Майкъл Конъли
Примката на совата (25)

24

Бош усещаше как кафето раздвижва кръвта му. Почваше да си възвръща силите. Главоболието отслабваше. Беше готов. Всичко щеше да стане точно както го бяха планирали, ход по ход. Той се приведе към микрофона и зачака въпроса.

— Детектив Бош — изрече Лангуайзър от катедрата, — имаше ли момент, когато името Дейвид Стори навлезе в кръга на разследването?

— Да, почти веднага. От Джейн Гили, съквартирантката на Джоди Кремънц, получихме сведения, че през последната нощ от своя живот Джоди е имала среща с Дейвид Стори.

— А имахте ли възможност да разпитате мистър Стори относно тази нощ?

— Да. Накратко.

— Защо накратко, детектив Бош? Нали става дума за убийство.

— Така реши мистър Стори. На няколко пъти се опитахме да поговорим с него през онзи петък, когато намерихме трупа, както и на следващия ден. Беше трудно да го открием. Най-сетне чрез своя адвокат той даде разрешение за разговор след още един ден, тоест в неделя, при условие, че ние отидем в неговия кабинет в студиото „Арчуей“. Макар и неохотно, ние се съгласихме в името на добрата воля, тъй като трябваше непременно да разговаряме с този човек. Вече навлизахме в третия ден на разследването, а все още не бяхме изслушали последния човек, видял жертвата жива. Когато пристигнахме в кабинета, освен мистър Стори там присъстваше и личният му адвокат Джейсън Флиър. Започнахме да разпитваме мистър Стори, но след по-малко от пет минути адвокатът му прекрати срещата.

— Водеше ли се запис на разговора?

— Да, водеше се.

Лангуайзър направи предложение записът да бъде изслушан и съдия Хютън се съгласи въпреки възраженията на защитата. Фоукс искаше заседателите да получат само писмен текст със съдържанието на краткия разговор. Лангуайзър обаче изтъкна, че не е имала време да провери текста за грешки, а освен това е извънредно важно заседателите да се запознаят с тона и поведението на Дейвид Стори. С истинска соломонова мъдрост съдията реши записът да бъде изслушан, но същевременно да се раздаде и писмен текст като допълнително помагало за заседателите. После посъветва обвинителите да проверят за евентуални грешки в хода на прослушването.

БОШ: Името ми е детектив Йеронимус Бош от полицейското управление на Лос Анджелис. Придружават ме моите партньори, детектив Джери Едгар и детектив Кизмин Райдър. Разговаряме с Дейвид Стори в неговия кабинет в студио „Арчуей“ относно случай номер нула-нула-осем-девет-седем. Мистър Стори е придружен от своя адвокат Джейсън Флиър. Мистър Стори, мистър Флиър, имате ли някакви въпроси, преди да започнем?

ФЛИЪР: Нямаме въпроси.

БОШ: И да не пропусна. Естествено, изявленията ви се записват, мистър Стори. Познавахте ли жена на име Джоди Кремънц? Известна е още като Донатела Спиърс.

СТОРИ: Знаете отговора.

ФЛИЪР: Дейвид…

СТОРИ: Да, познавах я. Бях с нея в четвъртък вечерта. Това не означава, че съм я убил.

ФЛИЪР: Дейвид, моля те. Отговаряй само на въпросите, които ти задават.

СТОРИ: Както речеш.

БОШ: Мога ли да продължа?

ФЛИЪР: Разбира се. Моля.

СТОРИ: Да, разбира се. Моля.

БОШ: Споменахте, че сте били с нея в четвъртък вечерта. Любовна среща ли беше това?

СТОРИ: Защо питате, щом знаете отговорите? Да, беше любовна среща, ако желаете да я наречете така.

БОШ: А как бихте я нарекли вие?

СТОРИ: Няма значение.

(пауза)

БОШ: Можете ли да кажете колко време бяхте с нея?

СТОРИ: Взех я в седем и половина, върнах я около полунощ.

БОШ: Влязохте ли в дома й, когато дойдохте да я вземете?

