Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il pendolo di Foucault, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Бояна Петрова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Конспиративен трилър
- Криминална литература
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Трилър
- Характеристика
-
- XX век
- Линеен сюжет с отклонения
- Студената война
- Тайни и загадки
- Теория на игрите
- Теория на конспирацията
- Оценка
- 5,3 (× 55гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- waterjess(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Умберто Еко. Махалото на Фуко
Френска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
Редактор: Силвия Вагенщайн
Художник: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 954-04-0027-9
Umberto Eco
Il pendolo di Foucault
© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988
Встъпителна студия © Ивайло Знеполски
Превод © Бояна Петрова
Ч 830–3
Литературна група — ХЛ
Излязла от печат: юни 1992 г.
Формат 60×90/16
Печатни коли 34. Издателски коли 34
Набор ДФ „Народна култура“
Печат ДФ „София-принт“ — София
История
- —Корекция
- —Сканиране на още картинки от NomaD
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко | |
Il pendolo di Foucault | |
Автор | Умберто Еко |
---|---|
Създаване | 1988 г. Италия |
Първо издание | 1988 г. Италия |
Издателство | Бомпиани |
Оригинален език | италиански |
Жанр | роман |
Вид | Спекулативна фантастика |
Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.
Външни препратки
- „Махалото на Фуко“ на сайта „Моята библиотека“
- List of Eco's fiction with short introductions на сайта The Modern Word
- Foucaultspendulum.org: Цифрови илюстрации, базирани на книгата
|
94
Самият Волтер умря като йезуит: дали изобщо е подозирал?
Вече от доста време всичко беше пред очите ни, но не си давахме напълно сметка за това. В продължение на шест века шест групи се борят помежду си, за да осъществят Плана от Провенс, и всяка група взима идеалния текст на този План, просто променя основата му и го приписва на противника си.
След като Розенкройцерите се появяват отново във Франция, йезуитите придават на плана отрицателен смисъл: дискредитират Розенкройцерите, дискредитират бейкънистите и създаващото се английско масонство.
Когато йезуитите изобретяват неотамплиерството, маркиз Дьо Люше приписва плана на неотамплиерите. Но йезуитите, които вече изоставят и неотамплиерите, използуват Барюел, за да подражават на Люше, като обаче приписват плана изобщо на всички франкмасони.
Бейкънистите контраатакуват. Изпощихме всички текстове от полемиката между либерали и лаици и в края на краищата открихме, че като се започне от Мишле[367] и Кине[368] и се стигне чак до Гарибалди и до Джоберти[369], Посланието е било смятано за дело на йезуитите (идеята може би е идвала от Тамплиера Паскал и от неговите приятели). Темата става популярна със „Скитникът евреин“ на Йожен Сю и с неговия герой, злокобния господин Роден, квинтесенция на световния йезуитски заговор. Но когато се разровихме в романите на Сю, намерихме много повече: един текст, който сякаш дума по дума беше преписан, но повече от половин век по-рано, от „Протоколите“. Ставаше въпрос за последната глава на „Потайностите на Народа“. Тук сатанинският план беше обяснен до най-малките си престъпни подробности в документа, който генералът на Обществото, отец Руутаан (историческа личност), изпраща на Роден (вече персонаж от „Скитника евреин“). Рудолф де Геролщайн (персонаж от „Парижките потайности“) се сдобива с този документ и го предава на демократите. „Виждате ли, драги Льобрен, как добре е построен този адски замисъл, колко ужасяващи мъки, каква страховита власт, какъв жесток деспотизъм подготвя той за Европа, ако, не дай боже, успее…“
Приличаше на Предговора на Нилус към „Протоколите“. И Сю приписва на йезуитите мотото (което щяхме да открием в „Протоколите“, но приписано на евреите): „Целта оправдава средствата“.