Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- —Добавяне
- —Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
41.
Камериерката лежеше в безсъзнание на пода в сервизното помещение за спално бельо на трети етаж в „Алфонсо XIII“. Мъжът с очилата с телени рамки остави в джоба й ключа, отварящ всички стаи в хотела. Не бе чул вика й, когато я бе ударил, но нямаше как — беше глух от дванайсетгодишен.
Посегна към калъфа с батериите на колана си с известна доза респект — това беше подарък от клиент и в известен смисъл устройството го бе върнало към нов живот. Сега можеше да поддържа връзка с клиентите си от всяка точка на света. На всичко отгоре комуникациите бяха бързи и непроследими.
Както винаги докосна бутона с нетърпение. Очилата му се събудиха за живот. Пръстите му погалиха празния въздух и бързо започнаха да се докосват. По навик записа имената на жертвите си — бе ги научил от личните им документи. Буквите се появиха в лещите на очилата му като призраци във въздуха.
ОБЕКТ: РОСИО ЕВА ГРАНАДА — ТЕРМИНИРАН
ОБЕКТ: ХАНС ХУБЕР — ТЕРМИНИРАН
Три етажа по-долу Бекър плати сметката и без да бърза, тръгна през фоайето с полупразната чаша в ръка. Искаше да излезе на терасата на чист въздух. Как беше… влизане и излизане? Само че нещата съвсем не се бяха развили, както си ги бе представял. И сега трябваше да вземе трудно решение. Дали да се предаде и да потегли за летището? Въпрос на национална сигурност. Той изруга под нос. Защо тогава бяха изпратили него?
Щом се отдалечи от бармана, изля чашата си в една саксия с жасмин. От водката главата му беше леко замаяна. „Най-евтиният за напиване човек на света“, беше се пошегувала веднъж с него Сюзан. Той наля тежката кристална чаша от чешмичката и отпи дълга глътка.
Протегна се няколко пъти, за да прогони мъглата в главата си, остави чашата и се върна през фоайето.
Докато минаваше пред асансьорите, единият се отвори. Вътре имаше мъж. Но Бекър видя единствено тънките рамки на очилата му, защото мъжът издухваше носа си в носна кърпичка. Бекър вежливо се усмихна, мина пред него и излезе в задушаващата жега на нощна Севиля.