Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- —Добавяне
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
37.
Бекър слезе по стълбите на „Алфонсо XIII“ и уморено тръгна към бара. Дребен като джудже барман разстла пред него салфетка.
— Quiere Vd. Algo? — повтори предложението си барманът. — Fino? Jeres?
— Благодаря, нищо — отговори Бекър. — Интересува ме има ли в града клубове на рокери-пънкари?
Барманът го изгледа странно.
— Клубове? За пънкари?
— Да… някакво място тук, където да се събират.
— No lo se, sefior. He зная. Но определено не го правят тук! — Той се усмихна. — Все пак едно питие?…
Бекър едва се сдържа да не изругае. Нищо не се развиваше според плановете му.
— Que bebe listed? — „Какво ще пиете?“
Над главите им се разнасяше едва доловима класическа музика. „Бранденбургските концерти — помисли си Бекър. — Номер 4“. Двамата със Сюзан бяха посетили миналата година концерта на оркестъра на Академията Сейнт Мартин, включващ точно „Бранденбургските концерти“. Изведнъж му се прииска и тя да е сега с него тук. Прохладният полъх откъм климатика му напомни какво е сега навън. Представи си как обикаля из душните улици на Триана и търси пънкарка с тениска, щампована с цветовете на британското знаме. После отново се сети за Сюзан.
— Zumo de arandano — с изненада чу той собствения си глас. „Сок от боровинки“.
Барманът го погледна озадачено:
— Solo?
Сокът от боровинки бе популярен в Испания, но бе нечувано да се пие извън комбинация на коктейл.
— Si — потвърди Бекър. — Solo.
— Echo un poco de Smirnoff? — настояваше барманът. „С малко «Смирноф»?“
— No, gracias.
— Gratis? — „От заведението?“
Борейки се с пулсиращата в главата му кръв, Бекър отново си представи мръсните улици на Триана, задушаващата жега и дългата нощ, която го чакаше. „Какво толкова, по дяволите…“ И той кимна:
— Si, echame un poco de vodka.
Барманът с облекчение се извърна, за да изпълни поръчката.
Бекър огледа бара и се попита дали това не е сън. Всичко освен истината изглеждаше толкова правдоподобно. „А аз съм университетски преподавател — напомни си той, — изпълняващ секретна мисия“.
Барманът се появи пред него и артистично постави върху салфетката напитката му.
— A su gusto, senor. Боровинков сок с глътка водка.
Бекър му благодари, отпи от високата чаша и едва не се задави. Глътка?!