Артър Хейли
Хотел (12)

3

Когато Кристин Франсис откри към девет и половина Сам Якубец, дебелия и плешив главен счетоводител, той се намираше във вътрешните помещения на рецепцията и както винаги проверяваше сметките на гостите в главната счетоводна книга. Обикновено Якубец работеше нервно и с припряна бързина, което караше хората да си мислят, че не е много старателен. Всъщност почти нищо не убягваше от неговия проницателен и енциклопедичен ум и благодарение на него хотелът си бе възстановил хиляди долари от стари длъжници.

Пръстите му препускаха по картоните на отделните стаи с гости, чиито разходи се обработваха машинно, и докато надничаше през дебелите стъкла на очилата си в графите с имената, той разглеждаше подредените в колони сметки и понякога отбелязваше нещо в бележника до себе си. Без да спира, той погледна нагоре за миг, а после отново сведе очи:

— Само няколко минути, госпожице Франсис?

— Ще почакам. Има ли нещо интересно тази сутрин?

— Намира се.

— Например?

Той записа нещо в бележника.

— Стая 512 — Х. Бейкър. Настанил се е в осем и десет сутринта, а в осем и двайсет вече поръчал бутилка алкохол.

— Може би има навика да си мие зъбите с алкохол.

Якубец кимна с глава:

— Може би.

Кристин знаеше, че Х. Бейкър от стая 512 би могъл да се окаже някакъв безделник. Гост, който поръчва бутилка с алкохол няколко минути след пристигането си, незабавно привлича вниманието на главния счетоводител. Повечето от новопристигналите, които желаеха да пийнат след пътя или след тежкия ден, обикновено си поръчваха коктейл в бара. Но ако гостът веднага поръчваше бутилка и започваше с пиянство, той или не възнамеряваше да плати, или нямаше пари за това. Тя знаеше също така какво ще последва. Якубец щеше да помоли някоя камериерка да влезе под благовиден предлог в стая 512 и да разгледа госта и багажа му.

Камериерките знаеха какво да търсят — достатъчно багаж и хубави дрехи и ако той имаше всичко това, главният счетоводител няма да предприема нищо повече и единствено ще държи под око сметката му. Понякога солидни и уважавани граждани наемаха стая в хотела само за да се напият и стига да можеха да платят и да не безпокоят останалите, то всичко друго си бе тяхна работа. Но ако в стаята нямаше багаж или липсваха други признаци на благосъстояние, то тогава самият Якубец се отбиваше да си поговорят. Той постъпваше дискретно и приятелски. При условие че гостът е платежоспособен и е съгласен да депозира пари, те се сбогуваха сърдечно. Но ако първоначалните му подозрения се потвърдяха, главният счетоводител можеше да бъде неотстъпчив и безмилостен и гостът биваше изгонен, преди да е нараснала сметката му.

— Ето още един — каза Сам Якубец на Кристин. — Сандърсън от стая 1207. Необичаен бакшиш.

Тя разгледа картона, който Сам държеше. В него бяха нанесени две услуги, извършени в стаята — едната за долар и половина, а другата за два долара. И в двата случая бяха прибавени по два долара бакшиш и подписът на клиента.

— Тези, които нямат намерение да платят, много често вписват най-големите бакшиши — каза Якубец — Каквото и да е. И този трябва да се провери.

Кристин беше убедена, че и в този случай главният счетоводител ще постъпи крайно внимателно. Наред с предотвратяването на измамите той беше длъжен и да не обижда честните клиенти. С натрупания през годините опит вещият счетоводител обикновено различаваше по инстинкт вълка от агнето, но понякога допускаше и грешки, които не бяха в полза на хотела. Кристин знаеше защо счетоводителите рискуваха от време на време и продължаваха кредита или приемаха чекове с малко съмнително покритие, като се превръщаха в опасни въжеиграчи. Повечето хотели, дори и най-известните, не се интересуваха от нравствената същност на клиента, като съзнаваха, че с прекомерното си внимание към това ще загубят доста от приходите си. Те се вълнуваха от един основен въпрос, който се отразяваше и на главния счетоводител — може ли гостът да плати?

С бързо движение Сам Якубец върна картоните на място и затвори чекмеджето-картотека.

— А сега — каза той, — с какво мога да ви помогна?

— Наехме частна медицинска сестра за денонощно дежурство в стая 1410 — и Кристин описа накратко кризата, която бе получил Албърт Уелс през изминалата нощ. — Малко съм притеснена дали господин Уелс може да си позволи тези разходи и не съм убедена дали знае колко ще струва всичко това.

Тя би могла да добави, но премълча, че се притеснява много повече за дребния човечец, отколкото за хотела.

Якубец кимна:

— Тази частна сестра може да струва доста пари.

