополучно, макар и да не бе така необходимо сега, защото климатичната инсталация в просторната стая не си съперничеше с горещите тръби, а и въздухът тук беше много по-свеж. Лекарят на хотела, доктор Арънс, пристигна, представителен и общителен, разнасяйки около себе си почти като видим облак мирис на царевично уиски. Той прие с готовност предложението на доктор Ъксбридж, който пожела да се отбие на следващия ден за консултация, и се съгласи почти охотно с препоръката му да използува кортизон, който би предотвратил евентуалното възобновяване на пристъпите. Доктор Арънс беше позвънил дружелюбно на една частна медицинска сестра („Чудесни новини, миличка! Отново ще работим в един екип.“), която беше вече на път за хотела.

Когато главният инженер и доктор Ъксбридж си тръгнаха, Албърт Уелс тихо спеше.

Като последва Кристин в коридора, Питър затвори внимателно вратата, оставяйки доктор Арънс, който крачеше из стаята в очакване на медицинската сестра и си тананикаше тихичко песента на тореадора от „Кармен“: „Пом — пом — пом — пом-пом, пом-пом-пом — пом-пом…“ Бравата тракна, като прекъсна песнопенията.

Беше дванайсет без четвърт.

Отивайки към асансьорите, Кристин каза:

— Доволна съм, че го оставихме тук.

Питър беше учуден:

— Господин Уелс ли? Защо да не го оставим?

— В други хотели не биха го оставили. Знаеш какви са хората: при най-малката нередност всеки вдига ръце. Единственото, което ги интересува, е да приемат и изпращат гости, които да си плащат сметката. Това е всичко.

— Те са фабрики за салами. Истинският хотел трябва да предлага гостоприемство и да оказва съдействие на госта при необходимост. Така са започнали най-добрите хотели, но за жалост твърде много хора от този бизнес са забравили тези неща.

Тя го погледна с любопитство:

— Смяташ ли, че в нашия хотел сме забравили това?

— Разбира се, че сме забравили. Или поне често забравяме. Ако зависеше от мен, биха настъпили доста промени… — той замълча, смутен от собствената си убеденост. — Няма значение. В повечето случаи запазвам такива предателски мисли за себе си.

— Не трябва! Дори и да ти хрумват такива мисли, не бива да се срамуваш от тях — в думите на Кристин се усещаше истината, че „Сейнт Грегъри“ работи до голяма степен „неефективно“ и през последните години се осланя на старата си слава. Сега хотелът беше изправен пред финансова криза, която можеше да наложи драстични промени, независимо дали неговият собственик Уорън Трент ще ги иска, или не.

— На света има глави и стени — възрази Питър, — но няма никакъв смисъл да блъскаш едното в другото. У. Т. не си пада по новите идеи.

— Това не е причина да се откажеш.

Той се засмя:

— Говориш като жена.

— Та аз съм жена.

— Знам — каза Питър — Вече започнах да забелязвам.

Помисли си, че наистина е вярно. През цялото време откакто познаваше Кристин, от самото си пристигане в „Сейнт Грегъри“, Питър я приемаше твърде формално и едва в последно време откри, че все повече осъзнава колко е привлекателна и различна от другите. Запита се какви ли са й намеренията за тази вечер.

— Не съм вечерял. Днес много работа се натрупа — каза нерешително той. — Какво ще кажеш, ако хапнем заедно късно вечерта?

— Обичам късните вечери — отговори Кристин.

— Искам да проверя само още нещо — каза той в асансьора. — Изпратих Хърби Чандлър да разбере какво се е случило на единайсетия етаж, но му нямам доверие. После съм свободен. — Той притисна леко ръката й. — Ще ме почакаш ли на мецанина?

Ръцете му бяха учудващо нежни за човек с неговия ръст, който би трябвало да бъде тромав. Кристин погледна силния му енергичен профил с издадена челюст, който приличаше по форма на фенер. Лицето му е интересно, каза си тя, с леко загатната решителност, която би могла да прерасне в упоритост, ако бъде предизвикана. Усети, че сетивата й се пробуждат.

— Добре — съгласи се тя, — ще те почакам.