Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il pendolo di Foucault, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Бояна Петрова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Конспиративен трилър
- Криминална литература
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Трилър
- Характеристика
-
- XX век
- Линеен сюжет с отклонения
- Студената война
- Тайни и загадки
- Теория на игрите
- Теория на конспирацията
- Оценка
- 5,3 (× 55гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- waterjess(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Умберто Еко. Махалото на Фуко
Френска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
Редактор: Силвия Вагенщайн
Художник: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 954-04-0027-9
Umberto Eco
Il pendolo di Foucault
© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988
Встъпителна студия © Ивайло Знеполски
Превод © Бояна Петрова
Ч 830–3
Литературна група — ХЛ
Излязла от печат: юни 1992 г.
Формат 60×90/16
Печатни коли 34. Издателски коли 34
Набор ДФ „Народна култура“
Печат ДФ „София-принт“ — София
История
- —Корекция
- —Сканиране на още картинки от NomaD
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
| Махалото на Фуко | |
| Il pendolo di Foucault | |
| Автор | Умберто Еко |
|---|---|
| Създаване | 1988 г. Италия |
| Първо издание | 1988 г. Италия |
| Издателство | Бомпиани |
| Оригинален език | италиански |
| Жанр | роман |
| Вид | Спекулативна фантастика |
Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.
Външни препратки
- „Махалото на Фуко“ на сайта
„Моята библиотека“ - List of Eco's fiction with short introductions на сайта The Modern Word
- Foucaultspendulum.org: Цифрови илюстрации, базирани на книгата
|
86
Тази наука не се е загубила, поне във веществената си част и монасите цистерианци я предали на църковните строители… Тези строители били познати през миналия век като Гилдията на Френската кула. Към тях се обърнал Айфел, когато започнал да строи своята кула.
Пред нас вече се очертаваше цялата картина на модерните времена, кръстосвани от тунелите на трудолюбиви къртици, които, дълбаейки подземия в планетата ни, наблюдавали движенията й отдолу. Но трябваше да има още нещо, някакъв друг план, някаква друга тайна работа, която бейкънистите бяха започнали и чиито резултати и етапи бяха пред очите на всички нас, без ние да си даваме сметка за тях… Защото, дупчейки почвата, те са сондирали дълбоките й пластове. Но келтите и Тамплиерите не бяха само копали кладенци, а бяха издигали своите колектори право към небето, за да предават сведения от мегалит на мегалит и ловят звездните влияния…
Идеята хрумна на Белбо в една безсънна нощ. Изправен до прозореца, той бе видял отдалече, над покривите на Милано, светлините на стоманената кула на Италианското радио, високата антена на града. Една все пак скромна и предпазлива Вавилонска кула. И в този миг бе разбрал.
— Айфеловата кула! — каза ни той сутринта. — Как не се сетихме за нея? Металният мегалит, менхирът на последните келти, най-високата от всички стрели на готиката. Каква нужда е имал Париж от този безполезен паметник? Айфеловата кула е сондата към небето, антената, която събира информация от всички херметични колектори, забучени по земната кора: от статуите на Великденските острови, от Мачу Пикчу, от Статуята на Свободата, пожелана от посветения в Плана Лафайет[356], от Луксорския обелиск, от най-високата кула на Томар, от Родоския колос (Р.К.!), който продължава да предава от дъното на пристанището, където никой не може да го открие, от браминските храмове, скрити в джунглата, от четвъртитите кулички на Великата китайска стена, от върха на Ейърс Рок, от Страсбургската катедрала, по която е лазел другият посветен, Йохан Волфганг Гьоте, от гигантските изображения на Маунт Ръшмор[357]… А антената на Емпайър Стейт Билдинг? Кой знае колко неща е научил от нея посветеният Хичкок! За какво може да е намеквало това създание на американски съзаклятници, ако не за империята на пражкия крал Рудолф? Айфеловата кула улавя информацията от подземния свят и я сравнява с другата, която иде от небето. И кой ни дава първия й ужасяващ кинематографски образ? Рьоне Клер в „Спящият Париж“. Рьоне Клер, тоест Р. К.
Трябваше да се прочете отново цялата история на науките: самото космическо надпреварване ставаше разбираемо с тези негови луди спътници, които непрекъснато снимат земната кора, за да открият в нея невидими напрежения, подводни токове, топли въздушни течения. И за да говорят помежду си, да говорят на Кулата, да говорят на Стоунхендж…