Майн Рид
Самотно жилище (25)

XXV

В долината на един от притоците на най-голямата река ла Мексико, Рио Гранде, сред разкошна растителност се беше разположил на лагер отрядът на Урага. На пръв план стояха две палатки: до едната от тях имаше часовои; малко по-далеч група войници, разположени около огън, си готвеха обяд. На петдесет крачки лежаха вързани Миранда и докторът.

След като раздели отряда си, Урага изпрати главната му част в Албукерке, а сам той с адютанта, пленниците и малък отряд се връщаше на север и като стигна до тази прелестна долинка, окръжена от поляни и гори, реши да се разположи тук на бивак. Тази долина, с не съвсем правилна кръгла форма, беше разположена до самата гора, покрита с гъсти, зелени листа, край която течеше като сребърна лента бъбрив ручей. Не беше възможно да се въобрази по-живописно, по-привлекателно кътче! Но, разбира се, не тази причина накара Урага да се спре тук: имаше съвсем други подбуди.

— Адютант — обърна се Урага, лежейки на постлана на тревата кожа, към Роблес, който седеше на походно столче, — наредихте ли да поставят стража?

— Да, полковник. Но от какво се боите?

— Още не мога да ви кажа.

Урага се замисли, като разглеждаше кълбетата дим от цигарата си.

— А колко време смятате да прекараме тук, полковник?

— Зависи от много причини. Във всеки случай няма да вземем със себе си пленниците.

— Решили сте да ги освободите?

— Не, те трябва да умрат! Не говоря, разбира се, за жените, особено за прелестната Адела, кой мъж може да желае смъртта на жена си… преди медения месец? Адела трябва да стане моя и ще стане!

— Но, полковник, за това не е нужно да се убива брат й. Вземете от Миранда съгласие за този брак и той, като знае, че животът му е във ваши ръце, разбира се, ще се съгласи.

— Тук ще се съгласи — възрази Урага, — но не и в Санта Фе.

— Забравяте, че можете да се венчаете и из пътя, в първата църква.

Урага запали нова цигара, като обмисляше съвета на Роблес…

— Ами ако тя ми откаже? — попита той.

— Тогава ще направите това, което предполагахте.

— Ще се опитам да се възползувам от съвета ви — промълви Урага.

— Ей — извика той към един войник, очевидно сержант, ела тук!

Последният приложи ръка до козирката и изтича при своя началник.

— Разпореди да се готвят за отстъпление. Идете при реката и разгледайте къде е по-удобно да се премине. Вземи със себе си всички освен Халвес, който пази пленниците.

Скоро отрядът тръгна, а Урага повика при себе си Халвес и му даде някакви нареждания.

След малко часовоят се върна при пленниците, развърза краката на доктора, заповяда му да стане и го отведе настрана. След това до лежащия Миранда се приближи Урага.

— Сеньор Миранда — започна той, — заповядах да отведат другаря ви, за да остана насаме с вас. Трябва да ви кажа нещо сериозно. Знаете ли вие, че вашият живот е в моите ръце? Ако аз ей сега допра револвера си до главата ви и я пръсна, никой няма да ми иска сметка за това. Освен това мога да ви предам на съда, който ще ви осъди на смърт за измяна към правителството.

— Зная всичко това — отговори Миранда — и зная, че сегашното правителство не признава ни справедливост, ни закон.

— Е, да! Ето защо аз се надявам, че ще се съгласите на предложението, което искам да ви направя. Дайте ми сестра си и аз ще ви запазя живота.

Миранда от негодувание не можа да произнесе нито дума.

— Може би не ме разбрахте, дон Валериан Миранда? — продължи неговият мъчител. — Искам вашата сестра за жена и ако вие не възразите, тя ще се съгласи, за да спаси живота ви.

Миранда продължаваше да мълчи, което окончателно изкара Урага от кожата му.

— Ако ми откажете, то утрешното слънце няма да ви види между живите. Отговорете ми веднага — да или не?

— Не! — почти изкрещя Миранда, — Мъчете ме, изтезавайте ме, всичко бих понесъл по-лесно, отколкото да ри видя мъж на сестра ми! Няма да успеете да склоните нито мен, нито моята благородна Адела. Тя ще предпочете да умре заедно с мен!

— Ха-ха-ха! — разсмя се Урага, но в смеха му звучеше отчаяние. — Ще видим! Жените не са толкова глупави и вашата сестра ще оцени по-добре честта, която искам да и окажа. А за да ви спася, пожелайте ми успех!

Раздразнен от отказа на брата, Урага реши на всяка цена веднага да получи отговора на сестрата.

Без всякаква церемония той влезе в палатката на Адела и с тон, който не допуска възражение, заповяда да се отстрани Кончита. Адела изпълни желанието му, а после обърна към него отслабналото си, измъчено лице.

— Сега, дон Урага — каза тя, обяснете ми защо ви беше нужно да останете с мен насаме?

