Артър Хейли
Хотел (42)

2

За разлика от Питър Макдермот Ключаря спа зле.

Той успя бързо и сполучливо да скицира всички детайли на ключа от президентския апартамент, ала никак не му провървя в опита да си направи дубликат. Връзките, които Ключаря беше установил при пристигането си в Ню Орлийнс, се оказаха много по-несигурни, отколкото очакваше. Накрая откри някакъв шлосер на една от бедните улички близо до Ирландския канал, за когото бяха казали, че може да му се довери. Той се съгласи да приеме поръчката, макар да изръмжа недоволно, като разбра, че ще работи от спецификация вместо от оригиналния ключ. Само че дубликатът щял да бъде готов едва в четвъртък по обяд, а цената, която поиска, беше направо безбожна.

Ключаря се съгласи със срока и с високата цена, преценявайки, че няма друг избор. Но чакането беше изпитание за него, тъй като му беше ясно, че с всеки изминат час нарастваше опасността да бъде проследен и заловен.

Тази вечер преди лягане той се подвоуми дали да тръгне на поредния грабеж из хотела рано сутринта. В колекцията си имаше още два неизползувани ключа: 449 — втория ключ, с който се сдоби на летището във вторник сутринта, и 803, който получи от рецепцията вместо 830. Ала се отказа от тази идея, като се убеди, че ще бъде по-благоразумно да изчака и да се съсредоточи вниманието си над голямата акция, насочена към кройдънската дукеса. Все пак Ключаря чудесно разбираше, че до това решение стигна под влияние на страха.

През нощта, когато сънят бягаше от очите му, той бе обзет от още по-големи опасения и престана да се самозалъгва по този въпрос. Но твърдо реши утре да си възвърне безстрашието.

Накрая се унесе в тежка дрямка. Присъни му се някаква желязна врата, която постепенно се затваряше пред него, закривайки от погледа му слънчевата светлина и въздуха. Тои се опита да избяга през пролуката, която оставаше, но не намери сили да се помести. Когато вратата се затвори, той заплака, защото знаеше, че тя няма повече да се отвори.

Събуди се разтреперан в тъмнината. Лицето му беше мокро от сълзи.