Артър Хейли
Хотел (43)

3

Огилви беше изминал около седемнадесет мили, откакто напусна Ню Орлийнс, но все още продължаваше да си мисли за срещата с Питър Макдермот. Първоначалният шок го бе довел до физическо изтощение. Повече от час след това, обхванат от напрежение, Огилви шофираше, без да съзнава как ягуарът премина най-напред през града, после прекоси шосето при езерото Пончартрейн и накрая пое на север по магистрала 59.

Очите му непрекъснато се устремяваха към огледалото за обратно виждане. Дебнеше всяка двойка фарове, които изникваха отзад, очаквайки колата бързо да го настигне под съпътствуващия вой на сирените. При всеки завой беше готов веднага да натисне спирачките пред евентуална полицейска кола, преградила пътя.

Първоначално реши, че Питър Макдермот се е появил единствено за да освидетелствува заминаването му. Но Огилви нямаше представа как Макдермот е успял да се добере до неговия план. Очевидно той беше постигнал това, а главният инспектор като неопитен човек бе попаднал в капана.

Едва по-късно, когато в предутринната дрезгавина изплуваха пробягващите очертания на провинциалната панорама, той се размисли: дали това в края на краищата не беше най-обикновено съвпадение?

Разбира се, ако Макдермот се бе появил с определено намерение, досега ягуарът щеше да бъде настигнат или да бъде засечен по пътя. И тъй като това не стана, стори му се, че появата на Макдермот навярно, или почти сигурно, е само едно съвпадение. При мисълта за това Огилви се посъвзе и с наслада си представи двайсет и петте хиляди долара, които щеше да притежава в края на пътуването.

Размисли се: след като всичко досега мина благополучно, не би ли било по-добре да отбие встрани? Само след час щеше да съмне. Съгласно първоначалния му план трябваше да отбие от пътя и когато отново се стъмни, да продължи нататък. Но бездействието през деня също криеше опасности. Беше прекосил едва половината щат Мисисипи и бе още доста близо до Ню Орлийнс. Ако, разбира се, продължи, рискуваше да бъде забелязан, но дали пък рискът е наистина толкова голям? Все пак физическото напрежение от предишния ден го накара да се откаже от тази идея. Почувствува, че умората вече го обзема и сънят го наляга.

И тогава стана всичко. Зад него сякаш като по магия се появи мигаща червена светлина. До слуха му достигна заповедният вой на сирена.

Тъкмо това очакваше да се случи през последните часове. Смяташе, че ще се измъкне, и се бе успокоил, но сега реалността го връхлетя с удвоена безпощадност.

Кракът му инстинктивно притисна до дъно педала на газта. Ягуарът се втурна напред като грациозна стрела, изстреляна от мощна тетива. Стрелката на скоростомера рязко отскочи… 70, 80, 85. Като стигна деветдесет мили, намали, за да вземе завоя. В това време червената светлина се приближи. Сирената, която бе млъкнала за малко, отново зави. После червената светлина изви встрани, шофьорът отзад отби, за да го изпревари.

Огилви разбра, че всичко е безсмислено. Дори и да се откъснеше сега от преследвачите си, нямаше да избяга от другите, които го чакаха нататък по пътя. И той безропотно намали скоростта.

Видя за миг как другата кола го изпреварва — продълговата лимузина в светъл цвят, слабо осветена отвътре, и нечия фигура, която се беше наклонила над друга. После линейката отмина и мигащата й червена светлина изчезна по пътя напред.

Тази случка го разстрои и той се убеди, че е много уморен. Реши, че колкото и да претегля шансовете „за“ и „против“, най-добре ще е да се отбие от пътя и да се скрие за през деня. Беше отминал Мейкън, малко селище в Мисисипи, което беше набелязал като крайната цел от първата фаза на нощното си пътуване. Небето започна да просветлява от първите проблясъци на зората. Спря да разгледа картата и не след дълго отби от магистралата по някаква плетеница от второкласни шосета.

Скоро и те отстъпиха място на неравен, изровен от колела тревясал път. Разсъмваше се бързо. Огилви излезе от колата и внимателно разгледа околността.

По голата безлюдна местност тук-таме растяха самотни дръвчета. До най-близкото шосе имаше повече от миля. Разходи се нататък да разузнае и видя, че пътят води към дърветата и свършва при тях.

Дебелакът изръмжа одобрително в свой стил. Върна се при ягуара и внимателно го подкара напред, докато автомобилът се скри в листака. След това огледа всичко наоколо и като установи, че колата не се забелязва отникъде, остана удовлетворен, настани се на задната седалка и заспа.