Артър Хейли
Хотел (34)

10

Президентът на стоматолозите, доктор Инграм, изгледа разгневен посетителя си в апартамента на седмия етаж.

— Макдермот, ако сте дошъл тук с намерение да замаже-те нещата, ще ви кажа, че направо си губите времето. Затова ли дойдохте?

— Да — съгласи се Питър. — Опасявам се, че дойдох именно за това.

— Поне не лъжете — отвърна ядно старецът.

— Няма защо да лъжа. Аз съм служител на хотела, доктор Инграм. Докато работя тук, съм длъжен да направя най-доброто за този хотел.

— А това, което стана с доктор Николас, също ли беше най-доброто?

— Не, господине. Случайно смятам, че това бе възможно най-лошото, което се случи. Но фактът, че не разполагам с необходимите пълномощия да отменя разпоредбите в хотела, не променя нещата.

Президентът изсумтя.

— Щом смятате, че наистина е така, то поне намерете смелост да напуснете и да намерите друга работа. Може би другаде, където плащат по-малко, но отношенията са по-етични.

Питър се изчерви, но не побърза да отговори. Спомни си, че сутринта във фоайето се беше възхитил на непримиримата и категорична позиция на стария зъболекар. Оттогава нищо не се беше променило.

— И какво? — Живите, неотстъпчиви очи на доктора бяха вторачени в него.

— Да предположим, че напусна — каза Питър. — И все пак, който и да поеме моята работа, може да се окаже напълно доволен от тукашния порядък. Аз поне не съм доволен. И затова възнамерявам да направя всичко, на което съм способен, за да променя основните правила в този хотел.

— И това ми било правила! Промяна! Само долнопробни извинения! — червендалестото лице на доктора още повече пламна. — Наслушал съм се на такива. Повдига ми се! Отвратително, срамно и жалко за човешката раса!

Настъпи мълчание.

— Добре — каза доктор Инграм с помръкнал глас, а ненадейният му гняв беше поутихнал. — Съгласен съм, Макдермот, вие не сте фанатик като някои други. Вие самият си имате проблеми и предполагам, че моите ругатни няма с нищо да помогнат. Но не разбираш ли, синко, че с това наше проклето благоразумие допринасяме да се отнасят по този начин с хората като Джим Николас?

— Разбирам, докторе. Но все пак си мисля, че не всичко е така просто, както ви се струва.

— Много неща не са прости — изръмжа старецът. — Чухте ли какво казах на Николас? Казах, че ако не му се извинят и не му дадат стая, аз ще преместя конгреса в друг хотел.

— А обикновено по време на конгреса — попита предпазливо Питър — не се ли водят дискусии по медицински проблеми, демонстрации и други прояви, които могат да бъдат от полза на много хора?

— Естествено.

— Тогава каква полза? Искам да кажа, че ако унищожите всичко, кой ще спечели? Всеки друг, но не и доктор Николас… — той замълча, усетил, че думите му събудиха отново враждебното отношение на доктора.

— Я не ме будалкайте, Макдермот — сопна се доктор Инграм, — и признайте, че съм достатъчно умен да помисля и за това.

— Извинете.

— Винаги могат да се намерят причини, за да не се свърши дадена работа, и доста често тези причини са много основателни. Ето защо твърде малко хора отстояват това, в което вярват, или се правят, че вярват. И само след два часа, когато някой от добронамерените ми колеги разберат какво възнамерявам да направя, гарантирам ви, че те ще излязат със същите аргументи — старият доктор се задъха и млъкна, като изгледа Питър. — Нека ви задам един въпрос. Тази сутрин вие си признахте, че ви е било срам да изгоните Джим Николас от хотела. Ако сега сте на мое място, какво бихте направил?

— Докторе, това е само хипотеза…

— Я не го увъртайте! Питам ви просто и ясно.

Питър се замисли. Предположи, че каквото и да отговори, думите му няма да бъдат от значение за хотела. А тогава защо да не си каже истината?

— Мисля, че бих постъпил точно като вас — отвърна той, — бих отменил конгреса.

— Виж ти! — и като отстъпи назад, президентът изгледа Питър с преценяващ поглед. — Все пак в цялата тая хотелска мръсотия имало един честен човек!

— Който в близко време може да остане без работа.