СТОРИ: Всъщност не. Закъснявах и й се обадих по клетъчния телефон да излезе, защото нямах време да влизам. Мисля, че тя искаше да ме запознае със съквартирантката си — сигурно пак актриса — но нямах време.

БОШ: Значи когато спряхте, тя чакаше отвън.

СТОРИ: Точно това казах.

БОШ: От седем и половина до полунощ. Това прави четири часа и половина.

СТОРИ: Бива ви в смятането. Харесвам тая черта у детективите.

ФЛИЪР: Дейвид, дай да си гледаме работата.

СТОРИ: Точно това правя.

БОШ: Можете ли да ни кажете какво правихте, докато бяхте с Джоди Кремънц?

СТОРИ: Всичко беше с буквата К. Кино, кльопачка, креват.

БОШ: Моля?

СТОРИ: Отидохме на премиерата на моя филм, после хапнахме малко на приема и след това я отведох в моя апартамент, където се чукахме. По взаимно съгласие, детектив. Ако щете вярвайте, но хората непрестанно го правят, И не само в Холивуд. Правят го в цялата наша велика страна. Затова е велика.

БОШ: Разбирам. Отведохте ли я до дома й, след като свършихте?

СТОРИ: Да, постъпих като истински джентълмен.

ВОШ: Влязохте ли в къщата?

СТОРИ: Не. Бях по халат, мама му стара. Просто спрях, тя слезе и се прибра. След това потеглих обратно. Не знам какво е станало после. Не съм замесен по никакъв начин. Вие, ченгетата…

ФЛИЪР: Дейвид, моля те.

СТОРИ: Вие сте дрисливи тъпанари, ако дори за миг ви е минало през шибаните глави…

ФЛИЪР: Дейвид, престани!

(пауза)

ФЛИЪР: Детектив Бош, смятам, че трябва да прекратим разговора.

БОШ: Та ние едва започваме разпита, а…

ФЛИЪР: Дейвид, къде отиваш?

СТОРИ: Майната им. Излизам да пуша.

БОШ: Мистър Стори напусна кабинета.

ФЛИЪР: Смятам, че моят клиент използва правата си според първата поправка на конституцията. Разговорът приключи.

Записът свърши и Лангуайзър изключи касетофона. Бош погледна заседателите. Неколцина от тях гледаха Стори. Високомерието му бе прозвучало съвсем ясно на записа. Това беше важно, защото след малко същите тези хора трябваше да повярват, че в разговор на четири очи Стори се е похвалил пред Бош с убийството и с вярата си, че ще му се размине. Обвинението държеше да докаже, че Стори не е просто убиец, а нахален и арогантен злодей.

— Добре — каза Лангуайзър. — Върна ли се мистър Стори да продължи разговора?

— Не, не се върна — отговори Бош. — А ние бяхме помолени да напуснем.

— Престанахте ли да се интересувате от мистър Стори след заявлението му, че няма нищо общо с убийството на Джоди Кремънц?

— Не, не престанахме. Бяхме длъжни да разследваме случая най-подробно, а това означаваше да докажем категорично, че е заподозрян или невинен.

— Сметнахте ли за подозрително поведението му по време на разговора?

— Имате предвид неговото високомерие? Не, той…

Фоукс скочи от мястото си.

— Ваша чест, за едни може да е високомерие, за други може да бъде възмущение на невинен човек. Няма никакви…

— Прав сте, мистър Фоукс — каза Хютън.

Той подкрепи възражението, отхвърли отговора на Бош и нареди на заседателите да не обръщат внимание на забележката. Но всички знаеха, че дума назад не се връща.

— Поведението му по време на разговора не беше повод за подозрение — продължи Бош. — Вниманието ни се насочи към него най-вече заради факта, че беше последният човек, който е видял жертвата жива. Нежеланието му да сътрудничи беше подозрително, но по онова време се стараехме да избягваме предварителни изводи. Аз и моите партньори имаме общо над двайсет и пет години опит в разследването на убийства. Знаем, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Накъде се насочи разследването след това?

— Продължихме по всички възможни линии. Една от тях очевидно бе свързана с мистър Стори. Въз основа на неговото твърдение, че двамата с жертвата са посетили апартамента му, моите колеги издействаха заповед за обиск и получиха разрешение да претърсим дома на Дейвид Стори.

