Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il pendolo di Foucault, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 55гласа)

Информация

Допълнителна корекция
waterjess(2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD(2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Източник
sfbg.us

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. —Корекция
  2. —Сканиране на още картинки от NomaD
  3. —Добавяне
  4. —Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко
Il pendolo di Foucault
АвторУмберто Еко
Създаване1988 г.
Италия
Първо издание1988 г.
Италия
ИздателствоБомпиани
Оригинален езикиталиански
Жанрроман
ВидСпекулативна фантастика

Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.

Външни препратки

88

Барон Фон Хунд, кавалер Рамзей… и много други, които създадоха титлите при тези ритуали, действуват по указанията на Генерала на Йезуитите… Тамплиерство и Йезуитство.

(Писмо на г-жа Блаватска до Чарлс Съдъран, 32 * A и P. R. 94 * Мемфис, K. R. X, K. Кадош, M. M. 104 и т.н., Посветен от Английското Розенкройцерско Братство и други тайни общества, 11.1.1877; „Разбулената Изида“ / Isis Unveiled, 1877, p. 390)

Бяхме ги срещали множество пъти, още по времето на първите Розенкройцерски манифести. Още през 1620 година в Германия се появява една „Rosa Jesuitica“[1], в която се припомня, че символиката на розата е католическа и библейска и че Розенкройцерите са само един от вариантите на йезуитската мистика, предназначен за населението на реформирана Германия.

Спомних си думите на Салон за ненавистта, с която отец Кирхер изправял Розенкройцерите на позорния стълб, и то точно там, където говорел за дълбините на земното кълбо.

— Отец Кирхер — казах, — е главно действуващо лице в тази история. Защо този човек, който толкова пъти е доказвал, че има остра наблюдателност и вкус към експеримента, е отричал по този начин малкото добри идеи сред хилядите страници, гъмжащи от неправдоподобни хипотези? Кореспондирал с най-големите английски учени, а във всяка една от книгите си отново подхващал типичните розенкройцерски теми, на пръв поглед за да ги опровергае, но всъщност за да предложи своя контрареформистка версия. В първото издание на „Fama“, този господин Хазелмайер, осъден на каторга от йезуитите заради реформаторските си идеи, с пяна на уста твърди, че истинските и праведни йезуити били те, Розенкройцерите. Добре, но Кирхер пише своите тридесет и толкова тома само за да докаже, че истинските и праведни Розенкройцери са именно те, йезуитите. Йезуитите полагат всички усилия да се докопат до Плана. Отец Кирхер иска той да изследва Махалото и го прави, по свой си начин, разбира се, изобретявайки планетарен часовник, който показва точния час във всички седалища на Ордена, пръснати по света.

— Но как са узнали йезуитите, че Планът съществува, след като Тамплиерите са били унищожени именно защото не са признавали? — запита Диоталеви.

Можех да му отговоря, че йезуитите са хитри като дяволи и винаги знаят всичко. Но ни трябваше по-сериозно обяснение.

 

 

Бързо стигнахме до него. Пак благодарение на Гийом Постел. Разлиствайки историята на йезуитите от Кретини-Жоли (и колко се кикотихме на това идиотско име!), открихме, че Постел, изпаднал в един от своите пристъпи на мистичен бяс и жаден за духовно прераждане, отишъл през 1544 година при свети Игнаций Лойола в Рим. Игнаций го приел с радост, но Постел не успял да се откаже от своите фикс идеи, от кабалистичните си приумици, от екуменизма[358] си, а тези неща не се харесвали на йезуитите, да не говорим за най-голямата му fixe — че кралят на Франция трябва да стане Цар на Света.

Така в определен момент се е стигнало до скъсване на отношенията. Постел напуснал йезуитите (а може и йезуитите да са го изгонили). Но ако Постел е бил йезуит, макар и за кратко, той навярно е доверил на свети Игнаций, на когото дал клетва за подчинение perinde ac cadaver[359], своята мисия. Драги Игнаций, казал му, знай, че като приемаш мен, приемаш и тайната на тамплиерския План, чийто недостоен френски представител съм аз, и нещо повече, всички ние очакваме третата среща на века през 1584 година, и още по-добре ще е да я чакаме ad majorem Dei gloriam[360].

И така йезуитите, чрез Постел в момент на слабост от негова страна, узнават за тайната на Тамплиерите. Тайна от такава величина трябва да бъде използувана. Свети Игнаций предава богу дух, но неговите наследници бдят и не изпускат от очи Постел. Искат да узнаят с кого ще се срещне през съдбовната 1584 година. Уви, Постел умира преждевременно и се оказва, както свидетелствуват нашите източници, че някакъв непознат йезуит присъствувал на смъртта му. Йезуитите не узнават кой е неговият приемник.

— Извинявайте, Казобон — каза тогава Белбо, — нещо не ми пасва. Ако нещата са стояли така, йезуитите не са могли да знаят също и че през 1584 година срещата не се е състояла.

