Орсън Скот Кард
Сянката на марионетките (15)

15. Планове за война

От: Демостен%Текумсе@свободнаамерика.org

До: DropBox%Feijoada@IComeAnone.net

Относно: ***********************

 

Парола кодиране ********

Парола разкодиране ***********

 

Използвам половината от капацитета на паметта си само за да откривам самоличността, която използваш тази седмица. Защо не разчиташ на кодиране? Все още никой не е разгадал свръхпростото кодиране.

Ето какво открих, Бийн: Камъните в Индия, разбира се, са начинание на Вирломи. Получих съобщение от нея:

Сега не съм в помийна яма, мога да комуникирам отново. Нямам никакъв имейл тук. Камъните са мои. Войната е сериозна. Пращай поща до мен на този адрес, избери име „Момиче на мост“ и парола „не стол за стъпване“.

Поне аз мисля, че точно това означава „камъните са мои“. А какво означава „не стол за стъпване“ не знам.

Както и да е, смятам, че тя предлага да се започне сериозна война във вътрешността на Индия. Вероятно тя не може да използва мрежа с национално покритие, но тогава, може би, не се и нуждае от такава. Тя разбираше достатъчно характера на индийците, за да ги накара да трупат камъни по пътищата. Сега обаче цялата работа с каменната стена е отменена… Има схватки между гневни гладни граждани и китайски войници, ограбени товарни коли, бързи саботажи в китайски офиси. Какво повече от това може да направи тя?

Предвид къде се намираш, може би ти имаш по-голяма нужда от нейната информация и/или помощ, отколкото аз. Но ще оценява твоята помощ да разбера частите от съобщението, които са неясни за мен.

 

От: LostIboBoy%Navy@IComeAnone.com

До: Демостен%Текумсе@свободнаамерика.org

Относно: >празно<

 

Парола кодиране ********

Парола разкодиране ***********

 

Ето защо продължавам да сменям самоличности: първо, няма да разкодират съобщението, за да получат информацията, ако видят схемата на нашата кореспонденция, а просто ще научат. Стигат им само честотата и синхронизирането на нашата кореспонденция и дължината на нашите съобщения. Второ, не им трябва да разкодират цялото съобщение, достатъчно е да отгатнат нашите кодове за кодиране и разкодиране, които, обзалагам се, държиш записани някъде, защото на практика не те интересува дали аз ще бъда убит. Просто си твърде ленив, за да помниш.

Разбира се, тълкувай думите ми по най-добрия начин, уважаеми господин хегемон.

Ето какво имаше предвид Вирломи: тя очевидно очакваше, че ти няма да си в състояние да разбереш съобщението, за да кореспондираш с нея по подходящ начин, а ще поискаш помощ от мен или от Сури. Това означава, че тя не ти се доверява напълно. Моето предположение е, че ако й пишеш и използваш паролата „не стол за стъпване“, тя ще знае, че не си разговарял с мен. (Нямаш представа колко изкушаващо беше просто да те оставя с това предположение).

Когато я взехме от моста до бирманската граница, тя се качи на хеликоптера, като стъпи на гърба на Суриявонг, докато той лежеше проснат пред нея. Паролата не е стол за стъпване, а истинското име на нейния стол за стъпване. И тя ще бъде обратно на този мост, което означава, че ще е прекосила Индия до бирманската граница, където ще бъде в положение да прекъсне доставките за китайската войска в Индия — или, обратното, китайските опити да придвижат войските си навън от Индия и обратно в Китай и Индокитай.

Разбира се, тя ще бъде на един определен мост. Но моето предположение е, че тя вече организира военни групи, които се готвят да прекъснат движението и по други пътища между Бирма и Индия, а не е изключено да организира нещо и по хималайската граница. Съмнявам се, че ще блокира границите, но може да забави и затормози прекосяването им, така ще ангажира войските, които защитават камионите с доставки, и сериозно ще попречи на китайците да предприемат нападения или да снабдяват своите войски с амуниции, което е винаги проблем за тях.

Според мен е най-добре да й кажеш да не бърза толкова. Може би ще съм в състояние да ти кажа кога да й пратиш отговор с молба да предприеме действия на определена дата. И не, аз самият няма да й пиша, защото тук със сигурност ме наблюдават, а не искам да знаят за нея. Вече залових две следящи програми, въведени в моя пулт, което ми коства по двайсет минути всеки път да ги объркам така, че те да изпратят обратно фалшива информация на подслушвачите. Може да изпратя шифровани имейли като този, но съобщения, изпратени до тайните сайтове, могат да бъдат заловени от следящи програми в местната мрежа.

