Артър Хейли
Хотел (22)

13

В трапезарията на частния апартамент на Уорън Трент Къртис О’Кийф вкусваше от дима на пурата. Беше я избрал от кутията от черешово дърво, която Алоисиъс Ройс му предложи, и богатият й аромат се смесваше приятно в устата му с вкуса на коняка „Луи XII“, придружен от кафе. Отляво на О’Кийф, начело на дъбовата маса, на която Ройс умело беше сервирал превъзходната вечеря от пет блюда, седеше Уорън Трент с благовидно изражение на патриарх. Срещу него в прилепнала по тялото черна рокля Додо издишваше с удоволствие дима на една турска цигара, която Ройс й беше предложил и запалил.

— Ах — каза Додо, — така съм сита, като че ли съм изяла цяло прасе.

О’Кийф се усмихна снизходително.

— Чудесна вечеря, Уорън. Моля ви да поздравите своя готвач.

Собственикът на „Сейнт Грегъри“ кимна любезно.

— Той ще бъде поласкан, като разбере от кого е поздравлението. Между другото навярно бихте пожелали да узнаете, че същото ястие се предлага тази вечер и в основния ресторант на хотела.

О’Кийф кимна, макар че това не му направи особено впечатление. Според него в ресторанта нямаше място за разнообразно и изискано меню и беше все едно да сервираш във ведро пастет от гъши дроб. При това рано тази вечер той хвърли поглед в основния ресторант на „Сейнт Грегъри“ в така наречения час на върховно натоварване и откри, че само една трета от огромната зала е заета.

В империята на О’Кийф вечерята беше сведена до стандартните размери и твърде опростена, а изборът бе ограничен до няколко известни и прозаични ястия. Зад тази политика се криеше убеждението на Къртис О’Кийф, подкрепено от неговия опит, че вкусът и предпочитанията на хората са еднообразни и лишени от въображение. Във всяко заведение на О’Кийф, макар че храната се приготвяше прецизно и се сервираше в условията на антисептична чистота, рядко полагаха грижи за гастрономите, които смятаха за недоходоносно малцинство.

Хотелският магнат отбеляза:

— Малко са хотелите в наше време, които предлагат такава кухня. Повечето от тях трябваше да променят своите методи.

— Повечето, но не всички. И защо всеки трябва да се поддава на това влияние?

— Защото от времето, когато ние двамата бяхме още млади, всичко в нашия бизнес, Уорън, се е променило, независимо дали ни харесва, или не. Онези дни, когато вие бяхте „моят домакин“ и от вас очакваха индивидуално отношение, вече са отминали. Може би някога хората са обръщали внимание на това, но не и сега.

Гласовете и на двамата звучаха категорично, което показваше, че с края на вечерята беше отминало и времето за голите любезности. Докато говореха, детските сини очи на Додо се въртяха с любопитство ту към единия, ту към другия, като че ли следяха някаква трудноразбираема игра на сцената. Алоисиъс Ройс беше обърнал гръб, зает около бюфета.

Уорън Трент каза рязко:

— Има и такива, които няма да се съгласят с вас.

О’Кийф погледна горящия край на пурата си.

— За тези, които не са съгласни, отговорът се крие в разликата между моя баланс и балансите на останалите собственици. Като вас например.

Трент почервеня и стисна устни.

— Това, което става тук, е временно явление, каквито съм наблюдавал и преди. И то ще отмине като предишните.

— Не, ако си мислите, че е така, вие сам си слагате примката на врата. А вие заслужавате нещо по-добро, Уорън — след всичките тези години.

Настъпи упорито мълчание, след което Трент изръмжа:

— Не съм градил цялото това предприятие цял живот, за да гледам накрая как се превръща в евтино заведение.

— Ако имате предвид моите хотели, нито един от тях не е евтино заведение — сега О’Кийф почервеня от гняв. — А и не съм съвсем убеден, че това може да се нарече предприятие.

В последвалата ледена тишина Додо попита:

— Това истинска битка ли ще бъде, или само на думи?

Двамата мъже се разсмяха, макар че смехът на Уорън Трент не беше така сърдечен, но Къртис О’Кийф вдигна успокояващо ръце.

— Тя е права, Уорън. Безсмислено е да се караме. Ако всеки от нас продължи по своя път, поне бихме могли да се разделим като приятели.

