Майн Рид
Ловци на растения (13) (Приключения сред Хималаите)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хималайска дилогия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Plant Hunters (Adventures Among the Himalaya Mountains), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9гласа)

Информация

Корекция
NomaD(21 юли 2008 г.)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина(15 юли 2008 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Издателство „Астрала“

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Ловци на растения от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ловци на растения
The Plant Hunters
АвторМайн Рид
Създаване1857 г.
Първо издание1857 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман
СледващаПълзачи по скали

Ловци на растения: Приключения сред Хималаите (на английски: The Plant Hunters: Adventures Among the Himalaya Mountains) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1857 година. Негово продължение е романът Пълзачи по скали, издаден през 1864 година.

Сюжет

Трима приятели – Осару, Карл и Каспар се отправят на експедиция в Хималаите в търсене на редки растения за европейските ботанически градини и разсадници. По време на пътуването им попадат в непреодолима ситуация и не могат да се върнат назад. Пътя им е препречен от голяма пропаст, впоследствие попадат в дълбока пещера и дълго търсят път назад. В крайна сметка остават да живеят в хималайска долина, откъснати от външния свят...

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

Романът има четири издания на български език:

  • „Ловци на растения“, София, изд. „Христовъ“, 1901 г., 240 с.
  • „Ловци на растения“, София, изд. „Хемусъ“, поредица „Майнъ Ридъ“, том 11, 1929 г., 152 с.
  • „Ловци на растения“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 54, 1960 г., 251 с.[1]
  • „Пълзачи по скалите. Ловци на растения“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 4, 1980 г., 399 с.[2]

Източници

  1. Ловци на растения – Майн Рид. 1960 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Пълзачи по скалите. Ловци на растения – Майн Рид. 1980 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

Глава XIII
НАЙ-ВИСОКАТА ТРЕВА В СВЕТА

Като вървяха нагоре по течението на реката, от време на време нашите приятели биваха принудени да преминават големи пространства, покрити с трева, известна под името трева на джунглите (Dab-grass), която се издигаше над главата на най-високия от тримата, а дори и да бяха великани, тя пак би ги надвишила.

Самият Голиат[1] или някой циклоп[2] и на пръсти да би се повдигнал сред тази трева, пак не би видял нищо пред себе си.

От любопитство ботаникът премери няколко стръка от тази гигантска трева и установи, че тя е висока цели четиринадесет фута, а в долната си част, близо до корена — дебела колкото човешки пръст. Разбира се, никакво животно освен жирафът не може да подаде главата си над такава висока трева, но в тази част на света няма никакви жирафи, защото тия дългошийни същества се срещат само в Африка и никъде другаде. Тук обаче се раждат диви слонове; и най-едрият от тях може да се скрие във високата морава така лесно, както мишка в тревата на някоя английска ливада.

Но има и други животни, които се установяват на местожителство в тази трева. Тя е любимо свърталище както на тигъра, така и на индийския лъв; ето защо не без чувство на страх нашите ботаници си проправяха път през високите й тръстиковидни стъбла.

Вие навярно сте готови да признаете, че тревата на джунглите е наистина висока трева. Но тя съвсем не е най-високата в света, нито дори в Източна Индия. Вярвате ли, че има трева, пет пъти по-висока? И все пак такава трева съществува и то не другаде, а в Индия. Да, тя е от рода на просото (Panicum arborescens), достига на височина до петдесет фута и стъблата й не са по-дебели от обикновено гъше перо. Този необикновен вид трева обаче е пълзящо растение и вирее в гората, където се увива около дърветата и почти достига върховете им.

„Ето това е най-високата трева в света!“ — навярно ще си помислите вие. Но напразно. Пригответе се да чуете, че има и много по-висока, достигаща изумителната височина от сто фута!

Но вие вече се досещате за какво ви говоря — за нищо друго освен за гигантския бамбук. Това е най-високата трева в света!

Вие познавате бамбука като „тръстика“, но всъщност бамбукът е истинска трева от рода на gramineoe и единствената разлика между него и другите видове трева от този род се състои само в исполинските му размери.

Млади читатели, аз мога смело да заявя, че в цялото растително царство няма други растения тъй ценни за човешката раса, както са „тревите“. Между всички цивилизовани народи хлябът се смята за храна от първа необходимост и ненапразно си е спечелил името „опора на живота“, а почти всички видове хляб се произвеждат от трева. Пшеницата, ечемикът, овесът, царевицата и оризът — всички са треви. Трева е също така и захарната тръстика — тъй ценна поради деликатеса, с който ни снабдява. Бихме изпълнили много страници от нашата малка книга, ако речем да изброим различните видове треви, които снабдяват човечеството с продукти от първа необходимост и с деликатеси. Други страници пък можем да изпълним с имената на треви, които също биха били полезни за човека, но още не се култивират.