— Е, тогава, сине, облечи си черния костюм! Може да си намериш работа в някое погребално бюро — и доктор Инграм за първи път се засмя. — Независимо от всичко, Макдермот, вие ми харесвате. Нямате ли зъби за оправяне?

Питър поклати глава.

— Ако не възразявате, бих искал да разбера какви са плановете ви, и то колкото е възможно по-скоро.

Предстоеше доста работа, ако конгресът се отменеше. Загубите за хотела щяха да бъдат катастрофални, както изтъкна на обяд Ройъл Едуардс. Но поне част от приготовленията за утрешния и следващия ден можеха да се прекратят веднага.

— Вие бихте откровен с мене и аз също ще се опитам да ви кажа истината — отвърна твърдо доктор Инграм. — Реших да свикам извънредно заседание на изпълнителния комитет днес в пет следобед — той си погледна часовника. — Това значи след два часа и половина. Повечето от членовете на ръководството дотогава ще пристигнат.

— Несъмнено ние ще поддържаме връзка.

Доктор Инграм кимна. Той отново бе възвърнал суровото си изражение.

— От това, че смекчихме тона за малко, Макдермот, не бива да си въобразявате кой знае какво. Нищо не се е променило от сутринта и аз имам намерение да ви настъпя на най-болното място.

 

 

Странно, Уорън Трент реагира почти с безразличие на новината, че конгресът на американските стоматолози може да се отложи, а участниците му да напуснат хотела в знак на протест.

Веднага след като си тръгна от доктор Инграм, Питър Макдермот отиде в служебния апартамент на мецанина. Кристин, леко хладна, както му се стори, му беше съобщила, че собственикът на хотела се е завърнал.

Питър усети, че Уорън Трент е видимо по-спокоен от всеки друг път. Разположил се удобно в директорския кабинет зад бюрото си с черен мраморен плот, в поведението му нямаше и следа от раздразнението, което беше така характерноза него до вчерашния ден. За миг, докато слушаше Питър, по устните му заигра лека усмивка, макар че това нямаше нищо общо с проблемите, които му се докладваха. Сякаш работодателят му, помисли си Питър, се наслаждава на нещо, в което единствено той е посветен.

Накрая собственикът решително поклати глава.

— Няма да си отидат. Ще побърборят и с това ще си останат.

— Струва ми се, че доктор Инграм е твърдо решен на това.

— Може и да е, но с останалите не е така. Казахте, че днес следобед имат заседание. Мога да ви кажа какво ще стане. Ще поспорят малко, после ще определят комитет, който трябва да изготви резолюция по въпроса. А по-късно, утре, този комитет ще докладва решението си пред ръководството. То може да приеме резолюцията, а може и да я поизменят, но и в двата случая ще си побърборят още малко. После, вероятно на следващия ден, резолюцията ще бъде представена за обсъждане от конгреса. Много съм ги виждал такива — това е великият демократичен процес. И ще продължат да си говорят и след конгреса.

— Може и да сте прав — каза Питър, — но на мен ми се струва, че позицията ви е неправилна.

Това бяха прибързани думи и Питър се приготви да понесе взривоопасния отговор. Но нищо не последва, а Уорън Трент само изръмжа:

— Аз съм само практичен, нищо повече. Ще си начешат езиците за така наречените принципи, докато им пресъхнат устата. Но никога няма да си докарат неприятности, щом могат да ги избегнат.

— Би било много по-просто, ако променим политиката си — продължи упорито Питър. — И не мога да повярвам, че доктор Николас би накърнил авторитета на хотела, ако го бяхте настанили при нас.

— Може и да не го накърни, но тази паплач, която ще се помъкне след него, ще направи именно това. И тогава ние ще си имаме неприятности.

— Доколкото разбирам, неприятностите вече си ги имаме — Питър осъзна, че упорито се доближава до забранената зона. Размисли докъде ли би могъл да стигне, но не можеше да си обясни защо днес шефът му е в сравнително добро настроение.

Патрицианските черти на Уорън Трент се изопнаха в язвителна усмивка.

— Може и да сме имали неприятности, но след ден-два всичко ще се оправи — после рязко попита: — Къртис О’Кийф още ли е в хотела?

— Доколкото знам, да. Щях да науча, ако си е заминал.

— Добре — усмивката продължаваше да трепти по устните му. — Имам една новина, която може да ви заинтересува. Утре ще кажа на О’Кийф и на цялата му корпорация да отидат и да се хвърлят в езерото Пончартрейн.