Лангуайзър предаде на съдията заповедта и тя бе включена към веществените доказателства. След това се върна до катедрата. По-нататък Бош съобщи, че претърсването на апартамента било проведено в шест часа сутринта, два дни след разговора със Стори.

— Заповедта за обиск ви даваше правото да конфискувате всички улики, свързани с убийството на Джоди Кремънц, всички открити нейни вещи и всички доказателства за нейното присъствие, така ли е?

— Да, така е.

— Кой извърши обиска?

— Аз, моите партньори и двама криминалисти. Освен това водехме фотограф за снимки и видеозапис. Общо шест души.

— Колко време продължи обискът?

— Приблизително седем часа.

— Присъстваше ли обвиняемият по време на обиска?

— Почти през цялото време. В един момент му се наложи да излезе за неотложна среща с някакъв артист. Личният му адвокат мистър Флиър обаче беше в къщата и наблюдаваше претърсването. Нито веднъж не останахме сами, ако това питате.

Лангуайзър прелисти няколко страници от заповедта за обиск и спря на последната.

— Детектив Бош, когато конфискувате предмети при официален обиск, законът изисква да ги впишете в приложената към заповедта бланка, така ли е?

— Да.

— След това бланката се заверява в съда, нали?

— Да.

— Можете ли да ни кажете защо бланката към тази заповед е празна?

— Не сме конфискували нищо по време на обиска.

— Не сте открили никакви следи от присъствието на Джоди Кремънц в дома на мистър Стори, макар че самият той го потвърждава?

— Никакви.

— Колко дни бяха изминали от вечерта, когато мистър Стори е отвел мис Кремънц в дома си и имал с нея интимни отношения?

— Пет дни от нощта на убийството, два дни от разговора ни с мистър Стори.

— И не открихте нищо, което да потвърждава изявлението на мистър Стори?

— Да, не открихме. Къщата беше чиста.

Бош знаеше, че Лангуайзър се опитва да направи от нищо нещо, някак да намекне, че неуспешният обиск доказва вината на Стори.

— Бихте ли нарекли обиска неуспешен?

— Не. Успехът няма нищо общо. Търсехме доказателства, които да потвърдят изявленията му, както и улики за евентуално насилие спрямо мис Кремънц. Не открихме в къщата нищо подобно. Но понякога важното е не какво има, а какво липсва.

— Можете ли да обясните това на заседателите?

— Е, наистина не иззехме никакви улики от къщата. Но открихме да липсва нещо, което по-късно стана важно за нас.

— Какво беше то?

— Книга. Липсваща книга.

— Как разбрахте, че книгата липсва, след като не я видяхте?

— В хола на къщата имаше голяма вградена библиотека. Всички лавици бяха плътно запълнени с книги. Но на едната забелязахме празно място — процеп — от който липсваше книга. Не знаехме точно коя. Из къщата не открихме оставени книги. По онова време го сметнахме за дреболия. Явно някой бе взел книга от лавицата, без да я върне. Просто ни мъчеше любопитство, че не можем да разберем коя е книгата и къде се намира.

Лангуайзър предложи две снимки на библиотеката, направени по време на обиска. Хютън ги прие, въпреки неизбежното възражение на Фоукс. На едната снимка се виждаше цялата библиотека, другата показваше в едър план празното място между книгата „Петият хоризонт“ и биографията на режисьора Джон Форд, озаглавена „Отпечатай легендата“.

— И тъй, детектив — продължи Лангуайзър, — вие казахте, че по онова време не сте знаели дали липсващата книга има някаква съществена връзка със случая, права ли съм?

— Да, така е.

— Успяхте ли в крайна сметка да установите коя книга е била взета от лавицата?

— Да, успяхме.

Лангуайзър помълча. Бош знаеше какво предстои. Всичко беше репетирано като балетна премиера. Мина му мисълта, че от нея би излязла добра писателка. Знаеше как да подхвърли стръвта, да хване слушателя, да го тласне до ръба на пропастта и сетне да го дръпне назад.

— Нека да не избързваме — каза тя. — За книгата ще говорим тепърва. А сега ни кажете имахте ли възможност да разговаряте с мистър Стори в деня на обиска?

