Робърт М. Пърсиг
Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (22) (Изследване на стойностите)

21

— Ти не си много смел, нали? — казва Крис.

— Не — отвръщам и дърпам със зъби обелката на резенче салам, за да отделя месото. — Но ще се смаеш, ако разбереш колко съм хитър.

Сега сме доста под билото и смесеният боров и широколистен шубрак тук е много по-висок и по-гъст, отколкото бе на същата височина от другата страна на каньона. Очевидно тук пада повече дъжд. Поглъщам голямо количество вода от канчето, което Крис е напълнил от потока, после го поглеждам. От израза му разбирам, че се е примирил с връщането и няма нужда да изнасям лекция или да споря. Приключваме обяда с половин пакетче бонбони, накрая изпиваме по едно канче вода и се опъваме по гръб на земята да отдъхнем. Планинската изворна вода има най-добрия вкус на света.

След малко Крис казва:

— Вече мога да нося по-тежък товар.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен — отговаря малко високомерно той.

С благодарност прехвърлям някои по-тежки неща при него, слагаме раниците на гръб, като нахлузваме ремъците на земята и после се изправяме. Усещам разликата в теглото. Той може да бъде внимателен, когато е в подходящо настроение.

Оттук нататък май спускането ще е бавно. Този склон очевидно е изсичан, има храсталак, по-висок от нас, който затруднява ходенето. Ще трябва да го заобиколим.

 

 

Онова, което сега ми се ще да направя в тази шъто̀куа, е да се измъкна от интелектуалните абстракции с най-общ характер и да отида към някаква устойчива, практична, всекидневна информация, а не ми е много ясно как да сторя това.

Едно нещо във връзка с пионерите, за което няма да чуете да се говори, е, че те неизменно, по природа, забъркват каши. Носят се неудържимо напред, виждат само своята благородна, далечна цел и никога не забелязват боклука и опустошенията, които оставят след себе си. Някой друг се заема да ги почисти, а това не е кой знае колко привлекателна или интересна работа. Човек трябва известно време да потиска личността си, преди да може да се залови за нея. После, след като веднъж е потиснал достатъчно духа, не е чак толкова зле.

Да откриеш метафизична връзка между качеството и Буда на някой от планинските върхове на своите собствени изживявания, е много ефектно. И много несъществено. Ако за това бе цялата шъто̀куа, трябва да бъда отпратен. Важното е отношението на такова едно откритие към всички долини на този свят и всички тъпи, отегчителни неща и монотонни години, които очакват всички ни в тях.

Силвия знаеше какво приказва, когато първия ден спомена за всички ония хора, дето идваха насреща ни. Как ги нарече? „Погребално шествие.“ Задачата сега е да се върна долу при тази процесия с един по-обемен подход от съществуващия сега.

Преди всичко не знам дали твърдението на Федър, че качеството е дао, отговаря на истината. Не ми е известен никакъв начин да се провери това, след като всичко, което той направи, бе да сравни схващането си за една мистична същност с друга. Той положително е мислел, че са еднакви, но може да не е разбирал напълно какво е качество. Или, което е по-вероятно, може да не е доразбрал дао. Положително не е бил мъдрец. А в тази книга има доста съвети за мъдреци, в които би сторил добре, ако се бе вслушал.

Освен това мисля, че целият му метафизичен алпинизъм не е направил абсолютно нищо, за да задълбочи нашите знания във връзка било с това, какво е качеството, било с това какво е дао. Нищичко.

Звучи като категорично отрицание на онова, което той мислеше и говореше, но не е така. Смятам, че с това изявление той самият би се съгласил, след като всяко описание на качеството е вид дефиниция и затова се разминава със своята цел. Мисля, той даже би могъл да каже, че твърдения от рода на направените от него, които не достигат целта си са дори по-лоши от липсата на каквито и да е твърдения, понеже те могат лесно да бъдат погрешно взети за истина и по такъв начин да възпрепятствуват проумяването на качеството.