Те се отдалечиха от рецепцията, като прекосиха вече оживеното фоайе към канцеларията на главния счетоводител. Това беше малка квадратна стая, която се намираше зад службата за ключове. Вътре работеше тантуреста, кестенява секретарка, седнала пред една от стените, която беше покрита с касетки и наредени в тях папки.

— Мадж — каза Сам Якубец, — я погледни какво имаме за Албърт Уелс.

Без да му отговори, тя затвори чекмеджето, отвори друго и прелисти картоните, спря за миг и изрече на един дъх:

— Албукерк, Кук Рапидс, Монреал, изберете си!

— Монреал — каза Кристин и Якубец взе картона, който му подаде секретарката. Той я прегледа бързо и отбеляза:

— Всичко е наред. Отсядал е тук шест пъти. Платил си е в брой. Имало е някакво недоразумение, което, изглежда, е било уредено.

— Зная за това — каза Кристин. — Беше наша грешка.

Счетоводителят кимна.

— Бих казал, че няма за какво да се тревожим. И честните хора, както нечестните, проличават по характера си — той подаде картона и секретарката го върна на мястото му при другите. Това беше архива на всички гости, отсядали в хотела през последните години. — Аз все пак ще го разгледам. Ще разбера колко ще струва тази сестра и после ще поговоря с господин Уелс. Ако е затруднен с парите, ние можем да му помогнем и да му дадем отсрочка.

— Благодаря ти, Сам! — Кристин почувствува облекчение; знаеше, че Якубец може да бъде отзивчив и състрадателен към искрените, както беше неотстъпчив към нечестните.

Когато се запъти към вратата, главният счетоводител я попита:

— Госпожице Франсис, какво става там, горе?

Кристин се усмихна:

— Ще разиграват хотела на лотария, Сам. Не исках да ти казвам това, но ти ме принуди.

— Ами ако извадят моя билет — каза Сам, — ще ги накарам да изтеглят някой друг. Аз и без това си имам достатъчно неприятности.

Кристин подозираше, че зад несериозния тон се крие тревогата на главния счетоводител, а и на много други за работните им места. Би било редно финансовите дела на хотела да се пазят в тайна, но това рядко се получаваше и сега се оказа невъзможно да бъде спряна новината за последните финансови затруднения, която се разпространи като зараза.

Тя прекоси отново главното фоайе, като се поздрави с пи-колите, цветарката и един от заместник-управителите, който седеше с важно изражение на бюрото си в средата на залата.

При вида на заместник-управителя тя си спомни за неговия началник Питър Макдермот. Кристин забеляза, че от предишната вечер мисълта й бе често заета с Питър. Питаше се дали прекараните заедно часове са оказали и над него същото въздействие. Неведнъж усети, че желае именно това, но после се овладя и се зарече да не се поддава предварително на емоционалните си увлечения. През тези години, когато се приучи да живее сама, Кристин се беше срещала с мъже, но никого не възприемаше сериозно. Понякога й се струваше, че някакъв инстинкт я предпазва от възобновяването на онези близки взаимоотношения, които й бяха така жестоко отнети преди пет години. Въпреки всичко в този миг отново се замисли за Питър къде е и какво прави сега? Е, хубаво, каза си тя трезво, днес рано или късно пътищата им щяха да се пресекат.

Когато се върна в канцеларията си в служебния апартамент, тя надзърна в кабинета на Уорън Трент, но собственикът не беше слязъл още от покоите си на петнайсетия етаж.

Сутрешната поща беше струпана на бюрото й, а от няколко бележки личеше, че трябва спешно да се заеме и с телефона. Най напред реши да приключи с въпроса, който я беше задържал на партера. Вдигна телефона и помоли да я свържат със стая 1410. Отговори й женски глас — вероятно частната медицинска сестра, Кристин се представи и учтиво се поинтересува за здравето на пациента.

— Господин Уелс прекара спокойно тази нощ — осведоми я гласът по телефона — и състоянието му се подобрява.

Интересно защо някои сестри смятаха, че трябва да говорят, сякаш четат официален бюлетин. Кристин отвърна:

— В такъв случай вероятно ще мога да се отбия?

— Опасявам се, че засега това е невъзможно — Кристин доби впечатлението, че пред нея се е издигнала непоколебимата десница на някакъв цербер. — Доктор Арънс ще посети пациента тази сутрин и аз трябва да се подготвя за неговата визита.

Кристин си помисли, че това й прозвуча като посещение на държавен глава. Стана й забавно, като си представи надутия доктор Арънс, съпътствуван от също толкова надута сестра.

— В такъв случай — каза тя високо — кажете, моля ви, на господин Уелс, че съм се обаждала и че ще се отбия днес следобед.