Орсън Скот Кард
Сянката на марионетките (20)

20. У дома

От: ТвоятаПлът%Vegetable@Freebie.net

До: МоятКамък%Maiden@Freebie.net

Относно: Ела си у дома

 

Той е мъртъв.

Аз не.

Не бяха у него.

Ще ги намерим по един или по друг начин, преди да умра.

Ела си у дома. Никой повече няма да се опитва да те убие.

 

 

Петра летеше с търговски реактивен самолет със запазено място под собственото си име, използвайки собствения си паспорт.

Целият Дамаск се вълнуваше, защото вече бе провъзгласен за столица на Мюсюлманския свят, обеднил се за пръв път от близо две хиляди години. И сунитските, и шиитските лидери приеха халифа. А Дамаск беше център на всичко това.

Но нейното вълнение беше друго. Причината бе отчасти съзряването на плода в утробата й и промените, които ставаха с нейното тяло; и отчасти облекчението от липсата на смъртната присъда, която Ахил толкова отдавна бе предвидил за нея.

Най-често обаче причина за вълнението й бе замайващото усещане, че е била на ръба да загуби всичко и в края на краищата е спечелила. При тази мисъл, докато вървеше по коридора между седалките в самолета, колената й омекнаха и тя едва не падна.

Един мъж зад нея я хвана за лакътя и й помогна.

— Добре ли сте?

— От скоро съм бременна — обясни тя.

— Трябва да се научите да не падате, преди бебето да е станало твърде голямо.

Тя се засмя и му благодари. Остави багажа си в определеното за него място над главата — без да се нуждае от помощ, слава Богу — и седна на мястото си.

От една страна й беше мъчно, че пътува без своя съпруг.

От друга страна бе чудесно, че лети към него и към дома.

 

 

Той я посрещна на летището и я приюти в огромната си прегръдка. Ръцете му бяха толкова дълги. Бяха ли пораснали през няколкото дни, откакто я бе оставил?

Тя отказа да мисли за това.

— Чух, че си спасил света — изрече тя, щом той най-сетне я пусна.

— Не вярвай на тези слухове.

— Моят герой.

— Бих предпочел да съм твоят любовник — прошепна Бийн.

— Моят великан — отвърна тя, също шепнешком.

В отговор той отново я прегърна, после се наклони назад, повдигайки я от земята. Тя се засмя, когато той започна да я върти в кръг като дете.

Начинът, по който я въртеше баща й, докато беше малка.

Начинът, по който Бийн никога нямаше да върти техните деца.

— Защо плачеш?

— Само имам сълзи в очите. Това не е плач, а сълзи от типа „щастлива-съм-да-те-видя“

— По-скоро се радваш, че тук дърветата растат, без да се налага да ги садиш и поливаш.

Няколко минути по-късно излязоха от летището. Той беше прав, тя наистина се радваше, че вече не е в пустинята. През годините, докато живееха в Рибейрау, бе открила колко обича места с тучна растителност. Обичаше земята около нея да е жива, всичко да е зелено, цялата тази фотосинтеза да продължава пред хората без никаква сдържаност. Обичаше създанията, които се хранеха със слънчева светлина и пиеха дъжд.

— Чудесно е да си бъдеш у дома.

— Сега вече и аз съм си у дома — отбеляза Бийн.

— Но ти отдавна си тук — каза тя.

— Но досега те нямаше теб.

Тя въздъхна и се притисна леко към него.

Взеха първото такси.

 

 

Разбира се, отидоха в двора на Хегемонията, но вместо в техния дом — ако изобщо беше техен дом, тъй като се бяха отказали от него в онзи далечен ден на Филипините, когато се оттеглиха от служба при хегемона — Бийн я заведе право в кабинета на хегемона.

Питър я очакваше там заедно с Граф и родителите си. Имаше прегръдки, после пак целувки и ръкостискания, които преминаваха в прегръдки.

Питър им разказа всичко, което се беше случило в космоса. После накараха Петра да им разкаже за Дамаск, макар тя да протестираше, че той не е нищо особено, а просто град, щастлив от победата.

— Войната още не е свършила — напомни Питър.

— Те са изпълнени от стремеж за мюсюлманско единство — каза Петра.

— Както знаете, следващото важно нещо е, че християните и евреите се обединиха — обади се Граф. — В края на краищата единствената пречка помежду им беше тази работа с Исус.

— Хубаво е — каза Тереза — да има по-малко разделение на света.

— Ще са нужни още много разделяния, за да се стигне до въпросното „по-малко разделение“ — подхвърли Джон Пол.

— Аз ви казах, че хората в Дамаск са щастливи, но не знам дали това е правилно — каза Петра. — Вече назряват неприятности. Един имам проповядва, че Индия и Пакистан трябва да се обединят отново под управлението на едно-единствено правителство.