И да, тези са наистина мои приятели. Но ще са глупаци, ако не следят какво изпращам навън… ако могат.

 

 

Бийн се погледна в огледалото. Повече или по-малко той продължаваше да прилича на себе си. Но не харесваше начина, по който нарастваше главата му. Ставаше несъразмерно по-голяма за тялото му. Нарастваше по-бързо.

„Би трябвало да ставам по-умен, нали? Заради по-голямото място за мозък и всичко останало?

Вместо това се тревожа какво ще се случи, когато главата ми стане твърде голяма, а черепът и мозъкът — твърде тежки за врата ми.“

Застана до шкафа за палта. Доскоро трябваше да се надига на пръсти, за да достигне закачалките за палта. После стана по-лесно. Сега обаче закачалките почти стигаха до рамото му.

Рамката на вратата все още не беше проблем, но усещаше, че скоро ще се наложи да се навежда.

Защо трябваше растежът му да се ускорява сега? Вече бе приключил с пубертета.

Петра мина, клатушкайки се, покрай него на път за банята и не повърна нищо в продължение на пет агонизиращи минути.

— Сигурно има лекарства за това — каза й после той.

— Има — съгласи се тя, — но никой не знае как ще повлияят на бебето.

— Не е имало никакви изследвания ли? Невъзможно.

— Няма изследвания върху това как лекарствата ще повлияят на твоите деца.

— Ключът на Антон са просто две от кодовите места върху генома.

— Гените често изпълняват двойно и тройно по-голяма функция, отколкото си мислиш.

— Бебето вероятно дори няма Ключа на Антон. А за едно бебе не е здравословно, ако не можеш да задържаш храна в стомаха си.

— Това няма да трае вечно — каза Петра. — Ще се храня вътрешно-венозно, ако се наложи. Няма да застраша живота на това бебе, Бийн. Извинявай, ако моето повръщане убива апетита ти за закуска.

— Нищо не убива апетита ми за закуска. Аз съм едно растящо момче.

На Петра отново започна да й се гади.

— Извинявай — каза той.

— Не го прави — прошепна жално тя. — Защо шегите ти са толкова лоши?

— Причината е в гените ми.

Започна отново да й се повдига и той напусна стаята. Чувстваше се виновен, че излиза, но знаеше, че не може да й помогне, ако остане. Тя не беше от онези хора, които имат нужда от ласки, когато са болни. Предпочиташе да остане сама със страданието си. Това бе едно от нещата, в което двамата си приличаха — също като ранени животни, които се промъкват в гората, докато се излекуват (или умрат) в уединение.

Алай го чакаше в голямата зала за конференции. Столовете бяха подредени около холографско устройство на пода, което проектираше карта на терена и пътищата от военно значение в Индия и Западен Китай.

Другите вече свикнаха да виждат Бийн там, макар че имаше някои, на които това не им харесваше. Но халифът го искаше там. Халифът му се доверяваше.

Сега наблюдаваха как познатите местонахождения на китайските гарнизонни войски се появиха в синьо, а предполагаемите местонахождения на мобилните войски и резерви — в зелено.

Когато видя за пръв път тази карта, Бийн попита откъде получават своята информация. Хладно го информираха, че както Персия, така и Израело-Египетския консорциум имат действащи сателитни програми, а шпионските им спътници са най-добрите в орбита.

— Можем да получим сведения за кръвната група на отделни вражески войници — каза Алай с усмивка.

Беше преувеличение, разбира се. Но тогава Бийн се бе замислил дали все пак е възможно чрез спектрален анализ на потта…

Невъзможно. Алай се шегуваше, не се хвалеше.

Сега Бийн се доверяваше на информацията им толкова, колкото й се доверяваха и те самите — защото, разбира се, той бе направил дискретно запитване чрез Питър и някои от собствените си връзки. Събрал бе информация от Влад от руската тайна служба, Том Лудата глава от Англия, плюс американските източници на Питър. Изясни се, че мюсюлманите — Съюза на полумесеца — имат всичко, което имаха и останалите. Дори повече.

Планът беше прост — масирано придвижване на войски по границата между Индия и Пакистан, поставяйки отпред иранските войски. Това щеше да предизвика силен китайски отговор със съсредоточаване на техните войски също по дължината на тази граница.