Уорън Трент кимна сговорчиво. До известна степен неговата сприхавост преди малко беше предизвикана и от пристъпите на ишиаса, които вече бяха отминали. Но дори и да не беше така, помисли си той горчиво, едва ли можеше да не се обиди на този преуспяващ мазник, чиито финансови завоевания рязко се отличаваха от неговото състояние.

— Нека да го кажем с две думи — заяви Къртис О’Кийф. — Това, което хората очакват днес от хотелите, е ефективно и икономично обслужване. Но ние не бихме могли да им го предоставим, ако не разполагаме с ефективна отчетност за всяко движение на нашите гости и на самите нас; с ефективен план и преди всичко със занижаване на разходите за работни заплати, което означава автоматизация при обслужването, съкращаване на служителите и премахване, доколкото е възможно, на старомодното гостоприемство.

— И само това ли? Нима ще подцените всичко останало, което допринася за добрия вид на хотела? Нима ще отречете, че всеки добър собственик трябва да остави своя личен почерк в хотела си? — собственикът на „Сейнт Грегъри“ изсумтя. — Посетителят във вашия хотел не може да усети, че е у дома си. Той не може да се почувства като важна личност, към която биха се отнесли с повече внимание и гостоприемство, отколкото е посочено в сметката му.

— Това е илюзия, от която няма полза — отвърна рязко О’Кийф. — Ако в някой хотел се проявява гостоприемство, то се заплаща и в крайна сметка е без значение. Сега хората разбират фалша. Но те уважават справедливото отношение — справедливата печалба за хотела и справедливата цена за госта, което всъщност предлагат моите хотели. Съгласен съм, че ще се намери и някое друго местенце като „Тъскани“ за тези които желаят специално обслужване и са готови да си платят. Но това са малки заведения за отбраното малцинство. Големите хотели, какъвто е вашият, ако желаят да устоят на моята конкуренция, трябва да мислят като мене.

Уорън Трент изръмжа:

— Предполагам, не ще възразите, ако продължа за известно време да мисля, като пожелая.

О’Кийф поклати нетърпеливо глава.

— Нямах предвид лично вас. Говорех за тенденциите, а не за частните случаи.

— По дяволите тенденциите! Аз инстинктивно усещам, че много хора все още желаят да пътуват при първокласни условия и именно те очакват от хотела нещо повече, а не само кутии с легла.

— Вие изопачавате думите ми, но аз не възразявам — усмихна се студено Къртис О’Кийф. — Аз ще оспоря вашето сравнение. С изключение на малък брой хора никой вече не ползва първокласните услуги — с тях е свършено.

— Защо?

— Защото реактивните самолети сложиха край на пътуването с първа класа и заедно с това и на характерния за него начин на мислене. Преди първата класа притежаваше своя отличителна атмосфера. Но пътуването с реактивен самолет показа безсмислието и глупостта на старите начини на пътуване. Със самолет се пътува така бързо и кратко, че не си струва въобще да се придвижваш с първа класа. Затова хората предпочитат да се мушнат в седалките на туристическата класа в самолета и да не се тревожат за общественото си положение, а и цената е доста висока. Скоро след това настъпи обратът при пътуването с туристическа класа. Първа класа, казваха си те, докато се хранеха от пластмасовите кутии, е за глупаците и прахосниците. И това, което хората разбраха, че могат да получат от реактивните самолети — ефективно и икономично обслужване, — сега изискват и от хотелите.

Додо се опита неуспешно да прикрие прозявката си с ръка и след това угаси турската цигара. Алоисиъс Ройс се озова зад нея, предлагайки й нова цигара, като й поднесе и огън. Тя се усмихна топло и младият негър отвърна със сдържана и дружелюбна усмивка. Той смени незабелязано пълните пепелници с чисти и доля кафе на Додо, а след това и на останалите. Когато Ройс тихо се измъкна от гостната, О’Кийф отбеляза:

— Чудесно момче имате, Уорън.

