Майкъл Конъли
Примката на совата (24)

23

Заседанието започна с двайсет и пет минути закъснение заради неуспешния опит на обвинителите да предизвикат санкции срещу защитата заради сплашване на свидетели и отлагане на процеса, докато бъдат разследвани изцяло твърденията на Анабел Кроу. Седнал зад бюрото от черешово дърво в кабинета си, съдия Хютън изрази пълна подкрепа на обвинението, но заяви, че няма намерение да отлага делото, нито пък да налага санкции, докато не бъдат представени доказателства по случая. Той предупреди обвинителите, както и поканения на разговора Бош, да не споменават пред журналистите нито дума за обвиненията на свидетелката.

Пет минути по-късно всички бяха в съдебната зала и заседателите заеха местата си. Бош отново седна на свидетелския подиум и съдията му напомни, че все още е под клетва. Джанис Лангуайзър пристъпи към катедрата с бележник в ръка.

— И тъй детектив Бош, вчера приключихме с вашите изводи, че смъртта на Джоди Кремънц е била насилствена. Нали така?

— Да.

— И тези изводи се основаваха не само на вашите лични наблюдения, но и на аутопсията, проведена от съдебния лекар, права ли съм?

— Напълно.

— Можете ли да кажете на съдебните заседатели как продължи разследването, след като установихте, че става дума за убийство?

Бош се завъртя на стола, за да гледа право към заседателската ложа, докато говори. Неволно стисна зъби. Мъчеше го такова неистово главоболие в лявото слепоочие, че най-сериозно се питаше дали хората не виждат черепа му да пулсира.

— Аз и двамата ми партньори — Джери Едгар и Кизмин Райдър — почнахме да отсипваме… извинете, искам да кажа, че почнахме да отсяваме събраните веществени доказателства. Освен това проведохме задълбочени разговори с всички, които познаваха жертвата и бяха я виждали през последните двайсет и четири часа от живота й.

— Споменахте за веществени доказателства. Моля, обяснете на заседателите какви бяха те.

— Всъщност не открихме много. Из къщата имаше отпечатъци, които трябваше да проверим. Освен това бяхме събрали власинки и косми по и около тялото на убитата.

Преди Бош да продължи отговора си, Дж. Ризън Фоукс бързо скочи.

— Протестирам срещу израза „по и около“. Той е не ясен и подвеждащ.

— Ваша чест — възрази Лангуайзър, — мисля, че ако мистър Фоукс даде на детектив Бош възможност да довърши отговора на въпроса, няма да има нищо неясно или подвеждащо. Но не е редно свидетелят да бъде прекъсван на средата на изречението, за да му се каже, че отговорът е неясен и подвеждащ.

— Възражението се отхвърля — бързо заяви Хютън, преди Фоукс да влезе в словесна престрелка. — Нека първо свидетелят да приключи с отговора и тогава ще видим доколко е неясен. Продължавайте, детектив Бош.

Бош се изкашля.

— Исках да кажа, че няколко броя образци от косми, не принадлежащи…

— Какво означава „няколко броя“, ваша чест? — обади се Фоукс. — Възразявам срещу липсата на точност, с която този свидетел може да заблуди заседателите.

Бош погледна Лангуайзър и видя, че тя започва да побеснява.

— Ваша чест — каза тя, — моля да получим разяснение от съда кога могат да се повдигат протести и възражения. Адвокатът на защитата се опитва непрестанно да прекъсва свидетеля, защото знае, че навлизаме в област, която е особено разобличаваща за неговия…

— Мис Лангуайзър, не е дошло времето за заключителни речи — прекъсна я съдията. — Мистър Фоукс, ако не виждате в решението ми някаква пагубна заплаха за правосъдието, бих желал възраженията да се изказват или преди свидетелят да заговори, или след като е изрекъл поне едно цялостно изречение.

— Ваша чест, заплахата наистина е пагубна. Обвинението застрашава живота на моя клиент само защото неговите морални възгледи са…

— Мистър Фоукс! — прогърмя гласът на съдията. — Забележката ми относно заключителните речи се отнася и до вас. Да продължим със свидетелските показания, ако обичате. — Той се обърна към Бош. — Продължавайте, детектив… и се постарайте да бъдете малко по-точен.