Междувременно турските войски вече бяха по протежението и понякога отвъд западната граница на Китай, защото през последните няколко месеца пътуваха дегизирани като номади. На хартия западният регион на Китай изглеждаше идеална местност за танкове и товарни коли, но в действителност липсваха линии за доставка на гориво. Ето защо първата вълна от турци щеше да влезе като кавалерия, превключваща на механизиран транспорт само ако откраднат и използват китайско оборудване.

Бийн знаеше, че това е най-опасната страна на плана. Турските армии, обединили войски от Хелис до Аралско море и подножието на Хималаите, бяха екипирани като нашественици и трябваше да вършат работата на завоевателна армия. Имаха две предимства, които можеше да компенсират липсата на подкрепа от въздуха. Липсата на линии за доставка означаваше, че отначало китайците няма да има какво да бомбардират. Местните хора от западната китайска провинция Шинджиянг също бяха турци и, подобно на тибетците, никога не бяха преставали да недоволстват под управлението на Хан Китай.

На всичкото отгоре на страната на турците щяха да са изненадата и многочислеността по време на решителните първи дни. Всичките китайски гарнизонни войски бяха струпани на границата с Русия. Докато тези въоръжени сили се придвижат към тях, на турците щеше да им е лесно. Щяха да нанесат удари където пожелаят и да унищожат полицейски участъци и пунктове за снабдяване… а с малко късмет и всяко летище в Шинджиянг.

Докато китайските войски се прехвърляха от руската граница във вътрешността, за да се справят с турците, напълно механизираните турски военни части щяха да влязат в Китай от запад. Тогава щеше да има продоволствени линии за нападение, но лишен от предни въздушни бази и принуден да се срещне с турските изтребители, Китай нямаше да има явно въздушно превъзходство.

Завземането на недостатъчно защитените въздушни бази с кавалерия беше точно нюансът, който Бийн очакваше от Алай. Те можеха само да се надяват, че Хан Цу няма да очаква, че Алай ще има пълна власт над целия мюсюлмански свят. Китайците трябваше да са луди, ако не планираха защита срещу мюсюлманско нашествие.

Съществуваше и надеждата, че турците ще се справят достатъчно добре, за да принудят китайците да започнат да преместват войски от северна Индия към Шинджиянг. Тук теренът облагодетелстваше плана на Алай, защото някои китайски войски можеха да бъдат прехвърлени по въздуха над тибетските Хималаи, но тибетските пътища щяха да са разрушени от турските войски. Така всички китайски войски щяха да се придвижват на изток от Индия, около Хималаите, а в западен Китай по-скоро от изток, отколкото от юг.

Това щеше да отнеме дни, а когато мюсюлманите се уверяха, че повечето китайски войски са отишли за зелен хайвер, щяха да организират масирано нахлуване през границата между Пакистан и Индия.

Много зависеше от това какво ще си помислят китайците. Отначало те трябваше да повярват, че истинското нападение ще дойде от Пакистан, и главните китайски сили да си останат ангажирани на тази граница. После, в един решителен момент след няколко дни от турската операция, китайците трябваше да бъдат убедени, че турският фронт е истинското нашествие, за да изтеглят войски от Индия, отслабвайки своите въоръжени сили там.

Как другояче една неопитна тримилионна армия може да нанесе поражение на армия от десет милиона ветерани?

За сега имаха късмет, но Бийн знаеше, както и Алай, че щом мюсюлманските войски започнеха да пресичат индийската граница, нищо нямаше да е сигурно или предвидимо. В случай, че нахлуването се провалеше и Пакистан трябваше да бъде защитен при отстъплението навътре от Пакистанската граница, те имаха резервен план. Имаха планове и за действие при евентуална победа над китайските войски… Не беше вероятно, доколкото знаеха, но при най-вероятния сценарий — трудна битка назад-напред на фронт с дължина хиляда мили — плановете винаги бяха импровизирани, за да са гъвкави при всеки обрат на събитията.

— Така — заключи Алай. — Това е планът. Някакви забележки?

Един след друг офицерите изразиха гласно своето премерено доверие. Не защото до един бяха от хората, които винаги казваха „да“, а защото Алай вече бе изслушал внимателно всички повдигнати от тях възражения и беше изменил плановете, за да се справи с повечето сериозни проблеми.