— Той е отдавна с мене — отвърна Уорън Трент разсеяно. Докато наблюдаваше Ройс, той си мислеше как ли би реагирал бащата на Алоисиъс, ако можеше да разбере, че управлението на хотела би могло да премине в други ръце. Може би щеше да свие рамене. Стори му се, че го чува сега как заявява с дрезгавия си, весел глас: „Ти отдавна постъпваш, както пожелаеш, и ако преживееш тези тежки години, то ще бъде за твое добро. Господ превива гърбовете ни, за да ни напомни, че не сме нищо друго, а негови непокорни чеда, макар и да си въобразяваме какво ли не.“ Но после старецът би могъл да добави с преднамерена упоритост: „Както и да е, щом вярваш в нещо, трябва да държиш докрай. Ако умреш, няма да можеш да застреляш никого, щото надали ще можеш да се прицелиш.“

И ето като се прицели сега, макар и да усещаше, че е разколебан, Уорън Трент продължи да настоява:

— От това, което правите в хотелите си, всичко изглежда отвратително антисептично. Във вашите хотели няма уют и човешка топлина. Те са предназначени за автомати, в чиито умове са заложени перфокарти, а не мозък, и във вените им тече смазочно масло вместо кръв.

— По този начин се плащат дивидентите — сви рамене О’Кийф.

— Може би финансовите, но не и човешките.

Пренебрегвайки последната забележка, О’Кийф каза:

— Говорех за състоянието на нашия бизнес в наши дни. Но нека помислим какво ще стане утре. В моята организация е разработен план за бъдещето. Предполагам, че някои могат да го нарекат илюзия, макар това да е една програма за развитието на хотелите, и то, разбира се, на хотелите на О’Кийф през следващите години. Най-напред ние опростихме функциите на рецепцията, като за настаняването на гостите ще бъдат необходими няколко секунди. Повечето от нашите клиенти ще долитат с хеликоптер направо от аерогарата и затова, главното звено на рецепцията ще бъде разположено на покрива, при частното летище за хеликоптери. Наред с това ще бъдат уредени рецепции и на долните нива, където колите и автобусите ще пристигат директно и по този начин ще отпадне преминаването през фоайето както сега. Всички тези пунктове ще бъдат оборудвани с екипи за бързо настаняване, направлявани от компютър „Ай-Би-Ем“, който вече е готов. На гостите с резервации ще се изпращат закодирани карти. Те ще ги поставят в изчислителната машина и веднага ще се отправят със специален ескалатор към стаята си, която би могла да бъде почистена само за няколко секунди преди пристигането им. Ако някоя стая се окаже неподготвена, а това може да се случи, както се случва и сега — призна Къртис О’Кийф, — ние ще имаме на разположение маломерни пътнически помещения. Те ще представляват кабини с по два стола, умивалник и място за багаж — напълно достатъчни, за да се освежи човек след пътуването и да се уедини. Хората ще могат да се настанят и тях и да ги напускат както обикновените стаи. Моите инженери вече работят над тези проекти за осъществяването на подвижни пътнически помещения, от които по-късно ще може да се премине направо в определена стая. По този начин клиентът просто ще отвори вратата, контролирана от компютъра „Ай-Би-Ем“, и ще влезе в стаята си. За тези, които пътуват с коли, ще бъдат оборудвани подобни уреди със закодирани подвижни светлинни сигнали, които ще ги насочват към персонални паркинги, а оттам специалните ескалатори ще ги отвеждат направо в стаите им. При всички случаи ще отпадне пренасянето на багажа, като се използуват високоскоростни сортировъчни машини и конвейери за изпращането на куфарите до стаите преди пристигането на гостите. Така ще бъдат автоматизирани всички останали служби — камериерки, напитки, храна, цветя, лекарствени материали, вестници, дори и крайната сметка ще може да се изплати чрез стайния конвейер. И освен това наред с другите предимства аз ще премахна системата на бакшишите, от чиято тирания през всичките течи години страдаме и ние, и нашите клиенти.

В облицованата с ламперия столова настъпи тишина, докато хотелският магнат, овладял обстановката, отпи кафе, преди да продължи: — Моят проект за конструкцията на сградата и автоматизацията в нея ще сведе до минимум необходимостта от намесата на персонала в стаите с гости. Прибиращите се в стените легла ще се оправят с машини отвън. Климатичните инсталации за филтриране на въздуха са усъвършенствани до такава степен, че прахът и нечистотиите вече не представляват проблем. Килимите например ще се постилат върху под от стоманена мрежа с отверстия за въздуха, през които всекидневно ще се всмуква прахът под въздействието на автоматични релета. Всичко това, а и много други неща, могат да се осъществят сега. Останалите ни проблеми, които естествено ще бъдат решени — Къртис О’Кийф махна с ръка, с познатия си, нетърпящ възражение жест, — останалите проблеми са свързани главно с координацията, строителството и инвестициите.

