Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- —Добавяне
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
115.
Празнотата в съзнанието на Дейвид Бекър бе всепоглъщаща. „Аз съм мъртъв“. Но все пак чуваше нещо. Далечен глас…
Изпитваше пареща болка. Кръвта му бе като течен огън. „Това тяло не е моето“. Но наистина чуваше някакъв глас, който го викаше. Тъничък, далечен… Част от него. Имаше и други гласове… непознати, несъществени. Викаха нещо. Опита се да ги блокира. Защото го интересуваше само онзи глас. Който се усилваше и отслабваше на приливи и отливи.
— Дейвид…
Разсеяна светлина. Съвсем слаба в началото… сив отвор в тъмнината. Засилваше се. Бекър опита да помръдне. Болка. Опита да проговори. Тишина. Гласът не спираше да го призовава.
До него имаше някой, който го повдигаше. Бекър немощно опита да се обърне към гласа. Или може би някой го обръщаше? Викаха го. Той разсеяно погледна осветения образ на някакъв малък екран. Беше жена… жена, която гледаше към него от друг свят. „Дали не ме наблюдава как умирам?“
— Дейвид…
Гласът му бе познат. Тя беше ангел. Беше дошла да го вземе. Ангелът проговори:
— Дейвид, обичам те.
И той изведнъж разбра.
Сюзан протягаше ръце към екрана, плачеше, смееше се, понесена от вихрушката на невероятни емоции. Трескаво избърса сълзите по бузите си.
— Дейвид… аз… аз мислех…
Агент Смит сложи Дейвид на стола с лице към камерата.
— Малко е замаян, мадам. Дайте му секунда.
— Но… — запъна се Сюзан. — Видях съобщение, в което се казваше, че…
Смит кимна.
— И ние го прочетохме. Улохот е избързал с преброяването на пилците.
— А кръвта…
— Мускулна рана — отговори Смит. — Вече я бинтовахме.
Сюзан бе загубила дар слово.
Агент Колиандър се обади зад кадър:
— Ударихме го с новия J23 — парализиращо оръжие с дълготраен ефект. Сигурно го е заболяло силно, но трябваше да го приберем от улицата без забавяне.
— Не се тревожете, мадам — увери я Смит. — Ще се възстанови напълно.
Дейвид Бекър гледаше малкия монитор пред себе си. Беше объркан и замаян. Картината на екрана показваше зала… зала, в която цареше хаос. Сюзан бе там и го гледаше.
Плачеше и се смееше.
— Дейвид! Господи, благодаря ти! Мислех, че съм те изгубила!
Той разтри слепоочията си, намести се пред камерата и придърпа микрофона.
— Сюзан?
Тя го погледна удивено. Мъжествените черти на Дейвид изпълваха целия огромен екран. Гласът му изгърмя в залата:
— Сюзан, искам да те попитам нещо. — Резониращият му глас накара всички да забравят за миг работата си и да се обърнат към него.
— Сюзан Флечър — избоботи гласът, — ще се омъжиш ли за мен?
В залата се възцари мъртва тишина. Някакъв бележник падна на пода, но никой не се наведе да го вземе. Чуваше се само лекото жужене на вентилаторите на мониторите и равномерното дишане на Дейвид Бекър, донасяно дотук от Испания.
— Д-дейвид… заекна Сюзан, без да съзнава, че около нея има трийсет и седем души, които наблюдават сцената с приковано внимание. — Ти вече ме попита, не помниш ли? Преди пет месеца. И аз се съгласих.
— Зная — широко се усмихна той. — Само че този път… той вдигна лявата си ръка пред камерата и показа златната халка на безимения си пръст, — този път имам пръстен.