Днес имаше само едно възражение, и то отправено от невоенен мъж, Ланковски, чиято роля, доколкото Бийн успя да разбере, бе по средата между министър без портфейл и свещеник.

— Аз приемам за срамно — каза той, — че нашите планове са така зависими от решението на Русия.

Бийн знаеше какво има предвид. В тази ситуация Русия бе напълно непредсказуема. От друга страна, Варшавският пакт имаше договор с Китай, който обезопасяваше дългата северна китайска граница с Русия, което беше първопричината за завладяването на Индия. От друга страна руснаците и китайците бяха съперници в този район от векове и всяка от двете страни мислеше, че другата притежава земи, които по право й принадлежат.

Съществуваха също и непредсказуеми лични спорни въпроси. На колко от служителите, лоялни на Ахил, можеше все още да се вярва? А колко бяха все още на власт в Русия? В същото време много руснаци бяха бесни, че той ги е използвал, преди да замине за Индия, а после — за Китай.

Все пак Ахил бе осигурил тайния договор между Русия и Китай, така че едва ли го презираха чак толкова, нали?

Какво всъщност струваше този договор обаче? Всеки руски ученик знаеше, че най-глупавият цар от всички е бил Сталин, защото е сключил договор с хитлеристка Германия, а после е очаквал той да бъде спазен. Със сигурност руснаците не вярваха истински, че Китай ще бъде вечно в мир с тях.

Ето защо, винаги съществуваше шансът Русия, усещайки, че Китай е в неизгодно положение, да се присъедини към свадата. Руснаците щяха да видят в това шанс да заграбят територия и да изпреварят неизбежното предателство на Китай спрямо тях.

Би било добре, ако руснаците нападнеха, но без да постигат голям успех. Това щеше да отклони китайските войски от битка срещу мюсюлманите. Но щеше да е твърде лошо, ако Русия се представи прекалено добре или прекалено зле. При голям успех щяха да се спуснат през Монголия и да превземат Пекин. Тогава мюсюлманската победа би станала руска. Алай не искаше Русия да играе доминантна роля в мирните преговори.

При голям неуспех на Русия китайските войски нямаше да имат заплаха по границата си с Русия. Свободни да се придвижват, граничните войски на жълтата раса щяха да атакуват турците или през руска територия да ударят Казахстан, заплашвайки да прекъснат турските продоволствени линии.

Ето защо Алай изрази надеждата си, че руснаците ще бъдат твърде изненадани, за да предприемат нещо.

— Тук не можем да сторим нищо — каза халифът. — Направихме каквото можем. Какво ще реши Русия е в ръцете на Бог.

— Може ли да кажа нещо? — обади се Бийн.

Алай кимна. Всички погледи се обърнаха към него. На предишните събрания Бийн не беше казал нищо, предпочиташе да разговаря с Алай на четири очи, където не рискуваше да направи грешка заради приетия начин за разговор с халифа.

— Когато се хвърлите в битката — започна Бийн, — ще използвам своите собствени контакти, ще убедя и хегемона да използва неговите, за да подтикнем Русия да следва такъв курс, какъвто вие считате за най-препоръчителен.

Няколко от мъжете се размърдаха неловко на столовете си.

— Моля те да увериш моите разтревожени приятели тук — усмихна се Алай, — че не си обсъждал нашите планове с хегемона или с който и да било друг.

— Вие сте тези, които се подготвяте да действате. Аз ще ви предам цялата информация, която научих от тях. Но аз познавам тези хора и зная какво могат да направят те. Хегемонът няма никаква армия, но има огромно влияние върху световното мнение. Разбира се, че той ще говори в полза на вашите действия. Но той има влияние и в Русия, което може да използва, за да подбуди руска военна намеса или да я осуети.

Бийн бе наясно, че Алай знае за Влад — единственият приятел, когото си струваше да спомене, а Влад бе единственият от отвлечените членове на джийша на Ендър, който се бе съюзил с Ахил и бе преминал на негова страна. Дали защото бе станал верен последовател на Ахил, или защото мислеше, че Ахил действа в интерес на Майка Русия, Бийн все още не можеше да разбере. Понякога Влад го снабдяваше с информация, но Бийн винаги търсеше и втори източник, преди да й се довери напълно.

— Нека ви кажа следното — каза халифът. — Днес аз още не зная какво би било по-полезно: Русия да се присъедини към нападението или да остане настрана и да не прави нищо. Докато те не нападат нас, аз ще съм доволен. Но с развитието на събитията картината може да стане по-ясна.