— Надявам се — каза твърдо Уорън Трент, — че никога няма да доживея деня, в който всичко това ще стане в моя хотел.

— Няма да доживеете — уведоми го О’Кийф. — Преди да стане това тук, ще трябва да разрушим изцяло вашия хотел и да го построим отново.

— Вие ще направите това! — отвърна съкрушено Трент.

О’Кийф сви рамене.

— Аз естествено не мога да ви разкрия далечните ни планове. Но бих ви казал, че в близко време това ще се превърне в наша политика. Ако се тревожите за оцеляването на името си, мога да ви обещая, че на новото здание ще бъде поставена възпоменателна плоча с названието на предишния хотел и връзките ви с него.

— Плоча ли?! — изсумтя собственикът на „Сейнт Грегъри“. — И къде ще я поставите? В мъжката тоалетна ли?

Додо внезапно се изкикоти и когато двамата се извърнаха към нея, тя отбеляза:

— Може би няма да има тоалетни? И кой ли ще се нуждае от тях при всичките тези конвейери?

Къртис О’Кийф я изгледа ядовито. Понякога не проумяваше дали Додо не е по-умна, отколкото изглеждаше.

Уорън Трент се изчерви от смущение и се обърна към нея подчертано учтиво:

— Моля да ме извините, скъпа лейди, за неуместно подбраните думи.

— О, не ми обръщайте внимание — отвърна учудена Додо. — Мисля, че този хотел е много шик. — Тя извърна ококорените си и наивни очи към О’Кийф. — Кърти, за какво трябва да го събаряш?

— Аз само обмислях една възможност — отвърна той раздразнено. — Но при всяко положение, Уорън, за вас е крайно време да се оттеглите от този бизнес.

Отговорът, който последва, беше учудващо мек в сравнение с резкия тон на Трент преди няколко минути.

— Дори и да искам да се оттегля, освен мене и други ще решават този въпрос. Мнозина от моите служители разчитат на мене, така както и аз съм разчитал на тях. Вие казахте, че възнамерявате да замените хората с автомати. Не бих си тръгнал оттук, след като разбрах това. Аз дължа твърде много на моите сътрудници или поне на такава вярност, каквато получавам от тях.

— Така ли? Съществува ли такъв предан персонал? Не смятате ли, че всички, или повечето от тях, ще ви продадат на часа, щом разберат, че ще получат облаги от това?

— Уверявам ви, че не. Аз ръководя този хотел повече от тридесет години и през това време тук се изгради и предано отношение. Но може би вие нямате толкова голям опит в тази насока?

— Аз имам собствено мнение по въпроса за предаността — отвърна разсеяно О’Кийф. Мислено той си представи доклада на Огдън Бейли и младия му помощник Шон Хол. Беше предупредил Хол да не се впуска в подробности, но в писменото му изложение имаше една дреболия, която би могла сега да му бъде от полза. Магнатът се замисли и накрая отговори:

— Нали имате един служител, който работи на вашия бар „Понталба“?

— Да, Том Ърлшор. Той работи в хотела приблизително от времето, когато започнах и аз.

Помисли си, че до известна степен Том Ърлшор олицетворяваше възрастните служители на „Сейнт Грегъри“, които Трент не можеше да изостави. Той самият беше приел Ърлшор на работа, когато и двамата бяха млади и сега макар престарелият барман да беше прегърбен и да работеше бавно, той се числеше към онези служители, които Уорън Трент считаше за свои лични приятели. Беше помагал на Ърлшор като на приятел. В онези години малката дъщеря на Ърлшор, родена с увредено бедро, беше изпратена на север в клиниката „Майо“, където й направиха успешна операция благодарение на съдействието на Уорън Трент. След това плати безмълвно разходите, а Том Ърлшор беше засвидетелствувал безкрайната си благодарност и преданост. Момичето на Ърлшор бе вече омъжено, имаше деца, но приятелството между бащата и собственика на хотела все още продължаваше.

— Ако има някой, на когото мога да разчитам — каза той на Къртис О’Кийф, — това е Том.

— Вие ще постъпите като глупак, ако му вярвате — каза сурово О’Кийф. — Аз имам сведения, че той ви ограбва.