— Нека отгатна — изсумтя Питър. — Сигурно е мюсюлманин.

— Ако им харесва това, което Вирломи причини на китайците — каза Бийн, — направо ще заобичат онова, към което тя може да подтикне индусите, за да се освободят от пакистанците.

— Едва ли — поклати глава Петра. — Все едно Питър да заобича речта на иракския политик, който обяви, че в свят, дарен от Аллах с халиф, няма нужда от хегемон.

Те се засмяха, но скоро лицата им станаха сериозни.

— Може би е прав — каза Питър. — Може би, когато тази война свърши, халифът ще бъде хегемонът, фактически, ако не по име. Лошо ли ще е? Целта беше да се обедини света в мир. Аз се заех доброволно да опитам, но ако го направи някой друг, няма да искам смъртта му, защото ме е изместил.

Тереза го хвана за китката, а Граф тихо се засмя.

— Продължавай да говориш в този дух — усмихна се майка му — и най-сетне ще разбера защо съм те подкрепяла през всичките тези години.

— Халифът не възнамерява да замести хегемона — успокои го Бийн, — нито да заличи нуждата от него.

— Така ли? — изненада се Питър.

— Един лидер не може да закара своите хора на място, където те не искат да отидат.

— Но те искат той да управлява света — възрази Петра.

— Но за да управлява света, Алай трябва непрекъснато да постъпва така, че целият свят да бъде доволен от неговото управление — обясни съпругът й. — Уви, не е възможно да направи един немюсюлманин доволен, без да направи един правоверен мюсюлманин крайно недоволен. Това провали китайците в Индия. Не може да погълнеш една нация. Тя ще намери начин да бъде повърната. Моля за твоето извинение, Петра.

— Значи твоят приятел Алай ще го осъзнае и няма да управлява немюсюлманските народи? — попита Тереза.

— Нашият приятел Алай няма да има никакъв проблем с тази идея — каза Петра. — Въпросът е дали това ще важи и за следващия халиф.

— Надявам се, че няма да си спомняме този ден — подхвърли Граф — като времето, когато ние шестимата сме започнали следващата война.

— Както казах преди — обади се Питър, — тази война още не е свършила.

— И двете китайски армии на фронтовата линия в Индия са обкръжени, а обръчът се затяга — каза Граф. — Аз не мисля, че им е присъщ Сталинградския стил на отбрана, а ти? Турските армии са достигнали Хуанг Хе, а Тибет току-що е обявил своята независимост и изритва китайските войски от земята си. Индонезийските и арабските отряди са неуловими и вече правят сериозен пробив във вътрешните комуникации в Китай. Въпрос на време е те да осъзнаят, че е безсмислено да продължават да убиват хора, когато изходът е неизбежен.

— Ще загинат още много войници, преди правителствата да го осъзнаят — поклати глава Тереза.

— Майка ми винаги гледа оптимистично на нещата — подхвърли Питър и всички се засмяха.

Все пак, накрая дойде време за Петра да чуе разказа за случилото се в двора. Питър разказа по-голямата част, защото Бийн непрекъснато прескачаше всички подробности и бързаше към края.

— Мислиш ли, че Ахил е очаквал Суриявонг да убие Бийн? — попита Петра.

— Аз мисля — отвърна Бийн, — че Суриявонг му е обещал да го стори. Сури е явно е предвидил всичко още от началото. Той се е наложил като необходим за Ахил. Спечелил е неговото доверие. Цената на това беше загубване на доверието на всеки друг.

— Освен на твоето — каза Петра.

— Ами, нали разбираш, аз познавам Сури. Въпреки че човек никога не опознава истински който и да е… само не хвърляй моите думи обратно по мен, Петра…

— Не съм ги хвърлила! Нямах такова намерение!

— Аз влязох в двора без план, само с едно реално предимство. Знаех две неща, които Ахил не знаеше. Знаех, че Сури никога няма да се постави в услуга на човек като Ахил, ето защо бях сигурен, че се преструва. И знаех нещо за себе си. Знаех, че на практика бих могъл да убия хладнокръвно човек, ако е необходимо, за да бъдат в безопасност моята жена и моите деца.

— Да — съгласи се Питър, — мисля, че Ахил до последно отказваше да повярва, че си способен на това.

— Не е било хладнокръвно — обади се Тереза.

— Напротив, беше — възрази Бийн.

— Беше, майко — потвърди Питър. — Това бе правилният избор и Бийн реши да го направи. Едва ли е репетирал, преди да го стори.

— Така постъпват героите — каза Петра. — Правят необходимото, каквото и да е то, за доброто на близките си.