Бийн нямаше нужда да посочва на Алай, че Русия няма да влезе във войната, за да спасява едно провалило се мюсюлманско нашествие. Само ако надушеха победа, руснаците щяха да атакуват. Така че, ако Алай чакаше твърде дълго, за да поиска помощ, тя нямаше да дойде.

Направиха прекъсване, за да обядват, но то беше съвсем кратко и когато се върнаха в залата за конференции, холографската карта беше друга. Тя изобразяваше третата част от плана, а Бийн знаеше, че това е частта, относно която Алай беше най-малко сигурен.

Вече месеци наред арабски армии от Египет, Ирак и всяка друга арабска страна се транспортираха на танкери за нефт от арабски пристанища до Индонезия. Индонезийският военноморски флот бе един от най-големите в света, а военновъздушните им сили, базирани на самолетоносачи, бяха единствените в региона, съперничещи на китайските по отношение на оборудване и въоръжение. Всички знаеха, че благодарение на индонезийския чадър китайците не бяха завзели Сингапур, нито бяха нахлули във Филипините.

Сега бе предложено индонезийският военноморски флот да бъде използван за транспортиране на арабско-индонезийска армия с цел дебаркиране в Тайланд или във Виетнам. И двете страни бяха пълни с хора, които жадуваха за освобождение от китайските завоеватели.

Когато плановете за двете възможни места за дебаркиране бяха определени, Алай не помоли за критики, защото имаше свои собствени.

— Аз мисля, че и в двата случая нашите планове за дебаркиране са отлични. Но опасението ми, което съм имал през цялото време, е същото. В плана няма сериозна военна цел. Там китайците могат да си позволяват да губят битка след битка, като използват само войските, които имат на разположение. Те ще отстъпват все по-назад, докато чакат изхода от истинската война. Мисля, че войниците, които изпратихме там, ще рискуват живота си за недобър резултат. Това много прилича на италианските военни операции през Втората световна война: дълги, бавни, скъпи и неефективни, дори ако печелят всяка битка.

Индонезийският командир наведе глава.

— Аз съм благодарен за загрижеността на халифа за живота на нашите войници — каза той. — Но индонезийските мюсюлмани не могат да стоят настрана, докато техните братя се бият. Ако тези цели са безсмислени, намерете ни да правим нещо смислено.

Един от арабските офицери също се съгласи.

— Ние въвлякохме нашите войски в тази операция, следователно, твърде късно ли е да ги връщаме обратно и да им позволим да се съединят с пакистанците и иранците в освобождението на Индия? Тяхната численост може да бъде от решаващо значение там.

— Наближава времето, когато климатичните условия ще бъдат най-подходящи за нашите цели — каза Алай. — Няма време да връщаме арабските армии. Не виждам никаква полза от изпращането на войници в битка само с цел постигане на сплотеност, нито предимство от забавяне на нашествието, за да преместя арабските армии в друга точка на бойните действия. Ако е било грешка да ги изпратя в Индонезия, то тя е моя собствена.

Всички измърмориха своето несъгласие. Не можеха да се съгласят, че халифа прави грешка. В същото време Бийн знаеше, че те оценяват факта, че са ръководени от човек, който не обвинява другите. Това бе едно от нещата, заради което го обичаха.

Алай обаче продължи:

— Аз още не съм решил дали да отворим трети фронт. Ако го сторим обаче, нашата цел ще е Тайланд, а не Виетнам. Аз осъзнавам рисковете от задържането на флота в морето. Налага се да разчитаме на индонезийските пилоти да защитават корабите си. Аз избирам Тайланд, защото е с терен, по-подходящ за бързо завладяване. Във Виетнам ще се бием за всеки инч територия, напредването ще е бавно, а китайците ще се чувстват в безопасност. В Тайланд ще напредваме много бързо и опасно. Възможно е китайците да не съобразят, че Тайланд не е важен за изхода от войната, и да изпратят там войски срещу нас.

След доуточняване на подробностите събранието приключи. Не беше спомената само датата на нападението. Бийн беше сигурен, че такава е избрана и всеки освен него я знае.

Той нямаше нищо против — това беше единствената частица информация, която му бе спестена, както и единствената тяхна застраховка, ако в края на краищата той се окажеше предател.

