Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Free Lances (A Romance of the Mexican Valley), 1878 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Ст. Флоров, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Майн Рид. Мексико, Мексико. (включва „Самотно жилище“ и „Борци за свобода“)
Второ издание
Под общата редакция на Пелин Пелинов
Редактор Мария Арабаджиева
Художник Георги Гаделев
Технически редактор Димитър Матеев
Дадена за набор на 25 VI. 1992 г.
Подписана за печат на 12. VIII. 1992 г.
Печатни коли 13,50. Издателски коли 11,34.
Формат 84×108/32. Техническа поръчка № 21118.
Цена 14,96 лв.
Издание на СД-во „ДЕТЕЛИНА 6“
Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
ISBN 954-8043-05-X
История
- —Добавяне
VIII
От познатите действащи лица в нашия роман не само Карлос Сантандер, Флоранс Керней и Крис Рок се озоваха от Ню Орлеънс в Мексико. Същото стори и дон Игнасио с дъщеря си. Земите му бяха върнати и спечелвайки милостта на диктатора, най-сетне Игнасио Валверде бе назначен за министър.
Всичко това той дължеше на Сантандер. Красивият адютант, ползващ се с доверието на диктатора, лесно отмени указа за заточението на дон Игнасио и издействува позволението той да се върне в отечеството си.
Не е трудно да се отгатне причината за всичко това; тук играеше роля не приятелството, не човеколюбието, а само страстта към дъщерята на дон Игнасио. Страхувайки се да остане в Ню Орлеънс след дуела, Карлос не би могъл да вижда повече Луиса Валверде. Само егоистичната любов го подтикна да иска милост за политическия престъпник; колкото до връщането на имотите на дон Игнасио, то бе само последица от реабилитиране правата на заточеника. Почестите, както и новият висок пост му бяха подарени от самия Санта Ана. Причината, която го подбуди да облагодетелства един доскорошен политически враг, бе същата, която движеше и Карлос Сантандер — мексиканският диктатор също бе забелязал Луиса Валверде, а тя наистина бе красива.
За оправдаването на дон Игнасио може да се каже още много: изгонването от отечеството, което доведе до изгубване на имотите, раздялата с другарите, необходимостта да живее в чужда страна, сред непознати хора; най-после, нуждата да работи за насъщния — такова бе неговото положение в Ню Орлеънс. Той понасяше тези изпитания търпеливо и безропотно. И затова няма нищо чудно в неговото решение след официалното съобщение за помилване да се върне в родината си.
Познавайки добре своя покровител Карлос Сантандер, той си обясняваше и причините, които го бяха накарали да се застъпи за него. От онази паметна вечер, когато Сантандер се показа в такава лоша светлина, той престана да посещава Валверде, но се яви няколко дни след дуела с пластир на бузата и превързана ръка. Надяваше се, че мълчанието на Дюперон и доктора могат да бъдат в негова полза; останалите свидетели, както той научи, бяха заминали за Тексас. Значи нямаше защо да се бои. И той излъга нагло как в дуела нанесъл толкова рани на Керней, че животът му бил в опасност.
Разказа това не на Луиса, а на баща й; когато този слух стигна и до нея, тя едва не се поболя от скръб, но Сантандер бе вече отпътувал и нямаше от кого да узнае подробностите. След няколко месеца, срещнали се вече в Мексико, той повтори същата измислица. Прочете за Керней в един американски вестник, в който при описването на Мирския бой, бяха казани доста ласкави думи за капитана. В числото на убитите неговото име липсваше, от което следваше, че той е жив.
Ето какво бе положението на нашите герои след Мирския бой: Карлос Сантандер — полковник в щаба на диктатора, дон Игнасио Валверде — министър; дъщеря му — красавица, която се ползува с всеобщо внимание; Флоранс Керней, бивш капитан доброволец и Крис Рок, най-добрият стрелец в целия отряд — оковани в един ужасен затвор.
Обаче ги очакваше още по-голямо унижение, за което Керней се досети. Уроците, които той взе от Игнасио, не бяха напразни; разговорите, които води с войниците по време на походите, му дадоха възможност да усъвършенства испанския език. Карлос навярно бе предположил, че вратата на затвора е достатъчно дебела, за да не се чува нищо в килията. Но ирландецът чу много неща и най-сетне разбра защо той и Крис Рок бяха хвърлени в затвора заедно с най-отвратителните престъпници.
— Сеньор дон Педро — казваше Сантандер, — тези тексасци са мои стари познати; срещнах ги в Ню Орлеънс, дето помежду ни се завързаха отношения, които не намирам за нужно да описвам. Нека ви бъде известно че аз съм задължен на двамата затворници и затова искам да им се отплатя. Мога да разчитам на вас, нали? Отговорът на дон Педро доказваше, че той прекрасно бе разбрал всичко:
— Да, вие можете да разчитате на мен. Кажете само какво желаете и вашата заповед веднага ще бъде изпълнена.
— Прекрасно — каза Сантандер, след като помисли малко, — искам, първо, да им дадете възможност да подишат въздух на улицата, не само на тексасците, но и на другите двама.
— Нима! — отвърна учудено началникът на затвора. — Затова те трябва да ви благодарят.
— По-малко, отколкото предполагате, ако знаете каква работа ще им дам.
— Каква работа?
— Малка…
— На коя улица?
— Кайе де Платерос.
— Кога?
— Утре. Ще ги изведете сутринта и ще ги оставите до вечерта, докато премине процесията. Вие ме разбирате?
Струва ми се, че да, полковник. Веригите ще останат ли на тях?
— Да, непременно; искам да останат оковани тъй както са сега: джуджето с великана, а другите двама заедно.
— Всичко ще бъде изпълнено.
С това завърши любопитният разговор. Керней съобщи чутото на Крис Рок, но сам пе знаеше как да си обясни това; обаче другите двама затворници, които също така разбраха разговора, бяха съвсем наясно.
— Добре — извика джуджето, — това значи, че не ще минат и 14 часа, когато ще се търкаляме до пояс в мръсотии. Прекрасно, няма какво да се каже! Ха-ха-ха!
Слушайки смеха на този изрод, можеше да се мисли че му предстоеше не някоя отвратителна работа, а твърде приятно удоволствие.