Умберто Еко
Махалото на Фуко (93)

93

Единственото познато нам общество, което би било способно да ни конкурира в тези изкуства, може да бъде това на йезуитите. Но ние успяхме да всеем недоверие към йезуитите у глупавите плебеи, тъй като това общество е всеизвестно, докато ние действуваме в сянка, строго пазейки тайната.

(„Протоколи“, V)

„Протоколите“ са поредица от двадесет и четири програмни декларации, приписвани на Мъдреците на Цион. Съдържанието на тези „Протоколи“ ни се видя твърде противоречиво — Мъдреците искат ту да ограничат свободата на словото, ту да насърчават либертинизма. Критикуват либерализма, но сякаш изграждат програмата, която радикалните леви приписват на капиталистическата мултинационална индустрия, включително използуването на спорта и нагледната агитация като средства за потискане на мисленето. Като анализират различните методи за постигане на властта над целия свят, те възхваляват могъществото на златото. Решават да подпомогнат революциите във всички страни, като използуват недоволството и заблуждават народа, изповядвайки либерални идеи, но същевременно искат да насърчават неравенството. Изчисляват как да установят навсякъде президентска власт, контролирана от техни верни хора. Решават да подклаждат войни, да увеличават производството на оръжие и (това го каза и Салон) да построят подземни железници (подземни!), за да имат възможност да минират големите градове.

Заявяват, че целта оправдавала средствата, и стигат дори до решението да подклаждат антисемитизма, както за да държат в ръцете си бедните евреи, така и за да стимулират милосърдието на гоите, разчувствувани от техните неволи („Скъпо удоволствие, каза Диоталеви, но ефикасно.“). Разпалено твърдят: „Ние сме с безгранични амбиции, неутолима кръвожадност, безмилостно желание за мъст и безумна омраза“ (проявявайки истински мазохизъм, защото по този начин възпроизвеждат с най-голямо удоволствие баналния образ на злия евреин, който вече бил разпространен в антисемитския печат и украсявал кориците на всички издания на собствената им книга) и решават да премахнат изучаването на класиците и на древната история.

— С една дума — забеляза Белбо, — Мъдреците на Цион са шепа идиоти.

— Не бива да се шегуваме — спря го Диоталеви. — Тази книга е била възприемана съвсем насериозно. По-скоро нещо друго ме смайва: че този еврейски план уж трябва да изглежда древен, а опорните му точки всъщност са дребните френски полемики от края на миналия век. Споменаването на нагледната агитация, която била използувана като средство за потискане на мисленето, сякаш намеква за образователната програма на Леон Буржоа^[365], който включва деветима масони в своето правителство. В друга част се съдържа съветът да се избират лица, компрометирани в скандала за Панама, а такъв е бил Емил Лубе^[366], който през 1899 година е избран за президент на републиката. Споменаването на метрото се дължи на обстоятелството, че по онова време десните вестници протестирали срещу Компанията на Метрополитена, защото между акционерите й имало прекалено много евреи. Затова може да се предположи, че този текст е бил сътворен във Франция през последното десетилетие на миналия век, по времето на аферата „Драйфус“, с цел да се отслаби либералният фронт.

— На мен друго ми прави впечатление — каза Белбо. — Това, което се нарича „déjà vu“, нещо много познато. В общи линии историята е, че тези Мъдреци излагат един план за завладяване на света, а ние тези работи вече сме ги чували. Опитайте да премахнете конкретните данни и факти, характерни за миналия век, заместете подземията на метрото с подземията на Провенс, освен това навсякъде, където пише евреи, напишете Тамплиери и където пише Мъдреци на Цион, напишете Тридесет и шестима невидими, разделени на шест групи… Драги приятели, това е Посланието от Провенс!