Артър Хейли
Хотел (39)

14

В десет и половина вечерта главният инспектор Огилви напусна централното здание на „Сейнт Грегъри“ и прекоси тромаво подземния тунел, който извеждаше към гаража на хотела.

Реши да мине през тунела вместо по удобния коридор на партера и затова съвсем предпазливо беше избрал този час на денонощието, та да остане незабелязан от никого.

В десет и половина гостите, които излизаха вечер с колите си, вече бяха напуснали гаража, а до завръщането им оставаше още много време. В този час не се очакваха да пристигнат нови посетители и най-малко такива, които да пътуват с колите си.

Първоначалният план на Огилви да откара на север ягуара на кройдънския дук и дукесата в един след полунощ, или след по-малко от три часа, остана непроменен. Но преди да потегли, на дебелака му предстоеше да свърши една важна работа, за която не трябваше никой да разбере.

Материалите за тази задача се намираха в един книжен плик, който Огилви носеше със себе си. Там фигурираше не-доглеждането в прецизно изготвения план на кройдънската дукеса. Огилви беше забелязал този пропуск още в самото начало, но предпочете да си замълчи.

По време на нещастния случай с колата в понеделник вечерта, отнел живота на двама души, един от фаровете на ягуара се бе разбил. Но освен че изгубената гривна на фара беше попаднала в ръцете на полицията, бе се разхлабило самото уплътнение. За да шофира на тъмно, както възнамеряваше, фарът трябваше да се смени, а уплътнението временно да се поправи. Несъмнено беше опасно да се извърши поправката на колата в някой от градските сервизи, а още по-немислимо бе да се прибегне до услугите на монтьора при хотела.

Вчера, след като избра удобно време и в гаража беше спокойно, Огилви огледа колата, която беше паркирана в най-затънтения ъгъл, зад една колона. Той реши, че ако успее да намери фар от някой подходящ модел, би могъл със собствени сили да отстрани временно повредата.

Прецени опасността, която можеше да си навлече, ако купи нов фар от единствения в града търговец за части на ягуар, и се отказа от тази идея. И макар че полицията, доколкото знаеше, все още не беше наясно какъв модел кола трябва да търси, там щяха да разберат това подир ден-два, след като идентифицират парчетата от счупеното стъкло. И ако сега купеше фар от ягуар, при едно разследване това можеше веднага да излезе наяве и по този начин да го проследят. Той намери изход от положението, като купи стандартен американски фар с двоен реотан на лампата и с оптически елемент в някакъв магазин за авточасти, който бе на самообслужване. Прецени на око, че този модел би могъл да му свърши работа и сега беше готов да го монтира.

Купуването на фара беше едно от многобройните задължения в претоварената му програма през този ден, и то го изпълни със задоволство, но и с раздразнение. На всичко отгоре се чувствуваше твърде уморен, което беше лошо начало на предстоящото му дълго пътуване на север. За успокоение си припомни двайсет и петте хиляди долара, от които, съгласно уговорката, днес следобед получи от кройдънската дукеса десет хиляди. Срещата премина напрегнато и хладно. Присвила устни, дукесата се държа неприветливо, а Огилви, без да й обръща внимание, алчно напъха пачките с банкноти в малкото си куфарче. До тях, залитайки насам-натам, пияният дук гледаше със замъглен поглед, без да съзнава какво става.

При мисълта за парите усети в себе си прилив на приятна топлина. Беше успял да ги укрие на сигурно място, а за себе си отдели двеста долара, които можеха да му потрябват в случай на затруднение при предстоящото пътуване.

Раздразнението му пък се дължеше на две причини. Преди всичко си даваше сметка за последиците, които щеше да понесе, ако не успееше да измъкне ягуара невредим от Ню Орлийнс, а оттам през Луизиана, Мисисипи, Тенеси и Кентъки. Втората причина беше свързана с Питър Макдермот, който бе подчертал, че Огилви трябва да бъде близо до хотела.

Кражбата през миналата нощ и предположението, че в „Сейнт Грегъри“ действува професионален крадец, станаха в най-неподходящия момент. Огилви направи всичко по силите си. Той уведоми градската полиция и техни следователи разпитаха ограбения клиент. Персоналът, както и останалите инспектори на хотела бяха предупредени за опасността, а заместникът на Огилви беше инструктиран как да действува, ако се случи нещо непредвидено. Въпреки това Огилви чудесно съзнаваше, че трябва да бъде наблизо и лично да ръководи операцията. Когато Макдермот разбере за отсъствието му, за което ще научи още утре, щеше да се вдигне адска олелия. В крайна сметка това беше без значение, защото Макдермот и нему подобните някой ден ще си заминат, а той, Огилви, по ред причини, известни само на него и на Уорън Трент, щеше да си остане на мястото. Но в крайна сметка вследствие на тази разправия вниманието можеше да се насочи към придвижването на Огилви през следващите дни, а на главния инспектор тъкмо това му се искаше да избегне.

Само в едно отношение кражбата и последиците от нея се оказаха полезни за него. Те му предоставиха чудесна възможност да се отбие още веднъж в полицейския участък, където случайно се поинтересува за хода на следствието около инцидента с изчезналия автомобил. Той разбра, че вниманието на полицията все още е съсредоточено върху случая и че всичките й сили са насочени към евентуално разкритие. В следобедния брой на „Стейтс Айтъм“ полицията отново призоваваше обществеността да съобщи за всяка забелязана кола с повреден калник или фар. За него беше полезно да се добере до тази информация, но разбра, че разполага с твърде ограничени възможности да се измъкне незабелязано с колата от града. Почувствува, че леко се изпоти при мисълта за това.