Не, той не стори нищо за качеството или за дао. Спечели разумът. Той показа как разумът може да се разшири така, че да включи елементи, които по-рано са били несмилаеми и затова са били считани за ирационални. Мисля, че именно непреодолимото присъствие на тези ирационални елементи, плачещи за асимилиране, създава сегашното лошо качество, хаотичния, разпокъсан дух на XX век. Искам да се заема с това по възможно най-методичния начин:

 

 

Сега сме върху подгизнал склон, по който се върви трудно. Хващаме се за клонки и храсти, та да не паднем. Правя крачка, после оглеждам къде да стъпя, стъпвам и пак се оглеждам.

Скоро храсталакът така се сгъстява, че ми става ясно — ще трябва да сечем. Сядам на земята, докато Крис извади мачетето от раницата на гърба ми. Подава ми го и аз започвам да просичам път през гъстака. Напредваме бавно. Две-три клонки трябва да се отсичат при всяка стъпка. Така може да продължи дълго.

 

 

Първата стъпка надолу от изявлението на Федър, че „качеството е Буда“, е постановката, че такова твърдение, ако е вярно, предоставя рационална основа за обединяване на три области от човешката дейност, които сега са разединени. Тези три области са религията, изкуството и науката. Ако може да се докаже, че понятието „качество“ е в центъра на трите и че това качество не е няколко вида, а само един, то следва, че трите разединени области имат основа за взаимна конвергенция.

Отношението на качеството към областта на изкуството бе показано доста изчерпателно чрез изследване разбирането на Федър за качеството в областта на реторичното изкуство. Не мисля, че има още много да се направи тук от гледна точка на анализа. Изкуството е дейност от високо качество. Това е всичко, което всъщност трябва да се каже. Или ако е необходимо нещо по-високопарно: изкуството е божеството, разкрило се в делата на човека. Връзката, установена от Федър, изяснява, че двете толкова различно звучащи постановки са всъщност идентични.

В областта на религията рационалната връзка на качеството с божеството трябва да бъде установена по-задълбочено и се надявам да направя това доста по-късно. Засега можем да се замислим върху обстоятелството, че старите английски корени на Буда и качество, Бог и добро изглеждат идентични.

А що се отнася до науката, искам да фокусирам вниманието в най-близкото бъдеще, защото това е областта, в която има най-остра нужда от установяване на връзка. Общоприетото становище, че науката и нейната рожба техниката са „свободни от ценности“, ще рече, „свободни от качество“, ще трябва да отстъпи. Именно тази „освободеност от ценности“ се крие зад впечатлението за ефекта на една смъртоносна сила, върху което бе обърнато внимание в по-раншни шъто̀куа. Утре имам намерение да се заема с това.

 

 

През останалата част от следобеда се спускаме на зигзаг по стръмния склон, като прескачаме гнили дънери.

Стигаме до някаква урва, вървим по ръба й, като търсим път за слизане, и най-накрая намираме клисура, по която можем да се спуснем. Тя продължава надолу в скалист процеп с малко ручейче. Храсталаци, скали, гнила дървесина и корени на огромни дървета, поени от ручейчето, изпълват цепнатината. След това дочуваме рева на много по-голям поток в далечината.

Прекосяваме потока с помощта на въже, което изоставяме, и после до един път отвъд намираме няколко други туристи. Те ни вземат в колата си до града.

В Боузмън сме късно, по тъмно. Вместо да будим Диуиз и да се приберем там, настаняваме се в главния хотел в центъра. Няколко туристи във фоайето ни наблюдават. Със старото си армейско облекло, тоягата, двудневната брада и черната барета сигурно приличам на кубински революционер, готов за щурм.

Влизаме в хотелската стая изтощени и струпваме всичко на пода. Изсипвам в кошчето за смет камъчетата, попаднали в обувките ми, докато сме газили бързите води на потока, после ги слагам до прозореца да съхнат бавно на хлад. Срутваме се в леглата, без да пророним дума.