— Той стоеше настрани и през повечето време говореше по телефона. Но разменихме няколко думи, когато почукахме на вратата и му съобщихме, че идваме за обиск. А накрая му казах, че си тръгваме и няма да вземем нищо.

— Събудихте ли го, когато пристигнахте в шест сутринта?

— Да, събудихме го.

— Беше ли сам в къщата?

— Да.

— Покани ли ви да влезете?

— Отначало не. Възрази срещу обиска. Аз му казах…

— Извинете, детектив, може би ще е по-лесно да покажем всичко. Казахте, че с вас е имало оператор. Той снимаше ли, когато почукахте на вратата в шест сутринта?

— Да, снимаше.

Лангуайзър направи официално предложение за прожектиране на видеозапис от обиска. Предложението бе прието въпреки протеста на защитата. Приставът докара количка с голям телевизор и я разположи срещу заседателската ложа. Помолиха Бош да потвърди автентичността на касетата. Светлините в залата изгаснаха и прожекцията започна.

Първият кадър показваше Бош пред червена врата. Той съобщи името си, адреса и номера на следствието. Говореше тихо. После се обърна и почука на вратата. Обяви, че е от полицията и почука по-силно. Изчакаха, Бош чукаше през петнайсет секунди, докато след около две минути вратата най-сетне се открехна. През процепа надникна Дейвид Стори — чорлав, със зачервени очи.

— Какво? — попита той.

— Носим заповед за обиск, мистър Стори — каза Бош. — Имаме разрешение да претърсим тази сграда.

— Това да не е някакъв шибан майтап?

— Не е, сър. Бихте ли се отдръпнали, за да влезем? Колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще свършим.

— Ще се обадя на адвоката си.

Стори затвори и заключи вратата. Бош веднага прекрачи напред, приближи лице до рамката и извика:

— Мистър Стори, разполагате с десет минути. Ако тази врата не бъде отворена в шест и петнайсет, ще я разбием. Имаме съдебно нареждане и смятаме да го изпълним.

Той се обърна към камерата и направи на оператора знак да изключи.

След миг на екрана отново се появи вратата. Електронния часовник в долния ъгъл на кадъра показваше 6:13. Вратата се отвори, Стори отстъпи назад и кимна на полицаите да влязат. Косата му изглеждаше пригладена набързо с ръце. Беше бос, облечен с черни джинси и те-ниска.

— Правете каквото ще правите и изчезвайте. Моят адвокат идва и ще ви държи под око. Само да строшите нещо в къщата, мамицата ви ще разплача, има да се мъкнете по съдилища до второ пришествие. Къщата е строена от Давид Серюрие. Само една драскотина по стените и моментално изхвръквате от работа. Всички.

— Ще внимаваме, мистър Стори, отвърна Бош, докато влизаше.

Операторът влезе последен. Стори се вторачи в обектива, сякаш за пръв път виждаше такова нещо.

— И да махаш тоя боклук.

Той посегна и камерата се извъртя към тавана. Остана така, докато от телевизора звучаха гласовете на оператора и Стори.

— Хей, не пипай камерата!

— Тогава не ми я завирай в лицето!

— Добре. Разбрано. Само не пипай камерата.

Екранът потъмня и лампите в залата светнаха. Лангуайзър продължи разпита.

— Детектив Бош, имахте ли вие или членове от екипа други… разговори с мистър Стори след този случай?

— По време на обиска нямахме. След като адвокатът пристигна, мистър Стори отиде в кабинета си. Докато претърсвахме кабинета, той се прехвърли в спалнята. Когато трябваше да отиде на среща, аз му зададох два-три кратки въпроса, после се разделихме. В общи линии това беше, докато провеждахме обиска.

— А какво стана накрая — седем часа по-късно — след като приключихте обиска? Разговаряхте ли отново с обвиняемия?

— Да, имах кратък разговор с него на вратата. Вече бяхме събрали багажа и се готвехме да си вървим. Адвокатът си беше тръгнал. Аз седях в колата с колегите си. Тъкмо включих на заден ход, когато се сетих, че не съм дал на мистър Стори копие от заповедта за обиск. Според закона съм длъжен да го направя. Затова се върнах до вратата и почуках.