От всички видове треви обаче най-интересен е бамбукът. Макар че това благородно растение не дава никакъв хранителен продукт, то попълва повече нужди в стопанския живот на човека, отколкото кой и да е друг представител на растителното царство.

Това, което различните видове палми са за жителите на Южна Америка или тропическа Африка, това е бамбукът за туземното население на Южна Азия и околните острови. Природата едва ли би могла да поднесе на тези люде дар, по-ценен от това благородно растение, чиито леки и грациозни стъбла служат за множество полезни цели. Наистина тия цели са толкова много, че само изброяването им би представлявало доста трудна задача. Ето и някои от тях, за да можете да си съставите мнение за ценните качества на това великолепно растение — бамбука.

Младите издънки на някои видове бамбук се изрязват още докато са крехки и се ядат като аспержи. Порасналите, но още зелени стъбла служат за вази, пропити с постоянна влага и удобни за пренасяне на пресни цветя на стотици мили разстояние. Когато узреят и станат корави, от тях правят лъкове, стрели и колчани, дръжки на копия, мачти на платноходки, бастуни, дръжки за паланкини[3], мостове и парапетите им, както и много други предмети. От здравите сортове бамбук, още докато растат, образуват живи плетове, които нищо не може да разруши освен редовна пехота или артилерия. Като връзват бамбукови стъбла, малайците сглобяват чудно леки стълби, които са удобни за пренасяне от едно място на друго, особено там, където не може да се занесе по-тежко съоръжение. От скълцаните и накиснати във вода листа и стъбла се приготовлява китайска хартия, чието качество може да се подобри, като в сместа се прибави недообработен памук и още по-внимателно се раздроби. С листата на някои дребни видове бамбук китайците облицоват своите чаени сандъчета. Дълги бамбукови стъбла с изрязани междувъзлия служат за водопроводни тръби или с малка допълнителна обработка — за калъфки, в които съхраняват книжни свитъци. Разцепен на тънки ленти, бамбукът представлява здрав и траен материал за плетене на кошници, рогозки, завеси и дори платна на лодки; а на някои по-големи и по-дебели стъбла китайските резбари издълбават красиви орнаменти. Още по-голямо е значението на бамбука като строителен материал. В много области на Индия туземците издигат скелета на къщата си само от бамбук. За под нареждат едно до друго цели стъбла, дебели четири-пет инча, а отгоре ги покриват напреко с ивички от нацепен бамбук, около един инч широки, и ги завързват с влакна пак от тръстика.

Стените на къщите си те правят също от бамбукови стъбла. За тези цел ги разцепват надлъж, изрязват външните им съединителни пръстени, премахват и съответните вътрешни междувъзлия, след това ги оставят на слънцето да съхнат, като слагат отгоре им някаква тежест, за да останат плоски. Цели бамбукови стъбла служат за подпорни греди; самата къща обикновено те покриват с тънки бамбукови летви, дълги шест фута, наредени една върху друга така, че горната летва да достига на два фута от края на долната; по този начин образуват покрив от три пласта. Те правят и друг вид покрив, още по-интересен — избират едри прави бамбукови стъбла, достатъчно дълги, за да стигнат от централната покривна греда до корнизите на къщата; разцепват ги точно на две, изчистват междувъзлията им и така приготвените стъбла нареждат едно до друго, с кухата или вътрешна страна отгоре; върху тях нареждат втори пласт, но с външната или изпъкнала страна отгоре. Вторият пласт се нарежда върху първия по такъв начин, че всяка изпъкнала част да легне върху две съседни вдлъбнати части, точно там, където ръбовете им се допират, така че да се образуват улейчета, по които да се стича дъждовна вода.

Това са само някои от случаите, в които се употребява бамбукът, изброени от един любознателен писател; те едва ли представляват и една десета част от всички цели, за които местното население в Индия употребява тази ценна „трева“.

Едно от най-забележителните качества на бамбука е, че той може бързо и удобно да се реже и дяла и да се приспособява за най-различни цели. Видният английски ботаник Хукър разказва, че неговите шест прислужници му построили напълно мебелирана къща от бамбук със столове и маси само за час.

Има много видове бамбук — може би около петдесет; някои от тях виреят в Африка и Южна Америка, но по-голям брой принадлежат на Южна Азия, дето е истинската родина на тези гигантски треви. Тия видове се различават един от друг в много отношения — някои са дебели и здрави, докато други са леки, крехки и еластични. Но най-много се различават те по своите размери. Срещат се най-различни големини — от тръстиката джудже, тънка като житно стъбло и само два фута висока, до грамадния бамбук, дебел колкото човешко тяло и висок до сто фута!

Бележки

[1] Голиат — филистимски едър юнак, споменат в Библията. Б. пр.

[2] Циклопи — митични сицилийски еднооки великани. Б.пр.

[3] Паланкини — ориенталски носилки. Б. пр.