Дан Браун
Цифрова крепост (121)

120.

Сто и осемдесет килограмовият сис-сек стоеше неподвижен, сплел пръсти зад тила си, застинал в нямо изумление, че това се случва на него. Беше разпоредил изключване, но щяха да закъснеят с двайсетина минути. През това време акули с високоскоростни модеми щяха да са източили колосално количество секретна информация.

От кошмара му го извади притичалата на подиума с нова разпечатка Соши.

— Намерих нещо, сър! — възбудено каза тя. — Изолирани фрагменти в изходния код. Буквени последователности. Много…

Но това не впечатли Джаба.

— Търсим число, дяволите да го вземат! Не букви. Кил-кодът е число!

— Но това са фрагменти! Танкадо е прекалено добър, за да остави след себе си текстови фрагменти… особено в такова количество!

Терминът „изолиран фрагмент“ се отнасяше до малък брой редове програмен код, който не изпълнява определена функционална роля. Операндите не зареждат информация в някакви променливи, не се отнасят до нищо, не са свързани с нищо и обикновено биват разчиствани по време на дебъгването и последните компилации.

Джаба взе разпечатката и я разгледа.

PFEE SESN RETM

— Четирибитови буквени групи — озадачено каза тя. — Определено не става дума за никакво програмиране.

— Забрави това — изръмжа ядосано Джаба. — Улавяш се за сламка.

— Може и да не е точно така — замислено каза тя. — Много шифри използват четирибитово групиране. Това може да е код.

— Да бе — ядоса се Джаба. — И казва… чакай да се сетя… а: „Ха-ха. Начуках ли ви го“. — Той погледна към екрана с диаграмата. — Което ще стане факт след девет минути.

Без да му обръща внимание, Сюзан съсредоточи вниманието си върху Соши.

— И колко на брой са изолираните фрагменти?

Соши сви рамене. Седна пред терминала на Джаба и въведе всички групи. Когато свърши, се оттласна със стола и всички присъстващи можаха да видят резултата:

PFEE SESN RETM PFHA IRWE OOIG MEEN NRMA

ENET SHAS DCNS IIAA IEER BRNK FBLE LODI

Единствено Сюзан се усмихваше.

— Определено изглежда познато — отбеляза тя. — Четирибуквени блокове, точно както при „Енигма“.

Директорът кимна. „Енигма“ бе най-известната в историята шифрова машина — 12-тонното кодиращо чудовище на нацистите. Което бе групирало буквите на шифрограмите по четири.

— Страхотно — изпъшка Фонтейн. — Кажи ми сега, че случайно разполагаш с една подръка.

— Това е без значение — отговори Сюзан, изведнъж събудила се за живот. Все пак това беше специалността й. — Има значение фактът, че става дума за код. Танкадо ни е оставил ключ! Той ни измъчва, предизвиква ни да отгатнем ключовата фраза навреме. Подсказва ни малко, като ни подхвърля трохи информация, колкото да не се предадем.

— Абсурд! — отсече Джаба. — Танкадо ни е оставил един-единствен изход — да разкажем сами за TRANSLTR. И толкова. Това е спасението ни. И ние провалихме този шанс.

— Ще се съглася с теб — обади се Фонтейн. — Съмнявам се, че Танкадо би рискувал да се откачим от куката, като сам ни подсказва как да се досетим за кил-кода.

Сюзан кимна разсеяно, но си спомни как Танкадо им беше дал в ръцете НДАКОТА. После се загледа в буквите — питаше се дали отново не си играе с тях.

— Тунелният блок е наполовина преодолян! — чу се откъм техниците.

На екрана впити линии проникваха все по-дълбоко в двата останали щита.

Досега Дейвид мълчаливо бе наблюдавал развиващата се пред погледа му драма.

— Сюзан? — обади се внезапно той. — Имам идея. Този текст не е ли в шестнайсет групи по четири символа?

— О, Господи! — изнервено простена Джаба. — Вече всички искат да си поиграят!

Без да му обръща внимание, Сюзан каза:

— Да, шестнайсет са.

— Махни интервалите — с решителен глас я помоли Дейвид.

Сюзан за момент се поколеба, после кимна на Соши. Соши бързо изтри разделителните интервали. Резултатът бе пак толкова обезкуражаващ:

PFEESESNRETMPFHAIRWEOOIGMEENNRMAENETSHASDCNSIIAAIEERBRNKFBLELODI

Този път Джаба не издържа.

— Стига вече! Край на игричките! Не разбрахте ли, че червеят вече е на двойна скорост? Търсим число, а не случаен набор от букви!

— Четири по шестнайсет — спокойно каза Дейвид. — Сметни го, Сюзан.

„Сметни го?“ Сюзан изгледа внимателно лицето на Дейвид на екрана. „Толкова ли не може…“ Тя знаеше, че Дейвид може да запомня речници и спрежения на глаголи като копирна машина… но математиката?

— Таблицата за умножение — каза Бекър.

„Таблицата за умножение? За какво говори?“

— Шейсет и четири — отговори тя, без да разбира нищо. — Е, и?

Дейвид се наведе към камерата. Лицето му изпълни екрана.

— Шейсет и четири букви…

Сюзан кимна.

— Да, но те са… — И замръзна.

— Шейсет и четири букви — повтори Дейвид.

— О, боже! Дейвид, ти си гений! — ахна Сюзан.