Беше стигнал до края на тунела и сега се намираше в подземния гараж.

Слабо осветеното помещение беше спокойно. Огилви се поколеба дали да отиде направо при колата на Кройдън, която се намираше на един от горните етажи, или да се отбие в канцеларията на гаража, където дежуреше контрольорът от нощната смяна. Реши, че по-благоразумно би било да се отбие най-напред в канцеларията.

Задъхвайки се и с усилие, той се изкачи по металните стълби до следващия етаж. Контрольорът, възрастен услужлив човек на име Калгмър, беше сам в силно осветената стаичка до изхода към улицата. Когато главният инспектор влезе, той остави вечерния вестник настрана.

— Исках да ти кажа — обърна се Огилви към него, — че ще взема след малко колата на кройдънския дук от стоянка 371. Иска да му направя една услуга.

Калгмър се намръщи.

— Не знам дали мога да ви я дам, господин О., без необходимото разрешение.

Огилви извади бележката, която кройдънската дукеса бе написала сутринта по негова молба.

— Предполагам, че това ще свърши работа.

Нощният контрольор прочете внимателно листа и после го обърна от другата страна.

— Мисля, че всичко е наред.

Главният инспектор протегна месестата си ръка да прибере бележката, но Калгмър поклати отрицателно глава.

— Това ще остане при мен. Ще ми послужи за отчет. Дебелакът присви рамене. Предпочиташе да си вземе бележката, но ако продължаваше да настоява, щеше да предизвика съмнение, а така случаят можеше да се забрави. Той кимна към книжния плик.

— Ще се кача само да оставя това. След два часа ще изкарам колата.

— Не се притеснявайте, господин О. — кимна контрольорът и отново се зачете във вестника си.

Подир няколко минути, след като наближи 371-ва стоянка, Огилви мимоходом се огледа. Бетонното помещение с нисък таван, наполовина заето от коли, беше тихо и безлюдно. Монтьорите от нощната смяна несъмнено се намираха в стаята си на партера, възползувайки се от временното затишие да подремнат или да играят на карти. Все пак трябваше да действува бързо.

В отдалечения ъгъл на помещението, застанал зад ягуара, като се прикриваше отчасти зад колоната, Огилви извади от книжния плик новия фар, отверка, клещи, проводник и изолирбанд.

Привидно непохватните му пръсти заработиха с удивителна ловкост. Беше си сложил ръкавици, за да предпази ръцете си, докато свали останалите парчета стъкло от разбития фар. Трябваха му само няколко секунди, за да установи, че новият фар приляга на ягуара, но буксите се различават. Предполагаше, че можеше да се случи и това. Заработи бързо и като използува клещите, кабела и изолирбанда, успя да свърже грубо, но сигурно новите проводници. С помощта на друг кабел той постави фара на мястото му, като попълни празнините от липсващата гривна с картон. После облепи всичко с изолирбанд, който прекара и от вътрешната страна и го затегна. Беше кърпена работа, която денем веднага щеше да се забележи, но на тъмно можеше да мине. Свърши всичко за петнайсетина минути. Отвори вратата до шофьорското място и включи светлините. И двата фара работеха.

Изръмжа с облекчение. В този миг отдолу се разнесе острият писък на клаксон и ревът на бързо приближаваща се кола. Огилви замръзна. Ревът на мотора се чуваше все по-близо, усилван от бетонните стени на ниския таван. После фаровете заляха наоколо всичко със светлина и отминаха по наклона към горния етаж. След малко гумите пронизително изсвириха, моторът заглъхна и някой затръшна вратата. Огилви почувствува облекчение. Знаеше, че монтьорът ще се върне с асансьора.

Като чу, че стъпките утихват, той прибра инструментите и материалите в книжния плик и сложи в него по-големите парчета от счупения фар. После остави плика настрана, за да го прибере по-късно.

Когато бе тръгнал нагоре, бе забелязал на долния етаж килера на чистачката. Спусна се по наклона и тръгна натам.

Както очакваше, вътре намери всякакви инструменти за почистване, от които си избра една метла, лопата и кофа. В кофата сипа малко топла вода и сложи един парцал. Ослуша се предпазливо за някакви шумове отдолу, изчака да минат две коли и бързо се качи при ягуара на горния етаж.

С метлата внимателно почисти пода около колата. Не трябваше да останат никакви парченца от стъклото, защото полицията можеше да ги сравни с късчетата, намерени при местопроизшествието.

Разполагаше с малко време. Все повече коли се завръщаха в гаража. Докато премиташе пода, спря на два пъти, опасявайки се да не го забележат, а дъхът му секна, когато някаква кола спря на същия етаж, на една от съседните стоянки. За щастие монтьорът не си направи труда да се огледа, но това послужи за предупреждение, че трябваше да побърза. Ако някой го забележеше и дойдеше при него, щяха да последват любопитни въпроси, а разговорът после да се предаде на долния етаж. Обяснението, което Огилви даде на нощния контрольор, сега би прозвучало съвсем неубедително. А освен това вероятността да избяга незабелязано на север можеше да се осъществи само ако остави подир себе си възможно по-малко следи.

Трябваше да свърши още нещо. Натопи парцала в топлата вода и старателно избърса повредения калник на ягуара и околната повърхност. Когато изстиска парцала, водата стана кафява. Огледа внимателно работата си и изръмжа. Сега, каквото и да става, по колата вече нямаше засъхнала кръв.

След десет минути, плувнал в пот от положените усилия, той се върна в централното здание на хотела. Отиде направо в кабинета си, където смяташе да подремне един час, преди да се отправи на дългото си пътуване до Чикаго. Погледна часовника. Беше единайсет и петнайсет.