Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- —Добавяне
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
8
Двумоторният „Лиърджет“ се приземи на нажежената от слънцето писта. Зад прозорците полупустинният пейзаж на Долна Естрамадура[1] се фокусира и спря да се носи срещу самолета.
— Господин Бекър — чу се глас. — Пристигнахме…
Бекър стана и разкърши рамене. Отвори машинално багажното отделение над главата си и едва тогава се сети, че няма личен багаж. Просто не бе имал време да се приготви за пътуване. Не че това имаше някакво значение — бяха му обещали, че отсъствието му ще е за кратко: влизане и излизане от страната.
Ревът на моторите постепенно заглъхваше и самолетът бавно изпълзя на сянка в празния хангар срещу главния терминал. Миг по-късно се появи пилотът и отвори люка. Бекър доизпи на една глътка остатъка от боровинковия сок, остави чашата на плота на мокрия бар и взе сакото си.
Пилотът извади от вътрешния джоб на униформата си дебел плик от плътна тъмнооранжева хартия.
— Инструктиран съм да ви предам това, сър. — И го подаде на Бекър. На плика със синя химикалка бе написано: — ЗАДРЪЖ РЕСТОТО.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна Бекър, като видя пачката червеникави банкноти.
— Местната валута — ненужно обясни пилотът.
— Зная много добре какво е… Но това са… много пари. На мен ми трябва само за едно такси. — Бекър пресметна наум. — Това тук има равностойността на хиляди долари.
— Такива бяха заповедите ми, сър. — Пилотът се обърна, хвана се с две ръце за горния ръб на вратата и ловко се вмъкна в кабината си. Вратата се затвори зад гърба му.
Бекър вдигна поглед към самолета и отново го свали към парите в ръцете си. Остана така още няколко секунди в празния хангар, прибра плика в джоба си, метна сакото си през рамо и излезе на пистата. Ако имаше късмет, щеше да се върне навреме, за да спаси поне малка част от планираната екскурзия до „Стоун Манър“.
„Влизане и излизане — повтори си той. — Влизане и излизане“.
Нямаше никакъв начин да знае какво го очаква.