Артър Хейли
Хотел (56)

16

Късно следобед Огилви все още спеше близо до горичката, където беше скрит ягуарът. Събуди се, когато започна да припада здрач и оранжевото кълбо на слънцето беше слязло до билата на хълмовете, разположени на запад. Дневните горещини бяха преминали в приятна вечерна прохлада. Огилви се забърза, разбрал, че скоро ще трябва да потегли.

Най-напред се заслуша в радиото. В бюлетина с новините нямаше нищо ново, а просто повториха това, което бе чул и преди. С чувство на задоволство той изключи радиото.

Върна се при потока зад горичката и се освежи, като наплиска лицето и главата си с вода, за да прогони последните следи от съня. Хапна набързо от запасите с храна, които му бяха останали, после напълни термосите с вода и ги остави на задната седалка до сиренето и хляба. Импровизираната закуска трябваше да му стигне през нощта. Реши до разсъмване да не спира ненужно по пътя.

Маршрутът, който беше набелязал преди тръгването си от Ню Орлийнс, минаваше на северозапад през останалата част на щата Мисисипи. После трябваше да прекоси западното разклонение на Алабама и да продължи на север през Тенеси и Кентъки. От Луисвил щеше да завие на запад към Индиана, по пътя за Индианополис. После щеше да прекоси Илинойс край град Хамънд и оттам за Чикаго.

Оставаха му да измине още седемстотин мили. Цялото разстояние беше твърде голямо, за да го премине наведнъж, но Огилви прецени, че призори би могъл да стигне до Индианополис, където му се струваше, че ще бъде в безопасност. Веднъж да се добереше дотам, а после от Чикаго го деляха двеста мили.

Беше съвсем тъмно, когато изведе ягуара на заден ход от прикритието на дърветата и внимателно го подкара към магистралата. Като насочи колата на север по шосе № 5, той изръмжа одобрително.

При Кълъмбъс, щата Мисисипи, където бяха погребани загиналите от битката при Шайло, Огилви спря, за да зареди с гориво. Избра внимателно една малка бензиностанция в покрайнините на града с две старомодни бензинови колони, осветени от една-единствена лампа. Спря колата напред, възможно по-далеч от светлината, за да остане предницата й в сянка.

Той не оправда надеждите на собственика да завържат разговор и отмина с мълчание думите му „Хубава вечер, нали?“ и „Далече ли отивате?“ Плати бензина и шестте шоколада и потегли.

След девет мили пресече границата на Алабама.

Прекоси върволицата от малки градчета — Върнън, Слиджънт, Хамилтън, Ръселвил, Флоренция, който съгласно крайпътния надпис бил известен с производството на тоалетни чинии. След още няколко минути пресече границата на Тенеси.

Движението не беше натоварено и ягуарът напредваше добре. Пътят беше чудесен и при това наскоро, след като се стъмни, изгря и луната. Нямаше никакви признаци за появата на полицията.

Огилви се почувствува успокоен.

На петдесет мили южно от Нашвил, до Колумбия, щат Тенеси, той зави по магистрала № 31. Огромни автовлакове, чиито фарове прорязваха нощната тъмнина като безкрайна светеща верига, оглушително се носеха на юг към Бирмингам и на север към индустриалния Среден запад. Някои коли рискуваха за разлика от шофьорите на камионите и си пробиваха път през колоната. От време на време и Огилви извеждаше колата встрани, за да изпревари някой бавен камион, но съблюдаваше внимателно ограниченията за скоростта. Нямаше никакво желание да привлича вниманието върху себе си с превишена скорост или нещо подобно. След малко забеляза зад себе си кола, която го следваше с неговата скорост. Огилви наклони огледалото за обратно виждане, за да не го заслепят фаровете на другата кола, и намали скоростта за да я пропусне. След като този ход не успя, Огилви продължи с предишната скорост.

След няколко мили забеляза, че движението на север се забавя. Стоповете на предните коли започнаха да мигат предупредително. Той се наклони вляво и забеляза група светлини, а двете колони от коли, потеглили на север, се сливаха в един поток. По всичко личеше, че е станало някакво пътно произшествие.

И тогава, като взе завоя, изведнъж разбра истинската причина за задръстването. От двете страни на пътя се бяха наредили полицейски коли от щата Тенеси, а сигналните им лампи върху покривите непрекъснато мигаха. Бариера със светлоотразяваща боя беше спусната в средата на пътното платно. В този миг колата, която го следваше, също запали полицейските си светлини.

Щом ягуарът забави ход и спря, към него се втурнаха полицаи с насочено оръжие.

Треперещ, Огилви вдигна ръце над главата си.

Някакъв едър сержант отвори вратата на колата и заповяда:

— Без да сваляш ръце, излизай от колата! Арестуван си!