Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Free Lances (A Romance of the Mexican Valley), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
hammster(2008)
Разпознаване и корекция
crecre(2008)

Издание:

Майн Рид. Мексико, Мексико. (включва „Самотно жилище“ и „Борци за свобода“)

Второ издание

Под общата редакция на Пелин Пелинов

Редактор Мария Арабаджиева

Художник Георги Гаделев

Технически редактор Димитър Матеев

Дадена за набор на 25 VI. 1992 г.

Подписана за печат на 12. VIII. 1992 г.

Печатни коли 13,50. Издателски коли 11,34.

Формат 84×108/32. Техническа поръчка № 21118.

Цена 14,96 лв.

Издание на СД-во „ДЕТЕЛИНА 6“

Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

ISBN 954-8043-05-X

История

  1. —Добавяне

XII

— Животът на моя беден Руперто е в опасност. В това съм уверена и може би аз ще стана причина за неговата смърт!

Графинята произнесе тези думи, като че не бе на себе си, докато пътуваха с Луиса обратно към къщи.

Може би приятелката й не би чула тези слова, ако не отговаряха напълно и на нейната тревога, защото и тя мислеше за опасността, която заплашва скъпия за нея човек. И с ужас се питаше: не е ли тя виновна затова?

— Вие се страхувате, че ще станете причина за неговата смърт? — извика Луиса Валверде. — Да, струва ми се, че ви разбирам…

— Да не говорим повече, това е твърде ужасно, По-късно ще узнаете всичко. Сега трябва, без да губим време, да се заловим на работа, като използваме всички наши сили. Боже, помогни ни!

Не по-малко загрижена и тъжна от графинята, Луиса се задоволи да повтори възклицанието на своята приятелка:

— Боже, помогни ни!

Известно време двете мълчаха, потънали в своите мисли; сетне графинята отново забеляза:

— Колко съжалявам, amiga mia, че не сте способна на хитрост!

— Света Дево — извика приятелката й, изненадана от странната забележка, — но защо?

— Дойде ми една идея, с която ще можем да постигнем нещо, но ако и вие ме подкрепите.

— О, Исабела, какво не бих направила, за да спася Керней!

— Вашата помощ ми е необходима да освободим Руперто, а не Керней. За последния аз ще се погрижа сама.

Удивлението на дъщерята на дон Игнасио все повече се усилваше. Какво искаше графинята от нея? Най-сетне тя се реши да попита:

— Каква роля ми определяте?

— Ролята на ловка кокетка и нищо повече. Кокетството съвсем не беше в характера на Луиса Валверде. Имайки голям брой поклонници, тя в никакъв случай не можеше да бъде упрекната в лекомислие. От деня, в който обикна Керней, сърцето й принадлежеше само нему. Мнозина я осъждаха, че е твърде недостъпна и студена, без да подозират колко силно биеше сърцето й, ала само за един човек. Средството, което измисли Исабела, дълбоко смути нейната приятелка. Като видя вълнението й, графинята побърза да добави:

— Това е само временно, мила. Няма да играете тази роля тъй дълго, че да се компрометирате; при това аз съвсем не ви предлагам да завъртите главите на всички ваши поклонници, а само на едного.

— На кого?

— На Карлос Сантандер, хусарския полковник, адютанта на негово превъзходителство. Неговата репутация не е много почтена, но той се ползва от милостта на Санта Ана.

— Ах, Исабела, каква заблуда е да се предполага, че аз мога да имам някакво влияние върху него! Карлос Сантандер много по-малко от всеки друг желае да спаси Флоранс Керней и знаете ли защо?

— Да, зная. Но той може да ми помогне да освободя Руперто. За щастие, моите лични качества не са оценени от полковника, който предпочита вас. Той не е озлобен срещу Руперто, но го преследва само за да угоди на своя началник.

— Какво трябва да правя?

— Вие трябва да любезничите с него, макар и привидно, дотогава, докато постигнем желаното.

— Уверена съм, че от това нищо няма да излезе.

— Точно обратното, amiga mia. Наистина това ще бъде много досадно, но ще го направите за мене, нали? За благодарност аз ще постъпя също така и ще играя друга роля пред друг човек, за да спася Флоранс Керней!… Нали ме разбирате?

— Не напълно.

— Друг път ще ви обясня по-подробно, позволете само…

— Драга Исабела, за вас съм готова на всичко.

В тоя момент екипажът спря пред дома на Луиса. Графинята, която освободи коларя, отиде при своята приятелка.

— Да не губим време — каза Исабела, — трябва да се възползваме от случая, ако той ни се удаде още днес, по време на процесията.

— Тежко ми е да мисля за нея. Да съзнаваш, че всички се веселят, а в това време той гние в затвора! Ние ще минем край него! Чувствам, че у мен ще се яви безумно желание да се хвърля към него.

— Да, това ще бъде най-доброто средство да погубите Флоранс и никога повече да не го видите. С това бихте разрушили целия ми план. Аз ще ви обясня всичко, като му дойде времето.

— Значи вие непременно ще идете?

— Да, заради моя проект; ето защо ви моля да ме вземете със себе си. Санта Ана не трябва да се дразни, и колкото да му бях сърдита, все пак съжалявам, че си позволих такова рязко отношение с него. Но можех ли спокойно да слушам Руперто да бъде наричан крадец! Впрочем няма лошо без добро. И така, по-скоро се облечете, вземете си най-хубавите дрехи, поставете скъпоценностите си, а най-главното — бъдете готова при пристигането на парадната кола. Дявол да го вземе! — добави тя, като погледна часовника, трябва да побързаме. Аз също трябва да се облека.

Като направи няколко крачки към вратата, Исабела изведнъж спря.

— Още една дума — каза тя. — Като разговаряте с Карлос Сантандер, недейте да правите печална гримаса. Скръбта е лошо оръжие за постигане на каквато и да е цел. Окуражете се, моля ви, поне когато сте със Сантандер. Изглеждайте весела, усмихвайте се непринудено. И аз от своя страна ще се държа тъй със Санта Ана.

Когато Исабела Алмонте остави своята приятелка, на лицето й веднага се появи тъга; и тя не по-малко от Луиса имаше нужда от кураж, като с големи усилия се опитваше да изглежда весела и безгрижна.