— Моля ви, сеньорита, да не говорите с мен с такъв тон. Идвам като приятел, макар че известно време действах по отношение на вас като враг. Но в оправдание мога да кажа, че аз изпълних само заповедта на началството?

— Сеньор, вие вече неведнъж се оправдавахте с това — промълви тя, като го гледаше с недоверие. — Мисля, че вие дойдохте тук за нещо друго.

— Познахте. Но не мога да се реша да го изкажа от страх да не ви разстроя.

— След това, което стана, чудно ми е, че вие можете да се грижите за това — Когато произнасяше тези думи, тя цялата трепереше въпреки усилията си да изглежда спокойна.

— Доня Адела, моят дълг ме застави да арестувам брат ви, а сега трябва да изпълня присъдата на местните военни власти и да го екзекутирам.

— Света Богородице! — извика тя, като пребледня. — Истина ли е?

— Да.

— Полковник Урага, вие няма да изпълните жестоката присъда. Та това би било просто убийство! Няма да опетните душата си с подобно престъпление.

— Трябва да се подчинявам, доня Адела.

— Бедният ми брат! Пощадете го! Нима не можете да го спасите?

— Мога.

— И ще го спасите?

— Ще го спася…

Той произнесе думите с такава готовност, че по лицето й се изписа израз на благодарност. Но тъкмо направи движение да хване ръката му, когато изведнъж разбра по израза му, че той още не е дал обещание, още не е довършил фразата си. И действително прибави:

— Но при едно условие…

Всичката й радост изчезна. Тя твърде добре го познаваше, за да не се съмнява, че условията ще бъдат тежки.

— Какво е то?

— Вашето съгласие да станете моя жена. Това е всичко, за което ви моля — продължи все по-страстно. — Обичам ви с всичката сила на душата си, обичам ви от много години. О, сеньорита, бяхте още момиченце, когато аз, младеж, син на прост земеделец, вече ви обичах, без да смея да повдигна очи към вас! Но сега моето положение е друго. Имам голямо състояние и високо положение. И това ми дава право да си избера жена от аристократичните семейства на Мексико, дори вас, сеньорита, в краката на която падам. — И той се отпусна пред нея на колене, очаквайки нейния отговор.

— Доня Адела — продължи с молещ глас, — ще направя всичко за вашето щастие, всичко, което е по силите на мъжа! Спомнете си за брата си! Рискувам живота си заради неговото спасение. Току-що говорих с него и той се съгласи да станете моя жена.

— Вие ли казвате това? — с недоверие попита тя. — Не вярвам и няма да повярвам, докато не чуя думите от брат си.

Бързо премина край коленичилия Урага и преди той да успее да протегне ръце и да я задържи, тя изскочи от палатката. Когато се затича след нея, тя вече стоеше на колене пред лежащия си брат и го прегръщаше.

— Дон Валериан — обърна се към пленника побеснял Урага, — настоявам сестра ви да ви предаде съдържанието на разговора ни с нея. Иначе сам ще направя това.

— Сестра ми ми съобщи всичко, дори вашата лъжа, с която сте се опитали да я убедите.

— Стига, сеньор. Постъпих честно, като открих цялата истина. Обичам доня Адела много отдавна, това ви е известно. И какво искам аз? Да стане моя жена! И когато вие станете мой шурей, за мен ще бъде радост и дълг да ви покровителствам.

— Това никога няма да стане — твърдо произнесе Миранда.

— Мнението на сестра ви такова ли е? — попита Урага, без да сваля очи от Адела.

Като знаеше или предполагаше, че ако откаже, веднага ще убият брат й, младата девойка не се решаваше да произнесе съдбоносното „не“.

Дон Валериан разбираше какво става в душата на сестра му и още веднъж произнесе:

— Мила сестро, не се грижи за мен! Хиляди пъти предпочитам да умра, отколкото да те видя жена на този подлец.

— Безумец! — изсъска Урага. — Е, щом е тъй, умри! А след твоята смърт тя ще стане моя любовница!

Миранда от негодувание се дръпна с цялата си сила, разкъса въжетата, скочи на крака и преди Урага да успее да се опомни, той му взе сабята. Чак когато замахна, Урага отскочи настрана. Миранда се хвърли след него, но почти веднага бе обкръжен от войници начело с Роблес.

Безумна мисъл се мярна в главата на Миранда.

— Адела — обърна се той с молещ глас към сестра си, която го прегръщаше, за да го защити от войниците, мила сестро, да умрем заедно!

Адела разбра смисъла на думите му.

— Да, Валериан, да умрем! Света Богородице, приеми нашите души! — шепнеше тя.

Сабята вече беше издигната над главата на девойката… Още миг, и тя би била убита, а след нея и той. Изведнъж любящата и предана Кончита с отчаян вик се хвърли към тях и задържа ръката на брата.

Войниците веднага го хванаха, обезоръжиха го и отново го вързаха, а Адела отведоха в палатката, като поставиха усилена стража.