— Мистър Стори ли дойде да ви отвори?

— Да, след като почуках четири пъти. Дадох му копието и обясних, че така се полага по закон.

— Той каза ли ви нещо?

Фоукс стана и изрази официален протест, но въпросът беше решен още на съвещанията преди процеса. Съдията нареди възражението да бъде отбелязано в протокола и го отхвърли. Лангуайзър повтори въпроса си.

— Мога ли да използвам записки? — попита Бош.

— Моля.

Бош се наведе над бележките, които бе нахвърлял в колата веднага след разговора.

— Най-напред той каза: „Нищичко не открихте, нали?“ А аз отговорих, че е прав и не сме взели нищо. Тогава той каза: „Защото няма нищо за взимане.“ Кимнах и се обърнах да си вървя, когато той заговори отново. Каза: „Хей, Бош.“ Обърнах се, а той се приведе към мен и рече: „Никога няма да намериш каквото търсиш“. Аз отвърнах: „О, така ли? И какво търся?“ Той не отговори. Само ме гледаше и се усмихваше.

След кратко мълчание Лангуайзър попита:

— Това ли беше всичко?

— Не. В онзи момент усетих, че мога да го подмамя да се изпусне. Казах му: „Ти го направи, нали?“ Той продължи да се усмихва, после бавно кимна. И каза: „И ще ми се размине.“ След това добави: „Аз съм…“

— Дрън-дрън! Ти си скапан лъжец!

Стори бе скочил на крака и сочеше Бош. Фоукс се мъчете да го дръпне надолу. Заместник-шерифът, който седеше зад бюро близо до масата на защитата, стана и тръгна към Стори.

— Обвиняемият ДА СЕДНЕ! — изрева съдията и с всичка сила стовари чукчето.

— Тоя скапаняк лъже!

— Заместник-шериф, накарайте го да седне!

Полицаят пристъпи зад Стори, сложи ръце върху раменете му и грубо го натисна надолу. Съдията отпрати друг негов колега към заседателите.

— Изпразнете ложата.

Докато заседателите се оттегляха бързо към кабинета си, Стори продължи да се боричка с Фоукс и заместник-шерифа. Щом заседателите изчезнаха, той прекрати борбата и постепенно се успокои. Бош погледна към журналистите, опитвайки да разбере дали са усетили, че демонстрацията престана веднага след излизането на дванайсетте съдници.

Съдията бе станал прав.

— Мистър Стори! — кресна той. — Не ще търпя в тази зала подобни прояви. Мистър Фоукс, ако не знаете как да контролирате своя клиент, моите хора знаят. Още едно избухване и ще наредя да седи със запушена уста, прикован към стола. Ясен ли съм?

— Напълно, ваша чест. Извиня…

— Никакви отстъпки оттук нататък. При първия изблик на чувства ще бъде окован. Не ме интересува кой е и кои са приятелите му.

— Да, ваша чест. Разбираме.

— Давам пет минути почивка, след това продължаваме.

Съдията рязко се завъртя, шумно изтропа по трите стъпала на подиума и изчезна през вратата в дъното, която водеше към кабинета му.

Бош погледна Лангуайзър и забеляза в очите й задоволство от произшествието. Според него обаче губеха точно толкова, колкото бяха спечелили. От една страна заседателите видяха обвиняемия да действа гневно и необуздано — може би в изблик на същата ярост, която го бе тласнала към убийство. Но от друга страна той налагаше своя протест към ставащото в съдебната зала. И това можеше да предизвика съчувствие у заседателите. Стигаше му да спечели само един от тях, за да излезе на свобода.

Преди процеса Лангуайзър бе предсказала, че ще накарат Стори да избухне. Тогава Бош не й повярва. Смяташе Стори за твърде хладнокръвен и пресметлив. Естествено, ако избухването не беше грижливо планирано. Стори си изкарваше хляба като режисьор на драматични сцени и образи. Сега Бош разбираше, че е трябвало да очаква момент, когато пряко волята си ще бъде въвлечен като второстепенен артист в подобна сцена.