Щом се върна, Бийн завари Петра да спи. Седна и използва своя пулт, за да провери пощата си и няколко страници на мрежите. Някой леко почука на вратата. Петра мигновено се събуди — бременна или не, тя продължаваше да спи като войник — и стигна до вратата преди Бийн.

Беше Ланковски, извиняващ се и величествен — комбинация, която само той можеше да съчетае.

— Моля да ме извините, но нашият общ приятел желае да говори с вас в градината.

— И с двамата ли? — попита Петра.

— Моля, ако не се чувствате твърде зле.

Скоро седяха на пейката до градинския трон на Алай, макар че той не го наричаше така, а просто стол.

— Петра, прости ми, че не те поканих на събранието. Нашият Съюз на полумесеца не е от рецидивисти, но някои от приятелите ми ще се почувстват неудобно, ако на такова събрание присъства жена.

— Алай, мислиш ли, че не го знам?

— Предполагам, че Бийн те е запознал с нашите планове?

— Бях заспала, когато той се върна в стаята — отвърна тя, — така че не зная какво се е променило от последния път.

— Тогава съжалявам, но ще ти се наложи да си изградиш представа от контекста. Защото знам, че Бийн има нещо да каже и още не го е казал.

— Не виждам недостатък в твоите планове — обади се Бийн. — Мисля, че си направил всичко, което би могло да се направи, включително да бъдеш достатъчно умен, за да не си въобразиш, че ще предвидиш какво ще се случи, щом битката се пренесе в Индия.

— Но аз не виждам такава оценка, изписана на лицето ти — каза Алай.

— Не мисля, че по моето лице може да се чете.

— Не може — съгласи се Алай. — Точно затова те питам.

— Получихме предложение, което мисля, че ще те зарадва.

— От?

— Не зная дали изобщо познаваш Вирломи.

— От Военното училище ли?

— Да.

— Мисля, че постъпих доста след нея. Тогава бях малко момче и не обръщах внимание на момичетата. — Той се усмихна на Петра.

— Като всички нас — съгласи се Бийн. — Благодарение на Вирломи аз и Суриявонг измъкнахме Петра от Хайдерабад и спасихме индийските випускници на Военното училище от Ахил.

— Тогава й се възхищавам — каза Алай.

— Тя е отново в Индия. Изграждането на всички каменни препятствия, така наречената Велика Индийска стена, очевидно е започнало от нея.

Сега интересът на Алай изглеждаше неподправен, за разлика от обикновената вежливост преди малко.

— Питър получи от нея едно съобщение. Тя, също като Питър, няма представа за теб и за онова, което правиш, но изпрати съобщението на език, който не може да бъде разбран без обсъждане с мен. Мисля, че е постъпила предпазливо и мъдро.

Отново размениха усмивки.

— Тя се намира в местност, където един мост свързва пътищата между Индия и Бирма. Може би е в състояние да разруши един, много или дори всички главни пътища между Индия и Китай.

Алай кимна.

— Разбира се, за нас ще е пагубно — каза Бийн, — ако тя действа сама и прекъсне пътищата, преди китайците да изведат войски от Индия. С други думи, ако тя помисли, че истинското нашествие е турското, може да реши, че ще помогне най-много, като задържи китайските войски в Индия. Разбира се, най-добре би било да изчака, докато те започнат да връщат войски обратно в Индия, и тогава да прекъсне пътищата, оставяйки китайските войски извън Индия.

— Но ако й кажем — досети се халифът — и съобщението бъде… прихванато, китайците ще научат, че турската операция не е главното усилие.

— Ето защо не исках да го съобщавам пред другите. Уверявам те, че комуникацията между нея и Питър и между Питър и мен е сигурна. Аз мисля, че Питър желае отчаяно вашето нашествие да успее, Вирломи също. Двамата няма да кажат на никого нищо, което би го компрометирало. Но решението е твое.

— Питър желае отчаяно нашето нашествие да успее? — изненада се халифът.

— Алай, хегемонът не е глупав. Не необходимо да му казвам за вашите планове, нито дори, че изобщо имате такива. Той знае, че си тук в уединение и има сателитни съобщения за придвижването на войските към индийската граница. Не го е обсъждал с мен, но не бих се изненадал, ако знае и за арабското присъствие в Индонезия. Той винаги открива подобни неща, защото има връзки навсякъде.

— Съжалявам, че те подозирам — извини се Алай, — но в противен случай ще проявя нехайство.

— Във всеки случай помисли за Вирломи — предложи Бийн. — Би било трагично, ако при опита си да помогне, тя на практика попречи на твоя план.