О’Кийф изложи фактите пред замлъкналия от изумление Трент. Съществуваха хиляди начини, чрез които нечестният барман можеше да обира работодателя си — като не допълва по мярка чашите, спестявайки си допълнително по едно-две питиета от всяка бутилка, като не маркира на касата всяка поръчка или продавайки на цените на бара закупен лично от него алкохол, и докато при ревизия не се установят никакви загуби, то приходите наред с реалната печалба се присвояват от него самия. Оказа се, че Том Ърлшор работи успешно и по трите метода. Освен това, според наблюденията през последните седмици на Шон Хол, двамата помощници на Ърлшор действуваха в съюз с него.

— Те измъкват доста голям процент от печалбата на вашия бар — заяви О’Кийф — и съдейки по всичко, бих казал, че това не е отскоро.

Докато О’Кийф говореше, Уорън Трент седеше неподвижен, макар зад безизразното му лице да се криеха тежки и горчиви мисли. При все че към Том Ърлшор хранеше дългогодишно доверие и приятелство, в което вярваше, той ни най-малко не се съмняваше в достоверността на предоставената информация. Беше запознат добре с методите на шпионаж, използувани от хотелските вериги, за да не се довери на сведенията, а и Къртис О’Кийф не би отправил обвинения въз основа на непроверени факти. Уорън Трент отдавна се досещаше, че агентите на О’Кийф са проникнали в „Сейнт Грегъри“ преди появата на шефа си Но той не очакваше това мъчително унижение.

— Вие казахте „съдейки по всичко“ — отвърна той. — Какво имате предвид?

— Вашият така наречен предан персонал е разяден от корупция. Едва ли има служба в хотела, в която да не ви ограбват и да не ви мамят. Разбира се, аз не разполагам с подробни данни, но мога да ви предоставя това, което знам. Ако желаете, ще наредя да изготвят такъв доклад.

— Благодаря — едва чуто прошепна Трент.

— При вас работят доста дебели хора. Това беше първото, което забелязах при пристигането си. Винаги съм смятал това за тревожен признак. Коремите им са пълни с храна от хотела и те ежедневно се угояват за ваша сметка.

В малката уютна трапезария настъпи тишина, нарушавана единствено от приглушеното тиктакане на стенния холандски часовник. Накрая, с нотка на умора, Уорън Трент бавно изрече:

— Това, което изложихте, би могло да промени моето становище.

— И аз смятам така — Къртис О’Кийф пожела да потрие ръце от удоволствие, но се въздържа. — В крайна сметка стигнахме до момента, когато бих искал да ви направя едно предложение.

— Предполагах, че ще докарате нещата дотам — отвърна сухо Уорън Трент.

— Аз ще ви направя честно предложение съобразно действащите обстоятелства. Междувременно трябва да ви кажа, че съм запознат със сегашното ви финансово положение.

— Щях да бъда учуден, ако не сте.

— Но да ви кажа накратко: вие притежавате петдесет и един процента от акциите на хотела и това ви дава възможност да контролирате нещата тук.

— Правилно.

— През 1939 година вие инвестирахте в хотела четири и половина милиона долара като ипотека. Два милиона от заема все още не са изплатени, а срокът изтича в петък. Ако не върнете парите, заемодавците ще ви отнемат хотела.

— И това е така.

— Преди четири месеца вие се опитахте да продължите срока на ипотеката. Отказаха ви. Предложихте на заемодавците по-изгодни условия, но те отново ви отказаха. Оттогава търсите други източници за финансиране, но нищо не сте открил. За кратко време, с което разполагате, не ви остава каквато и да било възможност.

— Не мога да се съглася с това — изръмжа Уорън Трент. — Толкова много заеми се уреждат за кратко време.

— Но не и заеми като този. И не при толкова голям дефицит като вашия.

Трент само присви устни и не последва никакъв отговор.

— Аз предлагам — каза Къртис О’Кийф — да ви платя четири милиона долара за този хотел. От тях два милиона ще се използват за продължаване на срока на ипотеката, за което мога да ви уверя, че няма да срещна никакви трудности.

Уорън Трент кимна, съзнавайки с огорчение самодоволството, което изпитва другият.

— От останалата сума един милион ще ви дам в брой, за да се разплатите с дребните акционери, а един милион ще получите под формата на акции от корпорацията О’Кийф, които ще бъдат уредени в близко време. Допълнително като израз на лично уважение към вас ще можете да се ползвате от привилегията да запазите за себе си своя апартамент в хотела, докато сте жив, като ви уверявам, че при евентуален ремонт, ще се договорим за други взаимоизгодни условия по този въпрос.

