Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- —Добавяне
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Цифрова крепост | |
Digital Fortress | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | 1998 г. САЩ |
Издателство | Бард |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
Следваща | Шестото клеймо |
ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
101.
През целия си живот Дейвид Бекър не бе хващал оръжие, но сега държеше. Обезобразеното тяло на Улохот лежеше сгърчено в полумрака на стълбището на „Жиралда“. Бекър опря дулото в слепоочието на убиеца и предпазливо коленичи до него. Едно потрепване и щеше да стреля. Но никакво потрепване на последва. Улохот бе мъртъв.
Бекър пусна пистолета и седна на стълбите. За първи път от години очите му плувнаха в сълзи. Опита се да ги преглътне. Знаеше, че ще има време за всякакви емоции по-късно — сега просто трябваше да се прибере колкото може по-скоро. Опита се да стане, но краката му трепереха. Отпусна се на каменните стъпала, напълно изнемощял.
Някак разсеяно изгледа трупа пред себе си. Очите на убиеца вече започваха да помътняват, безжизнено вперени в нищото. По някакво чудо очилата му не се бяха счупили. Странни очила, помисли си Бекър, с жица, която излиза зад ухото и отива към нещо в калъф на колана му. Но беше прекалено изморен, за да ги огледа подробно.
Премести поглед върху пръстена на пръста си и прочете гравираното. Както бе заподозрял от самото начало, не беше на английски. Загледа се в надписа за един дълъг момент, после се намръщи. „Заслужава ли това да убиеш за него?“
Когато Бекър най-сетне събра сили да излезе от „Жиралда“, утринното слънце бе все така ослепително. Болката в ребрата беше започнала да го отпуска. Постоя замаян и опиянен от сладкия аромат на портокаловите дървета, после бавно тръгна през двора.
В мига, в който се отдели от кулата, наблизо с поднасяне спря микробус. От него изскочиха двама мъже. И двамата бяха млади, в камуфлажни униформи. Тръгнаха към Бекър с леко скованата ефективност на добре настроени машини.
— Дейвид Бекър? — попита единият.
Бекър спря, изненадан, че знаят името му.
— Кои… сте вие?
— Елате с нас, моля. Веднага!
В срещата имаше нещо неестествено… нещо, което неприятно погъделичка още оголените краища на нервите му. Той отстъпи.
По-ниският го изгледа с леденостуден поглед.
— Елате, господин Бекър. Моментално!
Бекър се извърна, за да побегне. Но можа да направи само една крачка. Единият от мъжете извади оръжие. Чу се изстрел.
В гръдния му кош изригна остра болка и мигновено се разпростря из тялото му и нахлу в черепа му. Пръстите му се вдървиха и Бекър рухна като отсечено дърво. И в следващия миг над него се спусна тъмнината…