— Но това не е всичко, което искаш да кажеш — усмихна се Алай.

— Не е — отвърна Бийн и се поколеба.

— Слушам те.

— Твоето основание да не искаш да отвориш третия фронт е правилно — каза Бийн. — Ти не искаш да прахосваш животи, за да постигнеш цели, които не са важни във военно отношение.

— Мислиш, че изобщо не трябва да използвам тази войска?

— Не — отвърна Бийн. — Мисля, че е нужно да бъдеш по-дързък с тях. Всъщност трябва да загубиш повече животи за една по-вълнуваща невоенна цел.

Алай се извърна.

— Боях се, че ти ще се досетиш.

— Бях сигурен, че вече си мислил за нея.

— Надявах се самите араби или индонезийци да я предложат.

— Какво да предложат? — попита Петра.

— Военна цел — обясни Бийн — е да се унищожат армии, което се прави чрез нападение с по-силна войска, постигайки изненада и пресичайки техните продоволствени линии и пътищата за спасение. Третият фронт обаче не може да постигне военна цел.

— Знам — отвърна Алай.

— Китай не е демократична страна. Правителството не трябва да печели избори. Но поради тази причина те още повече се нуждаят от подкрепата на своя народ.

Петра въздъхна разбиращо:

— Завладяване на самия Китай…

— При едно такова нападение не съществува никаква надежда за успех — каза халифът. — На другите фронтове ще срещнем граждани, които ще ни посрещнат като добре дошли и ще ни сътрудничат. В Китай ще бъде обратното. Техните въздушни сили ще действат от съседни летища и ще могат да извършват излитане след излитане между всяка вълна на наши самолети. Опасността от катастрофа е голяма.

— План за катастрофа — поправи го Бийн. — Започни с катастрофа.

— Говориш твърде загадъчно за мен.

— Какво е катастрофа в този случай? Е, съществува опасността да загубим още на брега — малко вероятно, тъй като Китай е с най-слабо защитената брегова линия в света. Катастрофата ще е ако армията бъде разпръсната; отрязана от продоволствие и координационно централно управление.

— Тогава какво — да ги стоварим на брега и веднага да започнем партизанска война ли? Те нямат подкрепата на народа.

— Мислих много върху това — обясни Бийн. — Китайците са привикнали на потисничество — кога не са били потискани? — но никога не са се примирявали. Помисли само колко много селски бунтове е имало, и то срещу правителства, далеч по-добри от това. Ако сега твоите войници влязат в Китай като Шърмън на път за морето, народът ще им се противопоставя на всяка крачка.

— Но воините ми ще трябва да се прехранват от местни земеделски продукти, ако бъдат откъснати от продоволствието — изтъкна Алай.

— Стриктно дисциплинираните войски могат да вършат тази работа — каза Бийн. — Но за индонезийците ще е трудно, при това китайците винаги са били уважавани в Индонезия.

— Имай ми доверие, умея да ръководя моите войски.

— Тогава ето какво ще правят: във всяко село, в което влязат, ще взимат половината храна — но само половината. Ще направят нещо много важно, като оставят другата половина. Ти ще им кажеш, че е така, защото Аллах не те е изпратил да воюваш с китайския народ. Наложи ли се да убиеш някого, за да установиш контрол над селото, извини се на семейството или на цялото село, ако умрелият е войник. Бъдете най-милите нашественици, които някога са си представяли.

— Ох… За това се иска много повече от дисциплина.

— Може би — обади се Петра — е добре да цитираш на войниците си пасаж от „Възвишени селения“: „Може би вашият Бог ще унищожи врага ви и ще ви направи господари на земята му. После ще наблюдава как постъпвате.“

Алай я погледна, искрено смаян.

— Ти цитираш Корана на мен?

— Мисля, че стихът е подходящ — каза тя. — Нали затова накара хората си да го оставят в стаята ми?

Алай поклати глава.

— Ланковски ти даде Корана.

— И тя го чете — добави Бийн. — И двамата сме изненадани.

— Цитатът е подходящ — отбеляза Алай. — Може би Бог ще ни направи владетели в Китай. Нека покажем още отначало, че правим това справедливо и правилно.

— Най-добрата част от плана е, че китайските войници ще дойдат веднага след това — продължи мисълта си Бийн — и, страхувайки се, че собствените им армии ще останат без продоволствие или в усилието си да попречат на по-нататъшното снабдяване на твоята армия, те вероятно ще вземат всичката останала храна.

