Майн Рид
Самотно жилище (1)

I

В централния град на северните мексикански провинции — Чигуагуа, разположен сред голи степи, заобиколен от скали, се извършваше тържествена религиозна церемония — едно често явление за мексиканските градове. Тази необикновено грандиозна процесия символизираше шествието на Христос към Голгота. В нея вземаха участие всички съсловия, включително и войските. За духовенството тя беше източник на големи доходи и то беше най-активно.

По това време в Чигуагуа съществуваше само едно ханче с гостилница от каубойски тип. Сред посетителите беше и един млад американец от щата Кентъки на име Франк Хамерсли. По своята красота и телосложение той напомняше бог Аполон. Дрехите и обноските му показваха, че е свободен и богат джентълмен. Той стоеше пред гостилницата и наблюдаваше процесията. От израза на лицето му можеше да се разбере, че събитието никак не го учудва и не е ново за него. Колоната пред входа го закриваше и затова господинът не считаше за нужно да сваля шапка. Разбира се, той би направил това, ако предполагаше, че някой може да го забележи, тъй като не желаеше да оскърбява религиозното чувство на когото и да било, а още повече па мексиканските фанатици, макар че сам той беше протестант.

Твърде скоро обаче Франк забеляза обърнатите към него заканителни погледи и чу глух ропот от недоволство сред минаващата тълпа. Като разбра причината за това, той веднага се опита да се скрие зад колоната, но вече беше късно. Острият поглед на един фанатик офицер, който яздеше начело на отряд улани, го видя и бързо се приближи с гола сабя към него.

— Долу шапката и на колене, негоднико: — извика той.

Но неговата заповед не постигна желания резултат и офицерът с удар на сабята свали шапката от главата на непослушника. Американецът се облегна на стената, за да не падне. След секунда се опомни, извади револвера си и в следващия момент куршумът щеше да прониже главата на дръзкия улан, ако не бе се намесило трето лице, което спря ръката на Франк. Отначало помисли, че има работа с нов враг, но скоро се убеди в противното.

— Нямате право, капитан Урага — обърна се непознатият към улана. — Този джентълмен е чужденец и не е запознат с обичаите на страната.

— Имаше достатъчно време да се запознае с тях, за да изпита уважение към светата Църква! Но с какво право се намесвате, полковник Миранда?

— С правото на човек и на ваш началник.

— Вие не се намирате във вашия район. Ако, бяхте в Албукерке, щях да ви се подчинявам, но в Чигуагуа — никога.

— Помнете, че ще отговаряте за нанесената от вас обида. Не си въобразявайте, че сегашният диктатор, вашият покровител Санта Ана, ще може и в този случай да ви помогне. Навярно сте забравили, капитан Урага, че сегашното правителство се счита отговорно за непочтителното отношение към великата република, чийто гражданин, струва ми се, е този млад човек.

— О! — извика офицерът. — Проповядвайте на друг, полковник Миранда, аз нямам време да ви слушам. Вървете и двамата по дяволите!

И с това мило пожелание капитанът пришпори коня си и отново застана начело на отряда. Процесията бавно напредваше и скоро всички забравиха за скандала. Франк и неговият защитник влязоха в гостилницата.

Развълнуван и объркан от нанесената му обида, младият американец се чудеше какво да предприеме. Потърси помощ от новия си познат, който току-що го предпази от престъпление.

— Какво да правите? — повтори полковникът. — Най-добре е да забравите всичко, ако милеете за живота си.

— Простете, сеньор, но това е невъзможно! Аз съм американец и не мога да отмина подобно оскърбление без отговор. Като джентълмен ще поискам удовлетворение и капитан Урага не ще се осмели да ми откаже.

— Непременно ще откаже под предлог, че сте чужденец.

— Но какво да правя? Аз съм сам тук.

— Е, ще ви помогна, щом упорствате. В качеството на ваш секундант ще отида при капитан Урага и той ще получи поканата ви.

— Как бих могъл да изкажа моята благодарност?

— Не трябва, не трябва! Кажете ми, умеете ли да боравите с шпага?

— Достатъчно, за да не се боя, че ще изгубя живота си.

— Прекрасно! Ние, мексиканците, кой знае защо, сме убедени, че американците са много слаби фехтовачи и навярно този страхливец Урага ще избере шпагата.

— И ще бъде много разочарован.

— Радвам се. А сега ще изслушам вашите инструкции и ще отида при него.

На другия ден по време на дуела с шпаги младият американец прояви изключително умение; той изби няколко предни зъба на Урага и силно обезобрази страната му с дълбока резка.

— Сеньор Хамерсли — обърна се към него полковник Миранда, когато след дуела седяха в ресторанта на чаша вино, — мога ли да ви попитам къде смятате да заминете сега?

— В Санта Фе, столицата на Ню Мексико, а оттам с някой керван ще се върна в Съединените Щати — А кога по-точно?

— Не съм решил.

— Съветвам ви незабавно да тръгнете и по-добре днес, отколкото утре.

— Какво говорите, полковник Миранда?

— Оставайки тук, всяка минута рискувате живота си. Не познавате капитан Урага! Въпреки военния си мундир всъщност той е истински разбойник. В Мексико е много лесно да се наеме убиец за нищожна сума. А той никога няма да ви прости обидата, разбрахте ли?

— Но какво трябва да направя?

— Незабавно да напуснем това място. Предстои ни общ път до Албукерке, където ще бъдете в безопасност. Аз имам конвой и ви предлагам да се възползвате от него…

— Не зная как да ви благодаря.

— Хайде, сеньор. Трябва да пестим времето. Кой знае дали не ни чакат някъде зад ъгъла наемни убийци. Пригответе се за път! Два часа преди залез слънце трябва да сме тръгнали.

И наистина, в уреченото време група конници излезе от вратите на Чигуагуа на път за Санта Фе.