Бош погледна към Лангуайзър и я видя да затваря очи за миг. Съветът на съдията беше точно това, за което се бореше Фоукс — намек пред заседателите, че при следствието може да е имало неясноти, или дори сериозни пропуски. Фоукс успешно бе подлъгал съдията неволно да подкрепи възраженията му.

Бош се озърна към Фоукс и го видя да си сяда със самодоволна, може би дори злорада физиономия. Отново наведе очи към папката пред себе си.

— Мога ли да се консултирам с документите? — попита той.

Съдията разреши. Бош отвори папката и откри протокола за уликите. Прегледа раздела за медицинския оглед и започна отново:

— Преди аутопсията през половото окосмяване на жертвата бе прокарана четка за събиране на веществени следи. Четката събра осем броя образци от косми, за които при лабораторния анализ бе доказано, че принадлежат на друга личност.

Той вдигна очи към Лангуайзър.

— От осем различни човека ли идваха тези косми?

— Не, лабораторният анализ определи, че принадлежи на един и същ неизвестен човек.

— И какво ви подсказа това?

— Че жертвата вероятно е имала полово сношение с някого през времето между последното си къпане и момента на смъртта.

Лангуайзър погледна бележките си.

— Бяха ли открити и други косми по жертвата или на местопрестъплението, детектив?

Бош прелисти на нова страница.

— Да, в закопчалката на златната огърлица, която носеше жертвата, беше заплетен единичен косъм с дължина шест сантиметра. Закопчалката се намираше зад врата на убитата. При лабораторния анализ се оказа, че този косъм също принадлежи на друга личност.

— Да се върнем за момент на половото окосмяване. Открихте ли по тялото или на местопрестъплението и други доказателства, че жертвата е имала полово сношение?

— Не, не открихме. Не бе установено наличие на сперма във влагалището.

— Има ли някакво противоречие между този факт и присъствието на чужди косми?

— Няма противоречие. Това просто сочи, че при половото сношение вероятно е използван презерватив.

— Добре, да продължим напред, детектив. Отпечатъци. Споменахте, че в къщата са били намерени отпечатъци. Моля, разкажете ни за тази част от разследването.

Бош разгърна доклада на дактилоскопите.

— В къщата, където бе намерена жертвата, открихме общо шейсет и осем броя отпечатъци от пръсти. Петдесет и два принадлежаха на жертвата и нейната съквартирантка. Установихме, че другите шестнайсет са оставени от седем души.

— Кои бяха тези хора?

Бош прочете списъка с имената. Следвайки въпросите на Лангуайзър, той обясни подробно кой е всеки един от тези хора и как детективите са изяснили времето и причините за присъствието му в къщата. Седмината бяха приятели, близки и роднини на двете съквартирантки. Обвинителите знаеха, че защитата ще се опита активно да използва отпечатъците, за да вдигне димна завеса около фактите и напълно да замъгли случая. Затова разпитът вървеше бавно и Бош усърдно обясняваше местоположението и произхода на всеки открит отпечатък. Накрая приключи с обяснение за пълен комплект отпечатъци, открити върху таблата на леглото, в което бе открита жертвата. И двамата с Лангуайзър знаеха, че Фоукс ще вдигне най-голям шум тъкмо около тези отпечатъци, затова се опитваха да смекчат удара, като разкрият предварително всички подробности.

— На какво разстояние от трупа се намираха тези отпечатъци?

Бош погледна в папката.

— На седемдесет сантиметра.

— Къде точно се намираха върху таблата?

— От външната страна, между таблата и стената.

— Имаше ли там свободно пространство?

— Около пет сантиметра.

— Как биха могли да попаднат там?

Фоукс възрази, че определянето как един отпечатък може да попадне някъде излиза извън компетентността на Бош, но съдията подкрепи въпроса.