— Не бива да забравяме — обади се Диоталеви, — че ако се вярва на езичниците, тези йезуити били железни люде, които не се оставяли толкова лесно да бъдат измамени.

— О, колкото до това — каза Белбо, — един йезуит изпапва двама Тамплиери на обяд и двама на вечеря. Техният орден също бил разпускан, и то неведнъж, с тях са се борили правителствата на цяла Европа, и въпреки това ей ги и сега.

Трябваше да влезем в кожата на един йезуит. Какво ще направи йезуитът, ако види, че Постел му се изплъзва? Веднага ми дойде една идея, но беше толкова сатанинска, че дори нашите диаболисти, предполагам, нямаше да я смелят: Розенкройцерите са били измислени от йезуитите!

— След като Постел умира — предложих, — йезуитите, каквито са лукави, предвидили по математически път объркването в календарите и решили да вземат инициативата в свои ръце. Изобретили розенкройцерската измама, като изчислили с голяма точност това, което ще се случи. Измежду всички екзалтирани, които се стекли, някой от автентичните ядра се хванал на въдицата и се издал. Представете си гнева на Бейкън! Флъд, тъпако, не можа ли да си държиш езика зад зъбите? Но виконте, My Lord, те приличаха на наши… Мълчи, безумецо, не са ли те научили да се пазиш от папистите? Теб трябваше да изгорят, а не онзи нещастник ноланеца!

— Обяснете ми обаче — каза Белбо, — защо, когато Розенкройцерите се преместват във Франция, йезуитите, или католическите полемисти, които работят за тях, ги нападат като еретици и служители на Сатаната?

— Можете ли да твърдите, че йезуитите действуват праволинейно? Ако беше така, нямаше да са йезуити.

Дълго спорихме върху моето предложение и най-сетне решихме единодушно, че първоначалната хипотеза е по-добра: Розенкройцерите са били примамка, подхвърлена на французите от бейкънистите и германците. Но още с първата поява на манифестите йезуитите открили измамата и веднага се включили в играта, за да объркат картите. Целта на йезуитите очевидно била да попречат на англичаните и германците да се срещнат с френската група и за да изпълнят намеренията си, изобщо не подбирали ударите.

А в това време се ослушвали за новини, трупали информация и я съхранявали… къде?

— В Абулафия — пошегува се Белбо.

Но Диоталеви, който се беше ровил по своя линия, заяви, че не ставало дума за шега. По всичко личало, че йезуитите били създали огромен и свръхмощен компютър, който трябвало да извлече Заключението от цялата търпеливо трупана столетия наред мешаница от събирани тук-там частици истина и лъжа.

— Йезуитите — заяви Диоталеви, — са разбрали това, което нито нещастните стари Тамплиери от Провенс, нито бейкъновото крило дори не са допускали, тоест, че възстановяването на картата може да се постигне по комбинаторен път, със средствата, предхождащи съвременните електронни мозъци! Йезуитите са първите изобретатели на Абулафия! Отец Кирхер препрочита всички трактати по комбинаторно изкуство от Лулий нататък. И вижте какво е отпечатал в своята „Ars Magna Sciendi“[361]

Foucaults_Pendulum07.png

— Прилича ми на модел за плетена покривчица — каза Белбо.

— Не, господа. Това са всички възможни комбинации между n елементи. Факториално изчисление, същото като в „Сефер Йецира“. Изчислението на комбинациите и на пермутациите, самата същност на Темурата!

Нямаше съмнение, че е така. Едно беше да измислиш смътния проект на Флъд, за да определиш вида на картата чрез проекция откъм полюса, и съвсем друго — да узнаеш колко опита са необходими и да успееш да ги изпробваш всичките, за да стигнеш до оптималното решение. И най-вече едно беше да създадеш абстрактния модел на възможните комбинации, и съвсем друго — да измислиш машина, която да може да ги провери. И ето че или Кирхер, или неговият ученик Скот, няма значение, но някой е проектирал механични устройства, машини с перфокарти, прадедите на компютъра. Основани на бинарното изчисление. Кабалата, приложена в съвременната механика.

IBM: Iesus Babbage Mundi, Iesum Binarium Magnificamur. AMDG: Ad Maiorem Dei Gloriam? Как не! По-скоро Ars Magna, Digitale Gaudium! IHS: Iesus Hardware & Software![362]

Бележки

[1] „Rosa Jesuitica“ (лат.) — „Йезуитска Роза“. — Бел. NomaD.

[358] Екуменизъм — движение, което се стреми да сближи и обедини вярващите от различните християнски църкви.

[359] Perinde ac cadaver (лат.) — букв. Като труп. Израз, с който йезуитите полагат клетва за безпрекословна вярност.

[360] Ad majorem Dei gloriam (лат.) — Девиз на йезуитите: За по-голяма прослава на Бога.

[361] „Ars Magna Sciendi“ (лат.) — „Великото изкуство на Знанието“.

[362] Постмодернистичен пародиен словесен микс между религиозно-християнска лексика на латински и IT-терминология. — Бел. NomaD.