Майн Рид
Самотно жилище (22)

XXII

Безсънната нощ, прекарана в мъчително напрежение на върха на хълма, се стори на Франк и Уолтър цяла вечност.

Хамерсли през всичкото време го молеше да слязат п да се промъкнат край стражата, но той не се съгласяваше, като считаше това за явно безумие.

— Наистина — казваше, — ще избием няколко, но и ние ще загинем.

— Но стоенето тук ме убива още повече! — настояваше Франк. — Помислете само какво става сега с Адела?

— Уверявам ви, че нито за нея, нито за Кончита трябва да се безпокоим. Te и двете ще останат живи и здрави и в края на краищата ще ги изтръгнем от ръцете на негодяите.

Чу се далечен лай на кучетата, после човешки глас, който молеше за пощада, и най-после всичко утихна.

— Слава Богу, изстрели не се чуват — развълнувано произнесе Франк. — Миранда е разбрал, че е безсилен, и се е покорил. Вероятно сега всичко е свършено и те са взети в плен.

— Докато са живи, не трябва да се отчайваме — утешаваше Уолтър другаря си.

Макар че неговите думи звучаха успокоително, скоро и двамата изпаднаха в отчаяние.

До обяд на следващия ден, когато мъглата се разпръсна, двамата приятели не откъсваха поглед от самотното жилище, оградено от всички страни с войници.

Скоро се чу команда, всички възседнаха конете си, наредиха се по двама и започнаха да се отдалечават бавно от ранчото, като се скриваха зад стъблата на дърветата, подобно на огромна, блестяща змия.

Най-после отрядът се приближи към двамата приятели и вървящият най-отпред мина толкова близо до тях, че те отлично можаха да го разгледат. Сърцето на Хамерсли заби толкова силно, че имаше опасност да се пръсне. Но нито той, нито ловецът спираха дълго погледа си на началника на отряда: и двамата търсеха с очи годениците си. Ето младата сеньорита, възседнали своята Лолита, а наред с нея яздеше муле и Кончита. И двете бяха обкръжени от стража. А ето и дон Валериан, и докторът с вързани назад ръце, здраво привързани за седлата, и с двама войници, които водеха конете им. Когато стигна до лагера на стражата, отрядът се спря. Една и съща мисъл едновременно хрумна на Уолтър и Франк.

— Да се възползуваме ли от пушките си, Франк?

— И аз мисля за това. За жалост ние сме твърде далеч от тях.

Чу се команда за тръгване и целият керван отново се задвижи нататък, откъдето беше дошъл.

Отрядът вървеше толкова бавно, че и след час още не беше се скрил от погледа.

Решили да го следват, приятелите нахраниха мулетата, похапнаха и се приготвиха за път.

Изведнъж чуха пръхтене на кон и като се скриха зад огромен камък, внимателно надзърнаха и видяха слугата Мануел.

— Проклето куче — процеди през зъби Уолтър. — Какво прави тук и защо не тръгна с другите?

— Вероятно крои някоя нова мерзост — отговори Франк.

— Във всеки случай тук има нещо подозрително и аз искам да се помъча да го хвана. Може би ще успея да се приближа до него толкова бързо, че той няма да успее да скочи от коня си. А вие ме почакайте тук, Франк.

— Не го убивайте, Уолтър, може да ни съобщи важни за нас сведения.

Хамерсли остана сам и най-печални мисли го обхванаха. Все по-малко и по-малко вярваше във възможността да освободи Миранда и не беше напълно уверен, че ще изтръгне от ръцете на негодника Адела преди катастрофата, която безсъмнено я застрашаваше.

Повече от половин час прекара в тези тъжни размишления, когато изведнъж се чу условният сигнал — изстрел, и като подкара мулето, бързо стигна до ранчото, където намери приятеля си и индианеца.

— Преди всичко — каза Франк, като погледна вързания и лежащ на земята Мануел — трябва да узнаем от него всичко, каквото е възможно.

— Предоставете това на мен — предложи Уолтър. И като допря до гърдите на измамника острието на ножа, ловецът без голям труд получи признанието на индианеца. Знаейки благородството на тези хора, той дори обясни причината, която го накара да постъпи толкова гнусно. Отиде още по-далеч, като изложи подлеца Урага. Но не можеше да отговори на въпроса, който най-много интересуваше Франк и Уолтър. Какво мислеше да прави Урага с пленниците? Бе чувал само, че нямаха намерение да водят в Албукерке ни дон Валериан, ни доктора.

Но за жените наистина нищо не знаеше, макар да бе дочул, че Урага говореше нещо на Роблес за сеньоритата.