Алай кимна, после се засмя.

— Нашата армия оставя на китайците достатъчно, за да се хранят, а китайската армия ги обрича на гладна смърт.

— Вероятността за победа на равнище „власт — частни лица“ е голяма.

— А междувременно — изтъкна Петра — китайските войници в Индия и в Шинджиянг ще побеснеят, защото няма да знаят какво става с техните семейства у дома.

— Нападащият флот не бива да се групира в едно цяло — каза Бийн. — Войниците ще се разпръснат във филипински и индонезийски рибарски лодки, формиращи малки въоръжени отряди и ще сноват нагоре-надолу по брега. Индонезийските самолетоносачи ще чакат далеч от брега, докато бъдат повикани за въздушни удари срещу идентифицирани военни цели. Всеки път, когато китайците се опитат да открият вашата армия, вие ще изчезвате. Никакви редовни сражения. Отначало селяните ще им помагат, скоро след това обаче, те ще помагат на вас. Вие ще бъдете снабдявани редовно с амуниции и снаряжение за атака чрез парашутни десанти през нощта. Храна ще си намирате сами. И през цялото време ще се придвижвате все по-навътре в страната, разрушавайки комуникации и взривявайки мостове, но не и язовирни стени. Тях не ги закачайте.

— Разбира се — каза мрачно Алай, — спомняме си Асуан.

— В общи линии това е моето предложение — каза Бийн. — Във военно отношение това не ви помага с нищо през първите седмици. Отначало изтощението ще е голямо, докато екипите навлязат навътре и привикнат към този вид сражение. Но дори една четвърт от твоите контингенти да останат свободни и ефективни във вътрешността на Китай, това ще принуди китайците да връщат все повече войски от индийския фронт у дома.

— Докато поискат примирие — заключи халифът. — В действителност ние не искаме да властваме над Китай. Ние искаме да освободим Индия и Индокитай, да си върнем всички пленници, отведени в Китай, и да възстановим законните правителства, но с договор, позволяващ пълна неприкосновеност на мюсюлманите в техните граници.

— Толкова много пролята кръв за толкова скромна цел — каза Петра.

— И, разбира се, за освобождението на тюркски Китай — усмихна се Алай.

— Това ще им хареса — каза Бийн.

— И Тибет — добави халифът.

— Ако ги унижиш — само ще подготвиш сцената за следващата война — отбеляза Петра.

— И също така пълна свобода на религията в Китай.

Тя се засмя:

— Това ще е дълга война, Алай. Те вероятно ще се откажат от новата империя. Не са я държали чак толкова дълго и като че ли не им е донесла голямо богатство и слава. Но те са властвали над Тибет и тюркски Китай векове наред.

— Това са проблеми, които ще бъдат решени по-късно — каза Алай, — и то не от теб. Може би не и от мен. Но ние знаем какво Западът непрекъснато забравя — ако печелиш, печелиш.

— Аз мисля, че този метод се е оказал катастрофа във Версай.

— Не. Той е бил катастрофа след Версай, когато Франция и Англия не са имали волята да наложат спазване на договора. След Втората световна война съюзниците са били по-мъдри. Те са оставили свои войски на германска земя близо век. В някои случаи с добро, в някои случай брутално, но винаги задълго.

— Както каза — отвърна Бийн, — твоите последователи ще открият дали този подход действа и как да решават новите проблеми, които ще се появят. Но те предупреждавам отсега, че ако освободителите се окажат потисници, хората, които те са освободили, ще се почувстват предадени и ще ги намразят още повече.

— Осъзнавам го. И зная за какво ме предупреждаваш.

— Аз мисля, че няма да разбереш дали мюсюлманите наистина са се променили в сравнение с лошите стари дни на религиозна нетърпимост, докато не им дадеш властта в ръцете.

— Ще направя всичко, което е по силите на един халиф.

— Зная, че ще го сториш — каза Петра. — Не ти завиждам за тази отговорност.

Алай се усмихна:

— Вашият приятел Питър ми завижда. Всъщност той иска повече.

— И твоите хора — увери го Бийн — ще искат повече от теб. Ти може да не искаш да управляваш света, но ако спечелиш в Китай, те ще поискат да го управляваш от тяхно име. И в този момент, Алай, нима ще им кажеш „не“?

— С тези уста и с това сърце — усмихна се халифът.