Уорън Трент седеше неподвижен, а лицето му не издаваше нито мислите, нито обзелата го изненада. Предложението се оказа по-добро, отколкото очакваше. Ако приемеше, щеше да му остане на разположение един милион долара — все пак добро постижение, подир което можеше да се оттегли от дейността, на която беше посветил целия си живот. И все пак това означаваше, че трябва да се оттегли; да се оттегли от всичко, което беше изградил и за което се беше грижил. Или поне, помисли си мрачно, за което бе полагал грижи доскоро.

— Струва ми се — каза О’Кийф, опитвайки се да придаде безгрижен тон на думите си, — не би било съвсем зле, ако живеете тук без никакви тревоги, докато вашият слуга се грижи за вас.

Нямаше смисъл да обяснява, че в близко време Алоисиъс Ройс ще завърши право и вероятно си има други идеи за своето бъдеще. А това все пак му напомняше, че в орловото си гнездо, на върха на хотела, който вече не ръководеше, ще доживее самотно дните си.

— А ако приемем, че се откажа от продажбата — отвърна рязко Уорън Трент. — Какво възнамерявате да предприемете тогава?

— Ще потърся друго място за строеж. Всъщност мисля си, че далеч преди да стане това, вие ще изгубите хотела. Но дори и да не се случи така, ние ще ви наложим такава конкуренция, която ще ви отстрани от бизнеса.

Това беше изречено с преднамерено безразличен тон, зад който се криеше хладен и пресметлив ум. Истината обаче беше друга: корпорацията на О’Кийф жадуваше настойчиво и неотложно „Сейнт Грегъри“. Отсъствието на хотел на О’Кийф в Ню Орлийнс беше равнозначно на липсата на зъб в солидната все пак челюст на компанията, поглъщаща потока от туристи. Тя беше претърпяла вече големи загуби в тази насока в други градове, покупката беше необходима за преуспяващата хотелска верига като кислород. Доста обезпокоителен бе и фактът, че конкурентите вече запълваха празнината. „Шератън Чарлз“ се бяха установили отдавна в града. „Хилтън“ наред с хотела си на аерогарата издигна нова сграда в Стария квартал, а „Ройъл Орлийнс“ принадлежеше на „Хотелската корпорация на Америка“.

Условията, които Къртис О’Кийф предложи на Уорън Трент, се налагаха от съвсем реалистични подбуди. Заемодателите на „Сейнт Грегъри“ вече бяха проверени от пратениците на О’Кийф, но се оказа, че не са склонни към отстъпки. Веднага стана ясно, че възнамеряват най-напред да обсебят хотела, а след това да го задържат за някой голям удар. Ако трябваше да се купи „Сейнт Грегъри“ на разумна цена, това можеше да стане именно сега.

— Колко време ще ми дадете да помисля? — попита Уорън Трент.

— Предпочитам да получа отговора веднага.

— Не съм готов за това.

— Добре — премисли О’Кийф. — В събота имам среща в Неапол. Бих искал да си тръгна оттук не по-късно от четвъртък по обяд.

— Та това е по-малко от четиридесет и осем часа.

— Не виждам смисъл да изчаквам повече.

Неотсъпчивостта караше Уорън Трент все още да не се поддава. Разумът му напомняше, че така би скъсил само с един ден времето до крайния срок, с което беше вече примирен. Той отстъпи:

— Струва ми се, че щом настоявате…

— Чудесно! — каза О’Кийф и като се усмихна широко, отмести стола си и стана, кимвайки към Додо, която наблюдаваше със съчувствие Уорън Трент. — Време е да си вървим, мила. Уорън, благодаря ви за гостоприемството.

Все пак не би било толкова зле, ако се изчака ден и половина. В крайна сметка не може да има съмнение в окончателния резултат.

На изхода Додо извърна големите си очи към своя домакин:

— Благодаря ви, господин Трент.

Той взе ръката й и се приведе към нея.

— Не мога да си спомня дали някога тези стари стаи са били удостоявани с такава чест.

О’Кийф го стрелна с очи, усъмнил се в искреността на комплимента, но след това разбра, че той е съвсем откровен. Това беше едно от странните качества на Додо — да установява понякога хармонични взаимоотношения почти инстинктивно с най-неочаквани хора.

В коридора тя го хвана леко под ръка и той усети как сетивата му се пробуждат.

Но преди всичко си спомни, че трябва да се помоли на бога и да му благодари за успешно преминалата вечер.