— Представям си само два възможни начина — отговори Бош. — Първо — попаднали са там, когато леглото не е било плътно до стената. Или второ — човекът, на когото принадлежат, е проврял пръсти през процепа между пръчките на таблата и е стиснал именно тази пръчка.

Лангуайзър извади увеличена снимка на отпечатъците, приета за веществено доказателство, и тя бе показана на съдебните заседатели.

— При варианта от второто ви обяснение човекът би трябвало да лежи върху леглото, нали?

— Така ми се струва.

— По очи?

— Да.

Фоукс стана да възрази, но съдията го подкрепи още преди да е проговорил.

— Предположенията ви стигат твърде далече, мис Лангуайзър. Продължавайте.

— Да, ваша чест. — Тя се вгледа в бележките си. — След като открихте тези отпечатъци върху леглото, не сметнахте ли човека, който ги е оставил, за главен заподозрян?

— Първоначално не. Невъзможно е да се определи преди колко време е оставен един отпечатък. Освен това знаехме, че жертвата не е била убита в леглото, а другаде и после пренесена там. Струваше ни се, че мястото, където намерихме отпечатъците, не би било докоснато от убиеца при разполагането на трупа.

— Кой беше оставил тези отпечатъци?

— Млад мъж на име Алън Уайс, който се е срещал на три пъти с мис Кремънц. Последната им среща е била три седмици преди нейната смърт.

— Разпитахте ли Алън Уайс?

— Да, разпитах го. Заедно с детектив Едгар.

— Той призна ли да е бил в леглото на жертвата?

— Да, призна. Каза, че спал с нея при последната им среща, три седмици преди смъртта й.

— Каза ли, че е докосвал таблата на леглото там, където открихте отпечатъците?

— Каза, че е възможно, но не си спомняше.

— Разследвахте ли какво е правил Алън Уайс през нощта, когато загина Джоди Кремънц?

— Да. Той имаше солидно алиби.

— Какво?

— Каза ни, че е бил в Хавай на семинар по търговия с — недвижими имоти. Проверихме данните от хотела и авиолинията, която е използвал, а също така разговаряхме с организаторите на семинара. Потвърдихме, че е бил там.

Лангуайзър погледна съдията и каза, че времето е подходящо за кратка почивка. Хютън отвърна, че според него е малко рано, но все пак се съгласи и заръча на заседателите да се върнат след петнайсет минути.

Бош знаеше, че почивката й трябва, защото се готви да пристъпи към въпроси относно Дейвид Стори и иска да бъдат ясно отделени от всичко останало. Докато той слизаше от свидетелския подиум и се връщаше към масата на обвинението Лангуайзър прелистваше някакви документи. Без да вдига глава, тя попита:

— Какво става с теб, Хари?

— Защо питаш?

— Не си бодър като вчера. Да не би нещо да те тревожи?

— Не. А тебе?

— Да, цялата тази история. Много зависи от днешния ден.

— Ще гледам да бъда по-бодър.

— Говоря сериозно, Хари.

— Аз също, Джанис.

Той се отдалечи и излезе от залата.

Реши да изпие чаша кафе на втория етаж. Но първо влезе в тоалетната до асансьорите и отиде да си наплиска лицето на една от мивките. Приведе се ниско, за да не си опръска костюма. Чу бученето на казанче и когато се надигна, видя в огледалото Руди Таферо да минава зад него и да се отправя към най-далечната мивка. Бош пак се наведе, напълни шепите си с вода и потопи лице. Водата приятно охлади очите му и облекчи главоболието.

— Как е, Руди? — попита той, без да поглежда Таферо.

— Кое, Хари?

— Да слугуваш на дявола. Добре ли спиш нощем?

Бош мина до стената и измъкна от разпределителя няколко хартиени кърпи. Докато се бършеше, другият също дойде да си вземе кърпа.

— Смешна работа — каза Таферо. — През целия си живот съм имал безсъница само когато бях полицай. Защо ли така?

Той смачка книжната кърпа и я хвърли в кошчето. Усмихна се на Бош и излезе. Бош го изпрати с поглед, продължавайки да се бърше.