Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Free Lances (A Romance of the Mexican Valley), 1878 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Ст. Флоров, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Майн Рид. Мексико, Мексико. (включва „Самотно жилище“ и „Борци за свобода“)
Второ издание
Под общата редакция на Пелин Пелинов
Редактор Мария Арабаджиева
Художник Георги Гаделев
Технически редактор Димитър Матеев
Дадена за набор на 25 VI. 1992 г.
Подписана за печат на 12. VIII. 1992 г.
Печатни коли 13,50. Издателски коли 11,34.
Формат 84×108/32. Техническа поръчка № 21118.
Цена 14,96 лв.
Издание на СД-во „ДЕТЕЛИНА 6“
Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
ISBN 954-8043-05-X
История
- —Добавяне
XXVIII
Като минава Сан Аугустин, големият път, който стига до Педрегал, на места пресича издигащи се скали от застинала лава. От другата му страна се шири богата с растителност низина, където всички стопани на вили изпращат добитъка си на паша…
В минутата, когато джуджето напусна своите благодетелки, на известно разстояние от селото вървеше човек с коларски дрехи. Това беше слугата на дон Игнасио Хосе. В ръцете си носеше два оглавника за двата коня, които трябваше да отведе в конюшнята.
Наближил Педрегал, където пасяха конете, коларят видя на скалата вълк, който дебнеше конете. Хосе се хвърли върху него, завъртя оглавника и уплашеното животно избяга.
В това време коларят попадна в сянката. Готвейки се да излезе на пътя, той съгледа джуджето и веднага позна един от бегълците през онзи бележит ден Вместо да заговори с него, той се скри зад скалата. Сорильо, като доближи пасището, се спря учуден.
— О — извика той, като видя конете, които бяха осветени от луната, върви ми! Колко щастливи срещи!
В тази минута се чу конски тропот и на пътя се появи кавалерия, която летеше право към него. За миг джуджето се покачи на скалата и се скри там.
Като следеше ескадрона, то не забеляза коларя, който бе съвсем близо до него. Хосе позна един от офицерите, полковник Сантандер, който, макар и студено приеман, все пак навестяваше понякога Луиса Валверде.
— Стой! — извикаха офицерите, като видяха пред себе си джуджето, което изплаши конете.
— И дяволът не може да бъде по-грозен от този изрод! — извика Сантандер, като заповяда да се движат бавно.
— Не, сеньор полковник — отговори Сорильо, — аз не съм дявол, а бедно същество, подиграно от природата, което не би трябвало да изчезне от паметта на ваше сиятелство.
— Не беше ли в Акордада заедно с тексасеца великан?
— Да, сеньор полковник.
— Къде бе досега?
— Ах, ваше сиятелство, затова бързах да дойда тук, за да ви разкажа всичко. Какво щастие, че ви срещнах! Аз съм много изморен и отслабнал, нищо не съм ял, откакто напуснах планината.
— Ти си бил в планината?
— Да, сеньор полковник, бях там, където се криеха тези, които ме държаха насила. Ако желаете да узнаете всички подробности, по-добре ще е да поговорим без свидетели. Има неща, които никой външен не трябва да чуе.
Сантандер бе на същото мнение, обърна се към един офицер, предаде му командването на ескадрона и се оттегли настрана.
Джуджето подробно разказа на Сантандер всичко, което се бе случило с него от минутата на бягството. Като го изслуша, Сантандер се повдигна на стремената. Лицето му доби победоносен израз.
— Най-после! — извика той. — Сега всички козове са в моите ръце и врагът не ще ми избяга.
Като помисли за момент, той извика офицера, от когото поиска двама войници.
Когато дойдоха, им заповяда да арестуват джуджето и добре да го пазят.
После, като се присъедини към ескадрона, се върна заедно с него в града.