— Заговорихме за герои — подсмихна се Бийн, — значи е време да си вървим у дома.

— Вече? — изненада се Тереза. — Петра току-що дойде. Освен това трябва да й разкажа всичките ужасни истории за трите ми трудни раждания. Мое задължение е да ужася бъдещата майка. Това е традиция.

— Не се безпокойте, госпожо Уигин — успокои я Бийн. — Ще я връщам тук поне веднъж на няколко дни. Не живеем далеч.

— Ще ме връщаш обратно тук ли? — недоумяваше Петра.

— Забрави ли, че напуснахме службата си при хегемона? Ние работехме за него само за да се бием срещу Ахил и китайците. Вече няма какво да вършим тук. Имаме достатъчно пари от пенсиите от Военното училище, така че няма нужда да живеем в Рибейрау Прету.

— Но на мен ми харесва тук — каза Петра.

— Мда-а. Първият семеен скандал — усмихна се Джон Пол.

— Само защото още не си живяла в Араракара. Това е чудно място за Отглеждане на деца.

— Познавам Араракара — възрази Петра. — Ти си живял там със сестра Карлота, нали?

— Живях навсякъде със сестра Карлота, но мястото е наистина чудесно за отглеждане на деца.

— Ти си грък, а аз съм арменка. Разбира се, трябва да възпитаваме нашите деца да говорят португалски.

 

 

Къщата, наета от Бийн, беше малка, но имаше втора стая за бебето и хубава малка градина, както и маймуни, които живееха по високите дървета на съседния имот зад тях. Петра си представяше как малкото й момиче или момче излиза да си играе, чува бърборенето на маймуните и се наслаждава на шоуто, което те изнасят за всички новодошли.

— Но тук няма мебели — изненада се Петра.

— Знаех, че рискувам живота си, избирайки къща без теб — обясни Бийн. — Да избера и мебелировката обаче беше прекалено голям риск, така че тук ти имаш думата.

— Добре. Ще направя за теб богато украсена с гирлянди розова стая.

— Ще спиш ли и ти там с мен?

— Разбира се.

— Тогава богато украсена с гирлянди розова стая ме устройва, щом този цвят е неизменна част от уюта в нея.

 

 

Питър не беше сантиментален и не виждаше смисъл да организира погребение за Ахил, но Бийн настоя поне за опело на гробищата и плати за надписа върху надгробния паметник. Краткото посвещение под името „Ахил де Фландрес“, годината на неговото раждане и датата на смъртта му гласеше:

Роден сакат и в тяло, и в дух,

Той промени лицето на света,

сред всички сърца, които разби

и младите животи, които отне,

бяха собственото му сърце

и собственият му живот.

Нека почива в мир.

Групата, събрала се на гробищата в Рибейрау Прету, беше малка. Бийн и Петра, Тереза и Джон Пол и Питър. Граф се беше върнал обратно в космоса. Суриявонг бе повел своята малка армия обратно към Тайланд, за да помогне на родината си да изгони завоевателите и да се възстанови.

Нямаше много за казване над гроба на Ахил. Не криеха, че са облекчени от неговата смърт. Бийн прочете краткото посвещение, което бе написал, и всеки се съгласи, че то не само беше честно за Ахил, но и великодушно.

Накрая само Питър имаше нещо, което можеше да каже от сърце.

— Аз ли съм единственият тук, който вижда у себе си нещо от човека, който лежи в този ковчег?

Никой нямаше отговор за него. Нито „да“, нито „не“.

 

 

Три кървави седмици по-късно войната свърши. Ако в началото китайците бяха приели предложените от халифа условия, щяха да загубят само новите си завоевания плюс Шинджиянг и Тибет.

Вместо това падна Кантон, Шанхай беше обсаден, а турските войски стигнаха до Пекин.

Така, когато халифът извади новата карта, на провинцията Монголия, на Манджурия и на Тайван бе дадена независимост. Китай трябваше да гарантира безопасността на учителите по религия. Вратите бяха отворени за спечелване на привърженици на мюсюлманската вяра.

Китайското правителство падна веднага. Новото правителство не прие условията за прекратяване на огъня и халифът обяви военно положение, докато не бъдат проведени нови избори.

А някъде сред каменистите терени на най-източната част на Индия богинята от моста живееше сред своите поклонници и очакваше да види дали Индия ще бъде свободна, или само е сменила една тирания с друга.

След края на войната индийци, тайландци, бирманци, виетнамци, камбоджанци и лаосци претърсваха своята земя, някога притежание на завоевателите, за отвлечени членове на своите семейства. Бийн и Петра също търсеха с помощта на компютъра, с надеждата да открият следа от Волеску и Ахил, която да им подскаже къде са загубените им деца.