Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- —Добавяне
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
70.
Дейвид Бекър стоеше, гледаше момичето пред себе си и знаеше, че това е краят на търсенето. Беше измила косата си и бе сменила дрехите си — може би с надежда приличният й външен вид дай помогне да продаде по-лесно пръстена, — но така и не бе могла да се качи на самолета за Ню Йорк.
Помъчи се да запази хладнокръвие. Беше на финала на идиотското си пътуване. Огледа пръстите й. Нямаше пръстен. Хвърли поглед на пътната й чанта. „Там е — помисли си. — Трябва да е там!“
Усмихвай се. Не можеше повече да крие вълнението си.
— Знаеш ли, сега е мой ред да те изненадам — каза той, но мисля, че имаш нещо, което ми трябва.
— О? — Меган го изгледа с подозрение.
Бекър извади портфейла си.
— Разбира се, ще съм щастлив да платя за него. — И започна да рови из банкнотите.
Меган изненадано ахна — явно разбра намеренията му съвсем погрешно. Хвърли изплашен поглед към въртящата се врата, преценявайки на око разстоянието — бе около петдесет метра.
— Мога да ти дам достатъчно да си купиш билет, ако…
— Не-не — побърза да го спре Меган и се усмихна насила. — Мисля, че се досещам какво имаш предвид. — Наведе се и започна да търси нещо в чантата си.
Бекър почувства лъч надежда. „У нея е“, помисли си той. Нямаше представа по какъв начин се е досетила какво иска от нея, но беше прекалено изморен, за да задава излишни въпроси. Всички мускули в тялото му с благодарност се отпуснаха. Представи си как предава пръстена на широко усмихнатия заместник-директор на АНС. А после двамата със Сюзан щяха да легнат в голямото легло в „Стоун Манър“ и да наваксат пропуснатото.
Момичето най-сетне намери онова, което търсеше — лютивия спрей, убийствена смес от няколко сорта люти чушки. Бързо се обърна и насочи струята право в очите на Бекър. Грабна пътната си чанта и побягна към вратата. Бекър се сгърчи на пода в агония, стиснал лице с ръцете си.